Решение № 277 от 26.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 562/2011 г.

Решение № 277 от 26.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 562/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 307, ал. 2, във вр. с чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената от А. К. Г. от [населено място] молба с вх. № 2868 от 4.02.2011 г. за отмяна на решение № 810 от 25.07.2010 г. по гр. д. № 122 по описа за 2010 г. на Районен съд Стара Загора, с което е уважен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, като е осъден А. К. Г. да заплати на А. Ж. Т. сумата от 700 лв. - неизплатена част от уговорено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие № 011242 от 30.03.05 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 4.01.2010 г. до окончателното заплащане на сумата и са присъдени следващите се разноски, като за разликата до пълния му предявен размер от 800 лв. искът е отхвърлен. Тъй като междувременно А. Ж. Т. е починал - на негово място са конституирани наследниците му - М. С. и Р. Т. Посоченото в молбата за отмяна основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК е мотивирано с твърдение за това, че молителят е бил лишен от възможност да участва в делото, тъй като нито му е връчена исковата молба, нито му е предоставен срок за отговор, нито е бил призоваван за съдебни заседания, нито е получил препис от постановения съдебен акт, нито му е дадена възможност да обжалва. Съответно твърди, че му е било нарушено правото на защита, защото освен, че не е бил уведомен за воденото срещу него производство, още не е бил и надлежно представляван. Твърди, че през целия период на водене на делото - е бил на декларирания постоянен и настоящ адрес, както и че няма интерес да се укрива, тъй като е разполагал с надлежни доказателства, установяващи, че не дължи сумата за заплащането на която е осъден. Желае посоченото решение да бъде отменено, а делото върнато на районния съд за ново разглеждане. Срещу подадената молба не е постъпил писмен отговор, по смисъла на чл. 306, ал. 3 от ГПК. В съдебно заседание от страните се явява единствено ответницата С. - в лично качество и като процесуален представител на ответницата Т. Оспорва подадената молба за отмяна и желае тя да бъде оставена без разглеждане като просрочена, а ако съдът не възприеме тази теза - да остави молбата без уважение като неоснователна. Претендира направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения Настоящият молител А. К. Г., ответник в производството по гр. д. № 122 по описа за 2010 г. на Районен съд Стара Загора, е бил уведомен за постъпилата искова молба по гр. д. № 122/10 г. на РССтЗ - по реда на чл. 44, ал. 1 от ГПК - чрез удостоверяване от страна на връчителя в разписката на отказ на лицето да приеме съобщението. Тъй като съгласно закона - отказът на получателя не засяга редовността на връчването -съдът е приел връчването на исковата молба с приложенията й по този ред за редовно. За насроченото за 8.06.2010 г. съдебно заседание- пред вид връщането на съобщението с отбелязване, че адресът е посетен четири пъти - на 26.05.10 г., на 27.05.210 г., на 28.05.10 г. и на 31.05.10 г., като лицето не е намерено, а дъщерята е отказала да получи съобщението, а на 7.06.2010 г. е залепено съобщение на вратата, съдът е счел уведомяването за нередовно и е постановил ответникът да се призове по реда на чл. 41, ал. 1 от ГПК. За следващото насрочено съдебно заседание - за 29.06.2010 г. - лицето отново е търсено на адреса многократно - отбелязванията са от 15.06. - 10 ч., от 17.06. - 9.50 ч., от 18.06. - 12.30 ч. и от 28.06., като на призовката е записано: "лицето не е намерено", "вратата е заключена, на звънеца не реагира никой", "по сведения от съседи лицето е на вилата, на адреса идва от време на време". При тези данни - съдът е приел, че страната отсъства повече от месец от адреса, на който веднъж й е връчено съобщение и че тя не е изпълнила задължението си да уведоми съда за новия си адрес, поради което на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК е приел съобщението за надлежно връчено, дал е ход на делото, приключил е събирането на доказателствата и е решил спора. Съобщението за постановения съдебен акт е изпратено на посочения адрес и след като се е върнало отново с отбелязване, че адресът е посетен на 28.07. - 11.50 ч., на 2.08. - 16.45 ч., на 3.08. - 9.35 ч. и на 5.08. - 10.15 ч. и лицето не е намерено и няма лице, което да е съгласно да получи съобщението - съдът е постановил - то да се връчи чрез залепване на вратата по чл. 47 от ГПК, което е направено на 20.10.2010 г. При тези факти- настоящият съдебен състав не споделя тезата на молителя, че - вследствие на нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото и не е бил надлежно представляван. Не е налице нарушаване на правилата за връчване на съобщение - нито при връчването на исковата молба с приложенията й, нито при връчване на съобщенията за проведеното съдебно заседание, нито за постановения съдебен акт. Съображенията за това са следните: Съгласно чл. 49 от ГПК - мястото на връчване е жилището или друго място, което се обитава от адресата, както и всяко друго място, на което адресата може да бъде намерен. Че адресът, на който в случая са изпращани съобщенията до А. К. Г. е такова място - се установява с разписката от 14.04.2010 г., в която е отбелязано, че на посочената датата "лицето е намерено, но отказва да получи съобщението". Връчването - със същата разписка на исковата молба с приложенията й - е извършено редовно, съгласно изискванията на чл. 44, ал. 1 от ГПК, тъй като посочената разписка съдържа всички изискуеми се съгласно закона реквизити за това - отбелязване от страна на връчителя за отказа на получателя, подпис на връчителя и дата. Спазването на изискуемата форма за регистриране на направения отказ е достатъчна за да се приеме връчването за редовно. Наличието на редовно връчено съобщение на адреса и надлежното удостоверяване, че в продължение на месец страната отсъства (в случая от 26.05.2010 г. - до 28.06.2010 г.) - без да уведоми съда за новия си адрес - е достатъчно - съгласно чл. 41, ал. 2 от ГПК да се приложи съобщението за съдебното заседание на 29.06.2010 г. към делото и да се счита то за редовно връчено. Няма пречка делото да се приключи с едно съдебно заседание, както е било в случая. Редовно е и връчването на изготвения съдебен акт, осъществено по реда на чл. 47 от ГПК - чрез залепване на вратата. Съобщението за изготвения съдебен акт е било изпратено на адреса и след е установено- с отбелязванията на връчителя- че лицето не може да бъде намерено на посочения по делото адрес и няма лице, което да е съгласно да получи съобщението - правилно съдът е приложил способа по чл. 47 от ГПК. Залепеното уведомление на вратата е от 20.10.2010 г. и в него е било посочено, че книжата са оставени в канцеларията на съда и че могат да бъдат получени в двуседмичен срок. При положение, че молителят твърди, че е бил непрекъснато на адреса, той е следвало да види уведомлението и е могъл да се запознае с книжата до 4.11. За съдът не е съществувало задължението по чл. 47, ал. 3 от ГПК - да укаже на ищеца да представи справка за адресната регистрация на ответника, защото в случая намира приложение по-горе коментираното изключение по чл. 41, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 5 от ГПК - съобщението се смята за връчено с изтичане на срока за получаването му от канцеларията на съда. С оглед на горното, настоящият съдебен състав счита, че връчването на исковата молба и на приложенията й, призоваването за съдебното заседание, получаването на препис от постановения съдебен акт - са извършени в съответствие, а не в нарушение на съответните правила (съответно молителят не е бил лишен от възможност да участва в делото и да бъде надлежно представляван), поради което молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода от спора и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК - в полза на ответната страна следва да се присъдят направените по делото разноски, които съгласно приложения договор за правна защита и съдействие № 013719 от 2.09.11 г. възлизат на 400 лв. - платени в брой за адвокатско възнаграждение. Пред вид изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,