Решение № 194 от 12.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 444/2014 г.

Решение № 194 от 12.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 444/2014 г., I т. о., ТК, докладчик председателят Радостина Караколева Производството е по реда на чл. 290 - чл. 293 ГПК, образувано по касационна жалба на И. Г. Т. и Х. Г. Т., двамата чрез адвокат В. М., срещу решение № 585/22.11.2013 г. на Пловдивски апелативен съд /П./ по гр. д. № 331/2013 г., с което след отмяна са отхвърлени искове на касаторите срещу ЗК [фирма] по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) за по 60000 лв. на всеки и е потвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната част по същите искове за разликата от 60000 лв. до 100000 лв. със законните последици. Касаторите поддържат оплаквания за неправилност и необоснованост по подробно изложени съображения във връзка с приетото от П. за автоматично прекратяване на застрахователния договор, поради неплащане на застрахователна вноска, без застрахователят да е уведомил застрахования или Гаранционния фонд /ГФ/ за това, незачитането от П. на приложения по делото констативен протокол за процесното ПТП и произнасянето по исковете срещу евентуалния ответник. Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове срещу ЗК [фирма] в цялост, а ако се приеме, че тези искове са основателни в приетия от П. размер, да се уважат исковете срещу евентуалния ответник ГФ. Ответникът по касационната жалба - ЗК [фирма] не взима становище по жалбата. ГФ - ответник по евентуално предявения иск и третите лица-помагачи на негова страна Н. П. И. и Р. Б. И. оспорват касационната жалба по съображения в писмени отговори. С определение № 511/01.06.2016 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на П. в цялост на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос за прекратяване договора за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите с фингирано връчване на известие за прекратяване на договора, поради неплащане на разсрочена вноска по реда на чл. 260, ал. 2 вр. чл. 202, ал. 2 КЗ (отм.) и отговорността на застрахователя при неизпълнени задължения по чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) да впише прекратяването в регистъра на ГФ. ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията в жалбата, доводите и възраженията на страните, с оглед правомощията си по чл. 293 ГПК намира следното: Пред Старозагорски окръжен съд /СТОС/ са предявени искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД от настоящите касатори срещу ЗК [фирма] за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размер на по 100000 лв. за всеки от смъртта на сина им С. Х. Т., настъпила при ПТП на 04.09.2009 г. Произшествието е причинено по вина на Б. Н. П., управлявал мотоциклет, застрахован по риска "Гражданска отговорност" при ЗК [фирма]. В съотношение на евентуалност исковете са предявени и срещу ГФ за същите размери. СТОС е уважил исковете срещу ЗК [фирма] за по 60000 лв. за всеки от ищците със законната лихва, отхвърлил ги е за разликата до предявения размер от 100000 лв. за всеки и е отхвърлил исковете срещу ГФ изцяло. По жалби на ищците в отхвърлената част срещу застрахователя и на застрахователя в уважената част срещу него П. е отменил уважителното решение на СТОС срещу застрахователя за по 60000 лв. за всеки, постановил е друго решение отхвърлящо исковете срещу застрахователя за същите суми, потвърдил е отхвърлителното решение на СТОС по исковете срещу застрахователя за разликата от по 60000 лв. до 100000 лв. за всеки със законните последици. П. е приел, че процесното ПТП е настъпило на 04.09.2009 г. с мотоциклет марка "Х.", блъснал се в кон, при което е причинена смъртта на две лица - С. Х. Т. /син на ищците/ и Б. Н. П., военнослужещ. Образуваното досъдебно производство срещу Б. П. по чл. 343, ал. 1 б. "в" вр. чл. 342, ал. 1 НК на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК е прекратено, поради смъртта на извършителя на деянието. Прието е още, че мотоциклетът е продаден от К. Г. на Б. П. с договор от 30.08.2009 г. при представена застрахователна полица за застраховка по риска "Гражданска отговорност" със ЗК [фирма] от 27.03.2009 г. за срок от 12 месеца, платима при разсрочено плащане, с данни за плащане само на първата вноска. За да отхвърли иска срещу застрахователя П. е приел, че застрахователният договор за процесния мотоциклет е прекратен, тъй като е сключен при разсрочено плащане на застрахователните суми, а е платена само първата вноска /чл. 202, ал. 2 предл. 2-ро КЗ (отм.). Наред с това са направени и изводи, че не е доказано кой е управлявал мотоциклета, липсва влязла в сила присъда, за да се зачетат последиците й по смисъла на чл. 300 ГПК дали е извършено деянието, неговата противоправност и вина на извършителя - наказателното производство срещу Б. П., собственик на мотоциклета, е прекратено поради смъртта на П.. По отношение исковете срещу ГФ, П. е приел, че те неправилно са разгледани и отхвърлени от СТОС при частично уважаване на исковете срещу застрахователя, но поради липса на жалба срещу първоинстанционното решение в тази му част то е влязло в сила и по него П. не се произнася, нито има такава възможност. По въпроса, по които е допуснато касационно обжалване: С междувременно постановеното ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС в т. 3 е прието, че договорът за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се счита прекратен с фингираното връчване на известие за прекратяване, поради неплащане на разсрочена вноска, по реда на чл. 260, ал. 2 вр. чл. 202, ал. 2 КЗ (отм.), независимо дали застрахователят е изпълнил задължението си по чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) да впише прекратяването на договора в регистъра на ГФ, но застрахователят не може да се освободи от отговорност при неизпълнение на това задължение, което е и отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. По основателността на жалбата: Касационната жалба е основателна. В мотивите към т. 3 на ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС е прието, че при неспазено изискване на чл. 294 КЗ (отм.) възражението на застрахователя за прекратяване на застрахователното правоотношение при условията на чл. 260, ал. 2 вр. чл. 202, ал. 2 КЗ (отм.) е противопоставимо единствено на заявена от застрахования претенция за плащане на застрахователно обезщетение. В настоящия случая са предявени искове по чл. 226 КЗ (отм.) срещу застрахователя от трети увредени лица - И. Т. и Х. Т., родители на увредения при ПТП С. Т. при направено възражение от застрахователя за прекратен застрахователен договор, независимо от неизпълнението на задължението му по чл. 294, ал. 1 КЗ (отм.) - писмо от 20.01.2010 г. и справка от Информационния център към ГФ от 13.01.2010 г. за наличие на застраховка "Гражданска отговорност" за увреждащия мотоциклет към датата на ПТП - полица № 223099250618 на ЗК [фирма]. При тези данни и при наличие на останалите предпоставки за прекратяване с фингирано връчване на известие след неплащане на разсрочена вноска /чл. 260, ал. 2 вр. чл. 202, ал. 2 КЗ (отм.) възражението на застрахователя за прекратяване на застрахователното правоотношение, поради неплащане на застрахователна вноска не е противопоставимо на ищците и не е основание само по себе си за отхвърляне на претенциите им. От данните по делото е видно, че увреждащият мотоциклет, за който е сключена застраховка по риска "Гражданска отговорност с полица № 223099250618 на ЗК [фирма] е закупен от Б. П., като в констативния протокол за процесното ПТП, приложен по Военно досъдебно производство № 200-РП/2009 по описа на Военно окръжна прокуратура - Пловдив, като участник в посетеното ПТП е вписан Б. Н. П. като водач на мотоциклета с данни за намереното в него свидетелство за управление на МПС. Именно срещу редник Б. П. е образувано военно досъдебно производство за престъпление по чл. 343, ал. 3 вр. чл. 342, ал. 1 НК, като са възприети данните от констативния протокол за управление на мотоциклета от Б. П. и пътуващ със същия мотоциклет С. Т., т. е. настъпило ПТП край [населено място] между мотоциклета и излязъл на пътя кон, при което ПТП са починали Б. П. и С. Т.. Поради смъртта на Б. П., воденото военно досъдебно производство срещу него е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК. Липсват каквито и да е данни за управление на процесния мотоциклет от С. Т., а не от неговия собственик Б. П.. Съгласно изслушаната от П. съдебно-техническа експертиза мотоциклетът се е движел със скорост над допустимата в населено място от 50 км/ч, доколкото изчисленията на вещото лице показват, че скоростта на мотоциклета непосредствено преди удара е от порядъка на 97 км/ч. При това и независимо от изводите на вещото лице във връзка с местоположението на двете тела /на Б. П. и С. Т./, от което местоположение не може да се установи кой е бил водач на мотоциклета, при гореизложеното във връзка с констатациите в констативния протокол за вписаните участници в ПТП-то, които не са опровергани, нито има каквито и да било данни за управление на мотоциклета от С. Т., изводът на П. за липса на доказателства за застрахования П. да е причинил вреда чрез противоправно управление на МПС с изложени съображения за "хипотетична възможност" С. Т. да е управлявал мотоциклета са необосновани и неправилни по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. П. не е съобразил, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, какъвто е посоченият по-горе констативен протокол от 04.09.2009 г. съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК /чл. 143 ГПК (отм.), а официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така както е отразено в този документ. Неоспореният констативен протокол за ПТП, съставен от органите на МВР в кръга на възложените им служебни задължения съставлява официален свидетелстващ документ, който обвързва съда с материална доказателствена сила, както относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице - съставител, така и за самото удостоверително изявление. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК /р. № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г., р. № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г., р. № 110/04.02.2013 г. по т. д. № 194/2012 г. и др./. В случая съдът е обвързан от материалната доказателствена сила на официалния документ - констативен протокол от 04.09.2009 г. относно вписания като водач на увреждащия мотоциклет Б. П.. При данните за управлявания мотоциклет с превишена скорост, непосредствено преди удара с коня, в резултат на който удар е настъпила смъртта на Б. П. и С. Т., при липса на каквито и да е данни за управление на мотоциклета от С. Т., следва да се приеме, че смъртта на С. Т. е настъпила в резултата на противоправното управление на мотоциклета с превишена скорост /чл. 21, ал. 1 ЗДвП/ от водача редник Б. П.. При данни за наличие на сключена застраховка по риска "Гражданска отговорност" при ЗК [фирма] и непротивопоставимост на възраженията на застрахователя на трети лица за неизпълненото му задължение по чл. 294 КЗ (отм.), съобразно дадения отговор на обуславящия въпрос, настоящият състав на ВКС счита, че предявените искове по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) са доказани по основание. Като е приел противното, П. е постановил неправилно решение, поради което и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК решението му в цялост - в отменително-отхвърлителната, в потвърдителната му част и за присъдените разноски следва да се отмени. Делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия. Съдът съобрази доказателствата за изключително тежко преживяната загуба от ищците от смъртта на техния син и тяхната възраст /показания на свидетелите Е. А. и Й. Д./ и счита, че на всеки от ищците следва да се присъди обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100000 лв. Ето защо и след отмяна на решението на П. следва да се постанови друго решение, уважаващо исковете срещу застрахователя ЗК [фирма] в пълен размер - по 100000 лв. за всеки от ищците със законната лихва, считано от 04.09.2009 г. до окончателното плащане. С оглед уважаване в цялост на предявените искове срещу застрахователя - главен ответник, съдът не обсъжда доводите в касационната жалба във връзка с изложеното от П. по отношение на евентуалния ответник ГФ. Съдът не присъжда разноски на касаторите - ищци, макар да са поискани такива, тъй като липсват доказателства за уговорени и заплатени адвокатски възнаграждения от тях. Представени са само пълномощни от всеки от ищците, упълномощаващи адвокат В. М. за представителство, завеждане на дела и изброяване на други действия във връзка с тях, без данни за уговорено и платено възнаграждение за това. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗК [фирма] следва да заплати по сметка на ВКС държавната такса в размер на 12000 лв. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, съдът: