Решение № 11635 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4318/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община, срещу Решение 1462 от 06.03.2024 г. по адм. дело 6467 по описа на Административен съд София-град за 2023 г., с която е отменен Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ per. 7202004895 от 20.03.2023 г., издаден от орган по приходите М. Велинова, на длъжност старши инспектор в отдел Общински приходи - Витоша-Овча купел на дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община, потвърден с Решение СОА23-РД-28-26 от 02.06.2023 г. на кмета на Столична община относно установени публични общински вземания за периода от 01.02.2019 г. до 31.12.2022 г. за данък върху недвижимите имоти в размер на 2649.18 лв. и лихва за забава от 276.12 лв., за местна такса битови отпадъци в размер на 9566.06 лв. и лихва за забава от 1012.43 лв., или общо в размер на 13 503.79 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че изводът на съда за законосъобразност на АПВ в посочената част е необоснован и формиран при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. В тази връзка същият се позовава разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 3 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), както и на разпоредби от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Предвид, че за имотите е налице влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), одобрен с два броя Заповеди РВТ18-РД09-158/20.12.2018 г. и РВТ18- РД09-159/20.12.2018 г. на кмета на район Витоша-СО, което обстоятелство е безспорно установено по делото, се поддържа становище, че за тях на основание хипотеза първа на чл.10, ал.1 от ЗМДТ са дължими ДНИ и ТБО за процесните данъчни периоди. Относно ТБО се поддържа, че за процесните имоти следва да се заплащат услугите по чл.62, т.2 и т.З от ЗМДТ. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение, решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата срещу АПВ. В открито съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. В писмено становище по делото, поддържа касационната жалба и моли за отмяна на съдебното решение в обжалваната част. Иска присъждане на направените пред касационната инстанция разноски, но не представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Ответникът по касационната жалба Би Си Дивелъпмънтс Владая ЕООД чрез адв. ., оспорва касационната жалба в писмен отговор и в съдебно заседание и изразява становище за правилност на решението в обжалваната му част. Претендира присъждането на разноски за касационното производство съгласно списък на разноските. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано писмено заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на съдебното решение в обжалваната част на твърдените касационни основания, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието им с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен. Разгледана по същество е и основателна по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е бил Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ per. 7202004895 от 20.03.2023 г., издаден от орган по приходите М. Велинова, на длъжност старши инспектор в отдел Общински приходи - Витоша-Овча купел на дирекция Общински приходи към направление Финанси и здравеопазване при Столична община, потвърден с Решение СОА23-РД-28-26 от 02.06.2023 г. на кмета на Столична община относно установени публични общински вземания на Би Си Дивелъпмънтс Владая ЕООД за периода от 01.02.2019 г. до 31.12.2022 г. за данък върху недвижимите имоти в размер на 2649.18 лв. и лихва за забава от 276.12 лв., за местна такса битови отпадъци в размер на 9566.06 лв. и лихва за забава от 1012.43 лв., или общо в размер на 13 503.79 лв. Задълженията са обвързани с притежаваните от Би Си Дивелъпмънтс Владая ЕООД поземлени имоти (ПИ) с идентификатор 11394.1825.464 и площ 564 кв.м. и с идентификатор 11394.1825.465 и площ 5313 кв.м. подробно описани в АПВ. Първоинстанционният съд приел, че процесният АПВ е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, като при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Според съда спорът по делото касае правилното прилагане на материалния закон по отношение на процесните недвижими имоти и изисква отговор на въпроса представляват ли те облагаеми обекти по общото правило на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ или са изключени от данъчно облагане съгласно чл. 10, ал. 3 ЗМДТ относно задължението за ДНИ за процесните данъчни периоди, респ. дали са налице условията за възникване на задължение за ТБО. При съобразяване на приобщените по делото доказателства и заключенията на изслушаната основна и допълнителна СТЕ, първоинстанционният съд е приел оспорването за основателно. Счел е, че процесните ПИ са с трайно предназначение на територията - Земеделска територия с категория на земята - 0 , съгласно кадастралните карти и кадастралните регистри на [населено място]. Според издадените скици и вещото лице имотите са с трайно предназначение като земеделска територия", а начинът на трайно ползване на двата имота е обрасли ливади . Първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че за процесните имоти няма проведена процедура по чл.17, ал.1, т.1 от 3033 за промяна на предназначението в неземеделски нужди и те представляват земеделска територия. Позовал се е на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, че промяна на предназначението на земята е кумулативен елемент от фактическия състав на разпоредбата, уреждаща обектите на облагане с ДНИ, който не се отнася единствено до тези от тях, които са извън строителните граници на населените места и селищните образования. Така достигнал до извод, че с оглед естеството и предназначението си тези имоти не попадат в обхвата на общия принцип на облагане по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и спрямо тях е приложима нормата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ, която предвижда изключение от облагането с ДНИ. Доколкото за горепосочените имоти не се дължи ДНИ, на основание чл. 64, ал. 1, във вр. с чл. 11 ЗМДТ, съдът е обобщил, че за тях не се дължи и ТБО относно услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Въз основа на така изложени мотиви АССГ е приел жалбата на Би Си Дивелъпмънтс Владая ЕООД за основателна, касаеща начислените ДНИ и ТБО за тези 2 бр. имоти и е отменил процесния АПВ. Решението е валидно и допустимо, но същото е неправилно. Спор по фактите не е налице, а основният спорен момент е свързан с тълкуването и прилагането на материалния закон. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, независимо от претърпените редакции, с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Разпоредбата съдържа две отделни хипотези, като първата е относима за имоти, включени в строителните граници на населените места и селищните образувания, а втората за имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 ЗУТ. Изискването за промяна на предназначението на земята, когато това се предвижда в специален закон, се отнася само за втората група имоти тези извън строителните граници на населените места и селищните образувания. Изключенията от общия принцип на облагане по чл. 10, ал. 1 ЗМДТ се съдържат в ал. 3 на същия член, съгласно която не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и прилежащия й терен. Тези изключения са относими отново само към втората хипотеза на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ за поземлените имоти извън строителните граници. В конкретния случай касаторът твърди, че поземлените имоти, предмет на обсъждане, се намират в строителните граници на населеното място, поради което това ги отнася към първата хипотеза на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ, за които се дължи ДНИ. Действително имотите, съгласно техническата заверка, направена от СО район Витоша , се намират в строителни граници, строителна зона - 0, категория вилна зона - 1, вид земя - земеделска, устройствена зона - друга. Също така съгласно Удостоверение СИ-038/08.06.2022 г. поземленият имот с идентификатор 11394.1825.464 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], район Витоша , община Столична, област София е с начин на трайно ползване За друг обществен обект, комплекс , представляващ земеделска територия. Съгласно Удостоверение СИ-039/08.06.2022 г. поземленият имот с идентификатор: 11394.1825.465 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], район Витоша , община Столична, област София с начин на трайно ползване Комплексно застрояване , представляващ земеделска територия. Безспорно, за процесните имоти е налице влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП), одобрен с два броя Заповеди РВТ18-РД09-158 от 20.12.2018 г. и РВТ18-РД09-159 от 20.12.2018 г. на кмета на район Витоша - СО, издадени на основание чл.16, ал.6 от ЗУТ, според който собствениците на поземлени имоти по ал. 4 и 5 придобиват собствеността върху новообразуваните с плана урегулирани поземлени имоти, а общината придобива собствеността върху отстъпените й части по ал. 1, от датата на влизане в сила на плана. Съгласно чл.16, ал.З от ЗУТ лицето и площта на новообразуваните урегулирани имоти, конкретното им предназначение , характерът и начинът на застрояването им се определят със самия подробен устройствен план. Предвид тези доказателства настоящата касационна инстанция счита за установено включването на процесните имоти в строителните граници на населеното място. Следователно, за процесните 2 бр. имота се дължи ДНИ на основание чл. 10, ал. 1 ЗМДТ /в този смисъл Решение 14082 от 13.11.2020 г. по адм. д. 6429/2020 на ВАС; Решение 8815 от 06.07.2020 г. по адм. д. 2620/2020 на ВАС, Решение 6223 от 12.06.2023 г. по адм. д. 10647/2022 г., Решение 11675 от 28.11.2023 г. на ВАС по адм. д. 2163/2023 г. , Решение 8063 от 27.06.2024 г. на ВАС по адм. д. 9998/2023 г.на Върховния административен съд/. В случая обстоятелството, че имотите са земеделска територия, не обосновава извод, че са необлагаеми с ДНИ, доколкото попадат в строителните граници на [населено място], район Витоша , община Столична, област София, определени са в границите на Общия регулационен план на Столичната община и за тях е налице влязъл в сила подробен устройствен план (ПУП). Поради изложеното, както правилно сочи касаторът, разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗМДТ не намира приложение досежно процесните имоти. Достигайки до обратния извод, АССГ е постановил неправилно решение в посочената част, което следва да се отмени и жалбата на Би Си Дивелъпмънтс Владая ЕООД срещу АПВ се отхвърли като неоснователна. Решението е неправилно и в частта, с която АПВ е отменен за задълженията за ТБО за процесните имоти. Тъй като процесните имоти се намират извън границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване, правилно са определени ТБО по компонентите за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. По така изложените съображения решението на АССГ е неправилно поради постановяването при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, като такова следва да бъде отменено. Това налага отхвърляне на оспорването срещу процесния АПВ. Независимо от изхода на спора, разноски за касационното производство не се присъждат на касатора, тъй като са своевременно поискани, но не е представен списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение