Решение № 3545 от 22.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9103/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по касационна жалба на Ц. Иванова от гр. София, чрез процесуалния представител адв. Н. Антова срещу Решение 4353/30.06.2023 г., постановено по адм. дело 8724/2021 г. по описа на Административен съд София - град. Релевират се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски, представляващи адвокатско възнаграждение и държавна такса за настоящата инстанция.

Ответникът директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт /ТП на НОИ/ - София град, чрез главен юрисконсулт Н. Медарова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, прецени данните по делото, обсъди становищата на страните и провери правилността на решението и намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, а по същество е неоснователна.

С Решение 4353/30.06.2023 г. по адм. дело 8724/2021 г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Ц. Иванова срещу Решение 2153-21-204/18.08.2021 г. на директора на ТП на НОИ София град, с което е оставена без уважение като неоснователна жалбата й срещу разпореждане [номер]/25.06.2021 г., издадено от длъжностно лице по пенсионното осигуряване /ПО/ и е присъдил разноски. Съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, тъй като е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилното прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

От фактическа страна е установено, че Ц. Иванова е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОС/ със Заявление 2113-21-2897 от 13.05.2021 г. Към момента на подаване на заявлението лицето е било с навършена възраст от 56 години, 6 месеца и 12 дни. Пенсионният орган е зачел осигурителен стаж както следва: 10 години, 06 месеца и 22 дни втора категория труд; 27 години, 09 месеца и 05 дни от трета категория и общ превърнат към трета категория труд на основание чл.104 от КСО - 40 години, 11 месеца и 18 дни. Видно от пенсионната преписка, спорният стаж, положен в ЗСК Кремиковци е зачетен по образец УП-30 с изх.261 от 14.11.2001 г., с който са удостоверени следните периоди:

• 09.12.1985 г. до 01.01.1988 г. на длъжност експедитор и предложение на работодателя трудът да се категоризира от втора категория труд от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ по т.66 е от ПМС70/90 г.

• 18.05.1988 г. до 28.02.1991 г. на длъжност магазинер и предложение на работодателя трудът да се категоризира от втора категория труд от ПКТП по т.66 е от ПМС70/90 г.

В хода на образуваното административно производство, за определяне на категорията труд за трудовия стаж на жалбоподателката, положен при ЗСК Кремиковци по представения образец УП-30 с изх.261 от 14.11.2001 г., е била изискана информация от осигурителите Кремиковци АД и Холсим кариерни материали Рудината АД /правоприемник на бившето ЗСК Кремиковци/.

С писмо с изх. РД-П-36 от 05.08.2021 г. е била представена единствено информация, че ЗСК Кремиковци никога не се е числяло към фирма Кремиковци /площадки Ботунец и Кремиковци/. В Холсам кариерни материали Рудината АД са били предадени и се съхраняват документи само за придобитата от дружеството собственост - кариера Рудината и кариера Челопечене. Не са били предадени и не се съхраняват документи за конкретното местонахождение на бившето предприятие Кремиковци. От страна на Кремиковци АД /в несъстоятелност/, в отговор от 02.08.2021 г. на НОИ - София град е предоставена информация, че ЗСК Кремиковци" не е дейност на територията на площадката на МК Кремиковци. На площадката на МК Кремиковци са имали структурни звена предприятията: Пещероремонт; Металургремонт; Кремиковски строител; Промишлено монтажно управление /ПМУ/; фирма БДЖ - София, работеща на площадката на гара Обединена; Трета работническа болница - стоматологични и лекарски кабинети в административните сгради на: Добивните и преработващите заводи; Управленията по авто и ж.п. транспорт; Централно управление. Към отговора било приложено и копие от Генералния план на МК " Кремиковци. Изброени били и принадлежалите към структурата на МК Кремиковци до 1990 г. заводи, цехове, дирекции и други структурни звена.

С разпореждане [номер]/47 от 25.06.2021 г. на длъжностното лице по ПО е бил постановен отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 696, ал.2 от КСО. Недоволна от постановения акт, Иванова е обжалвала разпореждането пред горестоящия административен орган и с Решение 2153-21-204/18.08.2021 г. директорът на ТП на НОИ София град е оставил жалбата без уважение. По делото е била назначена и изслушана съдебно - техническа експертиза.

Съгласно чл. 16, ал. 2, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ от 01 януари 2000 г. трудовият стаж, положен до 31 декември 1999 г. при специфичните условия на т. 66а-66к по отменения с чл. 1 от Постановление 75 на Министерски съвет от 1998 г. Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /обн. ДВ, бр. 39 от 1998 г.; изм., бр. 123 от 1998 г./, се счита за осигурителен стаж по т. 66г, 66е, 66з и 66и от втора категория. Текстът на чл. 66е от ПКТП /отм./ посочва работещите, които се пенсионират при 20 години трудов стаж, положен на посочените площадки, и възраст 57 години за мъжете и 52 години за жените, като сред изброените категории на първо място визира работещите във Фирма "Кремиковци" /площадки Ботунец и Кремиковци/ и завършва изброяването с пояснението и работещите в други фирми, предприятия, звена и поделения, чието местонахождение е на територията на посочените площадки. Анализът на съдържанието на разпоредбата налага извода, че законодателят обвързва категоризирането на труда по т. 66е от ПКТП /отм./ с условието същият да е полаган на площадките на едно от изброените предприятия. Разпоредбата на т. 66е от ПКТП не следва да бъде прилагана разширително, в частност като се приеме, че територията на площадки Ботунец и Кремиковци обхваща цялата община Кремиковци, респ. целия квартал Ботунец, доколкото ако законодателят е имал такова намерение, то същото би залегнало изрично в текста на нормата чрез индивидуализиране на самите населени места с техните наименования. Конкретизирането на площадки на Кремиковци има за цел да обвърже категорията труд именно с характера на трудовата дейност /условията, средата, вредните въздействия върху здравето/.

Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалноправната разпоредба на т. 66е от ПКТП /отм./ в частта относно кръга на лицата с право на пенсиониране при същите условия и работещите в други фирми, предприятия, звена и поделения, чието местонахождение е на територията на посочените площадки. От приетите като доказателства по делото писма безспорно се установява, че ЗСК Кремиковци АД не е попадало в организационната структура и не е осъществявало дейност на площадките на фирма Кремиковци.

В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспореното решение и потвърденото с него разпореждане, обхващащ преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване по чл. 104 от КСО, във връзка с т.66е ПКТП /отм./, обуславящи разпоредените правни последици.

С оглед изложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника, на основание чл. 143, ал. 4 във вр. чл. 144 АПК, във вр. чл. 78, ал. 8 ГПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева /сто лева/.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,