Решение № 2844 от 17.3.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба подадена от А. Иванова срещу решение 5902 от 17.10.2022 г., постановено по адм. дело 3139/2022 г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което е отхвърлен предявения от А. Иванова иск с правно основание чл. 292 от АПК. С касационната жалба се твърди неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че пет годишния давностен срок е изтекъл към дата на подаване на исковата молба. Претендира разноски. Ответникът Кметът на Столична Община Подуене, чрез старши юрисконсулт К. Захариев с писмен отговор на касационната жалба, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли да бъде потвърдено обжалваното съдебно решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата срещу решение 5902 от 17.10.2022 г., постановено по адм. дело 3139/2022 г. на АССГ. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, в настоящия състав от четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение в производство по чл. 292 от АПК е отхвърлен предявения от А. Иванова отрицателен установителен иск за признаване за установено, че Заповед РД-09-266/04.08.2011 г. на кмета на район Подуяне Столична община, издадена на основание чл. 65, ал. 2 ЗОС и чл. 34 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/, за изземване на общинско жилище 77, гр. София, [жк], [адрес], не подлежи на изпълнение, поради изтекла погасителна давност по чл.285, ал.1 АПК. Обосновано първоинстанционния съд е приел исковата молба за допустима - подадена при условията на чл. 292 АПК, при което счел предявения иск за неоснователен предвид липсата на данни за настъпили нови факти по смисъла на посочената разпоредба, включително и липса на основание по чл.285 АПК. Според чл. 292 от АПК задължението - предмет на изпълнение, може да се оспори чрез иск само въз основа на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. В случая първоинстанционният съд обосновано е приел, че не са налице факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание - Заповед РД-09-266/04.08.2011 г. на кмета на район Подуяне Столична община. Според първоинстанционният съд процесната заповед е влязла в законна сила на 16.02.2018 г., поради това, че същата е била редовно връчена на 01.02.2018 г. на сина на А. Иванова и именно от тази дата започва да тече срокът за нейното обжалване, като касаторката не е използвала това свое право. Правилно съдът е приел, че от материалите по делото не се установява заповедта от 04.08.2011 г. за изземване на общинското жилище да е била редовно връчена на А. Иванова преди 01.02.2018 г. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 285 от АПК изпълнителното основание не се привежда в действие, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. Неправилно първостепенният съд е приел, че в случая заповед РД-09-266/04.08.2011 г. на кмета на район Подуене е влязла в сила на 16.02.2018 г., както и че давностния срок по чл. 285, ал. 1 АПК изтича на 16.02.2024 г., но е правилен крайния извод, че към момента на предявяване пред АССГ на отрицателния установителен иск 25.03.2022 г. давностният срок не е изтекъл. Ведно от данните по делото, заповед РД-09-266/04.08.2011 г. на кмета на район Подуене е била обжалвана от А. Иванова с доводи за нищожност на 09.12.2020 г. пред Административен съд София-град, където е било образувано адм. дело 11980/2020 г., по което е постановено решение 3155/17.05.2021г., оставено в сила с решение 12187 от 29.11.2021 г. на ВАС по адм. д. 7453/2021 г., IV отд. Очевидно, към момента на подаване на жалбата пред АССГ, заповедта е била известна на касатора и оттогава е започнала да тече давността по чл. 285, ал. 1 АПК. По настоящето делот няма данни, че лицата, на които е била връчена заповедта - на 01.02.2018 г. и на 05.02.2018 г., са съответно сина и дъщерята на оспорващата, както и данни за възрастта им към момента на връчването, за да се приеме категорично, че е изпълнена надлежно процедурата по връчване на съобщения. Независимо от това, съгласно доводите на касатора в иска, с който е бил сезиран съда с правно основание чл.292 АПК, ищцата се позовава на започнала 5-годишна давност именно от най-ранната и благорприятна за нея дата - 01.02.2018 г. , спрямо която към момента на предявяване пред АССГ на отрицателния установителен иск 25.03.2022 г. давностният срок по чл. 285, ал. 1 АПК не е изтекъл, което категорично обуславя неоснователност на исковата претенция. Постановеното решение но АССГ в този смисъл като краен резултат е правилно и като валидно и допустимо,следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателна предявената от ответника претенция за присъждане на направени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Същите се определят в размер на по 200 лв. според чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,