Решение № 2710 от 01.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8613/2009 г.

ВАСIII отделение01.03.2010 г.докладчик Йорданка Костова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 713 от 27.04.2009 г., постановено по адм. д. № 2803 по описа за 2008 г. на Административен съд - Варна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 2710 от 01.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8613/2009 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 80, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и § 5 от ПЗР на ППЗДС. Образувано е по касационна жалба на областния управител на област Варна подадена от юриск. Весела Колева срещу решение № 713 от 27.04.2009 г., постановено по адм. д. № 2803 по описа за 2008 г. на Административен съд - Варна. С обжалваното решение съдът е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-08-7706/06.10.2008 г. на касаторката за изземване на имот, частна държавна собственост, на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС. В касационната жалба се релевират доводи за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуални правила, без конкретното им посочване и аргументиране и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Добринка Владимирова Янчева чрез процесуалния си представител адв. Владимир Йорданов изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно и законосъобразно. Настоящият състав на Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която постановеният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Не е спорна установената по делото фактическа обстановка, а именно: Отменената с обжалваното съдебно решение заповед на областния управител, № РД-08-7706-305 от 06.10.2008 г., е издадена на основание чл. 80, ал. 1 от ЗДС. С нея е разпоредено изземване на част от имот, публична държавна собственост, описан подробна в АДС № 5845/07.07.2005 г., съставляваща стаи № 123 и 124 в общежитие на ПХГ и ХВТ "Д. Менделеев" - Варна. Областния управител е приел, че е отпаднало основанието за ползването им - изтекъл срок на наемния договор. Не е спорно и обстоятелството, че наемното правоотношение не е било прекратено съобразно изискванията на чл. 24 ЗДС във връзка с чл. 238 от ЗЗД и § 5 от ПЗР на ППЗДС - уведомяване на едностранно прекратяване на наемния договор, със срок за доброволно освобождаване. За да са налице основанията за приложение на чл. 80 ЗДС следва да бъдат спазени изискванията на чл. 24 ЗДС и чл. 238 ЗЗД за прекратяване на наемното правоотношение по надлежния ред. След като издаването на заповедта не е приведено в съответствие с разпоредената законова процедура, съгласно § 5 ПЗР на ППЗДС, правилно заповедта е преценена за незаконосъобразна, като издадена при съществено нарушение на разписани административнопроизводствени правила. Ако административният орган бе обсъдил събраните доказателства и се бе съобразил с посочените разпоредби, не би допуснал нарушенията, посочени по-горе, което очевидно не се възприема, видно от изложеното в касационната жалба. Правилно в предвид на установеното решаващият състав е приел, че в хода на производството не е доказано наемното правоотношение да е било прекратено съобразно изискванията на чл. 24 ЗДС, във връзка с чл. 238 ЗЗД и в тази връзка е без правно значение промяната на вида на собственост върху имота. Обосновано е прието, че неспазването на императивни законови разпоредби съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, налагащи отмяната на оспорвания административен акт. По делото и сега пред касационната инстанция не са ангажирани доказателства за своевременно съобразяване с нормата на § 5 ПЗР на ППЗДС, изискваща възникналите наемни правоотношения по досегашния ред да се приведат в съответствие с условията и реда регламентирани с правилника. Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение

Цитирани разпоредби

2