Решение № 13607 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 746/2020 г.

Решение № 13607 от 3.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 746/2020 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД със седалище в гр. София, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Х. Каладжиева, против решение № 139 от 28.10.2019 г., постановено по адм. д. № 183/2019 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № КЗЗ-06/27.03.2019 г. на председателя на Комисията за земеделските земи при Министерство на земеделието храните и горите/МЗХГ/. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, които са касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът посочва, че съдът неправилно е възприел твърдението му за незаконосъобразност на оспореното решение. Твърди, че първоинстанционното решение противоречи на материалния закон - § 25 от Преходните разпоредби на Постановление № 99 от 22.04.2016 г. за изменение на допълнение на Правилника за прилагане на закона за опазване на земеделските земи (ППЗОЗЗ) във връзка с чл. 59б от същия закон. Изразява становище, че неправилно с оглед цитираната разпоредба и при наличие на наемен договор с автоматична клауза за продължаване на договора, съдът е счел, че е приложима процедурата, разписана в общия закон - ЗСПЗЗ и ЗОЗЗ. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и претендира присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - председателят на Комисията за земеделските земи при Министерство на земеделието храните и горите /МЗХГ/, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт С. Цончовска, която с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за отхвърляне на жалбата и оставяне в сила обжалваното съдебно решение, като законосъобразно постановено. Заявява искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като фактическите констатации и правни изводи на съда се подкрепят от доказателствата по делото, поради което релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение не са налице. Според участващия по делото прокурор правото на жалбоподателя за ползване на земеделска земя е изтекло и липсва документ за собственост или изрично писмено съгласие на собственика на земеделския имот, които са задължителни съгласно чл. 59б, ал. 4 вр. ал. 3, т. 2 ППЗОЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 139 от 28.10.2019 г. решаващият състав на Административен съд – Габрово, е отхвърлил жалбата на "Българска телекомуникационна компания" ЕАД срещу решение № КЗЗ-06/27.03.2019 г. на председателя на Комисията за земеделските земи при Министерство на земеделието храните и горите/МЗХГ/, с което е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу писмо с изх. № РД-ПП-4/20.02.2019 г. на Директора на ОД "Земеделие"- Габрово, в качеството му на председател на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ. С това писмо председателят на комисията е върнал преписката с искане за удължаване на срока за временно ползване на осн. § 25 от ПР към Постановление № 99/22.04.2016 г. Съдът е преценил, че ползването на земеделската земя за неземеделски нужди се предоставя по специален ред, въз основа на сложен фактически състав, част от който е и наличие на сключен договор за наем. Първоинстанционният съд е установил, че от приложените по административната преписка писмени доказателства не е възможно да бъде издадено становище относно вида и статута на съоръжението. Приема също, че цитираните актове, въз основа на които е било изградено и експлоатирано съоръжението са с изтекли срокове и са изгубили правно действие, поради което не е приложима процедурата по § 25 от ПР на ППЗОЗЗ. На следващо място съдът е счел, че дружеството не е представило документи съгласно чл. 59а и 59б ППЗОЗЗ, както и по чл. 4а и чл. 4б ЗСПЗЗ, когато е подавал искането за издаване на ново разрешение от комисията по чл. 17, ал. 1 ЗОЗЗ за разрешаване за ползване на процесната земеделска земя за неземеделски нужди. При осъществената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. Съдебният акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и права обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на съдебното решение точно е констатирано, че са изтекли сроковете на актовете, въз основа на които е изградено експлоатираното съоръжение и те са изгубили правно си действие, поради което не е приложима разпоредбата на § 25 от ПР на ППЗОЗЗ. Безспорно е установено, че в земеделски поземлен имот с идентификатор 14218.242.123 в м. Голямата локва, землището на гр. Габрово, община Габрово, област Габрово, е било монтирано преместваемо мобилно телекомуникационно съоръжение – приемо-предавателна станция /ППС/, съгласно следните документи: издадено разрешение за строеж № 348/05.12.2008 г. от община Габрово и разрешение за ползване с изх. № СТ-05-274/08.03.2010 г. от ДНСК. Срокът за изграждане и експлоатация на съоръжението е определено с решение № К-7/27.08.2008 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ при ОДЗ - Габрово, за временно ползване за срок от 5 години, считано от 27.08.2008 г. Този срок е удължаван, съгласно решение №К-4/26.06.2013 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ до 13.03.2018 г. Видно от доказателствата по делото становище на гл. архитект на Община Габрово, след изтичане на удължения срок не е представено искане за ново решение за строеж. Неоснователно е възражението на касатора, че следва да се издаде решение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ, тъй като в конкретния случай е налице клауза за автоматично продължаване на договора. По силата на чл. 4б, ал. 1 ЗСПЗЗ договорите за наем на земеделска земя със срок, по-дълъг от една година, както и споразуменията за тяхното изменение или прекратяване се сключва в писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните, извършено едновременно. Видно от доказателствата по делото такова удостоверение не е приложено по делото. От систематичното тълкуване на чл. 57, ал. 5 и чл. 59б, ал. 3 ППЗОЗЗ следва да се направи еднозначния извод, че договор за наем на земеделска земя, сключен за предоставяне за възмездно ползване при изграждане на обекти публична собственост не може да бъде продължаван по смисъла на чл. 236 от ЗЗД, без изрично изявление на страните по него, позитивно становище на главния архитект и ново разрешение на комисията по чл. 17, ал. 1, т. 2 ЗОЗЗ, предоставено след преценка на актуалните данни относно собствеността на имота и за изграждане на обекта /в този смисъл решение по т. д. № 1108/2016 г., ІІ т. о. на ВКС/. Съгласно разпоредбата на § 25, ал. 1 изр. последно от ПР на ППЗОЗЗ, удължаването на срока за ползване може да се удължи с не повече от 10 години считано от датата на влизане в сила на постановлението. При удължаването на срока се представят определени документи съгласно чл. 59б ППЗОЗЗ. Видно от доказателствата по делото в случая не са представени актуализирани документи съгласно чл. 59б, ал. 4 ППЗОЗЗ: предложение от собственика на земята или от инвеститора; копие от документа за собственост или изрично писмено съгласие от собственика на поземления имот; скица на имота (имотите) в два екземпляра в М 1: 500 до 1: 5000 с нанесените граници на предложените площадки, заверена от общинската служба по земеделие, съответно от Агенцията по кадастъра; становище от съответната регионална инспекция по околна среда и води. Тези актуализирани документи се изискват заедно със становище за вида на съоръжението от главния архитект на съответната община, съгласно § 25, ал. 2 от ПР към Постановление № 99/22.04.2016 г. Решаващият състав на Административен съд - Габрово правилно е преценил, че след изтичането на удължения срок до 13.03.2018 г. от дружеството не е представено искане за ново разрешение за строеж. Видно от представеното заявление/искане с рег. №АО-691/05.03.2019 г. на "БТК" ЕАД този срок е изтекъл. Вследствие изтичането на срока е изтекло и разрешението за ползване на обекта, което също е изгубило правното си действие. От представеното становище на гл. архитект се установява, че не може да бъде издадено становище относно вида и статута на съоръжението, поради непредставяне на актуални документи. За съоръжението в процесния имот е представена само справка за имота от кадастралната карта, а не документи за разрешаване изграждането и ползването му съгласно чл. 59б, ал. 4 от ППЗОЗЗ. С оглед предмета на оспореното решение, първостепенният съд правилно е тълкувал и приложил материалноправните разпоредби – чл. 17а, ал. 1, т. 1 ЗОЗЗ, чл. 59б, ал. 2 и чл. 59а ППЗОЗЗ. Съгласно горецитираните правни норми, при изграждането на обекти от физически и юридически лица, както и за разполагане на преместваеми обекти, които не са трайно свързани с терена, временното ползване на земеделската земя се разрешава след решение на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ. Съдът е направил анализ на нормативната уредба, относима към предмета на спора и е извел верен и обоснован извод, който не е опроверган в хода на касационното производство. С решението си съдът се е произнесъл по всички релевирани доводи и възражения на жалбоподателя, които се поддържат и в касационното производство. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на чл. 143, ал. 4 АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба направените от последния разноски, възлизащи на 150 лв. – юрисконсултско възнаграждение, който размер е определен съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,