Решение № 10171 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2861/2012 г.
ВАСVI отделение11.07.2012 г.докладчик Тодор Тодоров
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 5/10.01.2012 г. по адм. дело № 130/2010 г. на Административен съд - Кърджали, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Надежда Владимирова Чаушева, Добрина Йорданова Димитрова и Асен Иванов Крачунов, всички от гр. Кърджали срещу решение № 21/22.11.2007 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10171 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2861/2012 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали против решение № 5/10.01.2012 г. по адм. дело № 130/2010 г. на Административен съд - Кърджали. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответниците по жалбата, Надежда Владимирова Чаушева, Добрина Йорданова Димитрова и Асен Иванов Крачунов, всички от гр. Кърджали не изразяват становища. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че съдът необосновано е приел, че в оспореното решение на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали не са изложени мотиви, което се е явило основание по чл. 59, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК за неговата отмяна. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 5/10.01.2012 г. по адм. дело № 130/2010 г. Административен съд - Кърджали е отменил решение № 21/22.11.2007 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали и потвърденото с него разпореждане № 306/09.10.2007 г. на началник КПК при ТП на НОИ, с които е разпоредено Надежда Владимирова Чаушева, Добрина Йорданова Димитрова и Асен Иванов Крачунов в качеството си на членове на ЛКК, издала болничен лист № 8878784, отменен с ЕР № 1787 от заседание № 100/03.07.2007 г. на ТЕЛК по общи заболявания при МБАЛ "Д-р Ат. Дафовски", гр. Кърджали, да възстановят на ДОО сумата от 231,54 лева, от които 154,99 лева главница - неоснователно изплатено обезщетение за временна неработоспособност, по отменения болничен лист и 76,53 лева лихви. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореното решение на административния орган не съдържа мотиви относно съществуването на фактическия състав на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Решението е неправилно. Постановено е при неверни изводи и неточно издирване и прилагане на материалния закон. Изводът за липса на изложени фактически основания в отменения административен акт не кореспондира с доказателствата по делото. Установено е, че лекарите от ЛКК са издали болничен лист № 8878784 при липса на обективни данни за обостряне на заболяването на Сабри Мохамед Керим, за което ТЕЛК е определила трайно намалена работоспособност над 50 %. Съгласно чл. 12, т. 6 от Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР) (отм.) не се издава болничен лист за временна неработоспособност за заболяване, за което ТЕЛК (НЕЛК) е определила трайно намалена работоспособност. Изключения се допускат, когато са налице обективни данни за обострянето му. Липсата на такива в случая сочи неправомерни действия на органа на медицинската експертиза, от които са произтекли вреди за ДОО и законосъобразно органите на НОИ са постановили репарирането им от виновните лица. Имуществената отговорност е реализирана в съответствие с разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО и като е приел друго, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение