Решение № 3178 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10372/2009 г.

Решение № 3178 от 11.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10372/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК и е във връзка с § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Образувано е по касационна жалба на Областния управител на област с адм. център гр. Варна срещу решение № 719/28.04.2009 г., постановено от Административен съд гр. Варна по адм. д. № 2475/2008 г. Поддържа се необоснованост и незаконосъобразност на решението - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответник по жалбата е Иван Петков Иванов, но не е взел становище. Заинтересованата страна Анка Моравиева е представила чрез процесуалния си представила отговор на касационната жалба, като я поддържа и оспорва решението на административния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. на жалбата. Счита, че съдът правилно, след като е взел предвид представения по делото нотариален акт е констатирал, че са нарушени собственическите права на оспорилия заповедта на областния управител Иванов. Идеални части от неговия имот са били включени с ПНИ в новообразувания имот, отреден за заинтересованата страна Моравиева. С плана са били нарушени разпоредбите на чл. 28, ал. 10, т. 7 от ППЗСПЗЗ. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 210 от АПК и е допустима процесуално. По същество е неоснователна поради следните съображения: Производството пред административния съд Върна е инициирано по жалба на Иван Петков Иванов, ответник в настоящето производство, с искане за отмяна заповедта на областния управител, с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен ПНИ. Конкретно искането се свеждало до новообразувани имоти № 1291 и № 4557, като жалбоподателят поддържал, че са нарушени правата му по представения от него нот. акт № 87. Съдът е отменил заповедта в обжалваната част, по отношение двата имота, цитирани по-горе и върнал делото като преписка на административния орган за ново разглеждане и произнасяне съобразно дадените от него указания. Взет е предвид представения от жалбоподателя нот. акт и заключението на приетата техническа експертиза, По същите е установено, че жалбоподателят Иванов е придобил право на собственост чрез трансформирано право на ползуване върху 600 кв. м. идеални части от място, цялото от 1000 кв. м., съставляващо имот № 1291.Според скица, приложена към делото този имот е с площ 1232 кв. м., като останалите 632 кв. м. ид. части са били собственост на наследодателите на заинтересованата страна Анка Моравиева, която чрез договор за покупко продажба, за който е бил съставен нот акт № 87 е прехвърлила тези 632 кв. м. ид. части на Иванов. При съставянето на ПНИ обаче тези ид. части били включени в новообразуван имот № 4557, отреден с площ от 1395 кв. м., собственост на Моравиева. При тези констатации съдът е приел, че при изготвяне ПНИ не е съобразено, че правото на собственост на Иванов е върху целия имот № 1291, а не само върху 600 кв. м., поради което са нарушени изискванията на чл. 28, ал. 10, т. 7 от ППЗСПЗЗ. Според областния управител съдът е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка, тъй като вещото лице неправилно е отразило обстоятелството, че части от имот № 1292 са придадени към имот № 1291.Според нот. акт № 87 имотът, предмет на сделката граничи с имот № 1292 по КП. Съдът неправилно не бил допуснал поисканата от заинтересованата страна допълнителна експертиза, което е довело до неизяснени обстоятелства. Възраженията на областния управител като касатор не могат да бъдат споделени. От представения нот акт. № 87 е видно, че правото на собственост на оспорилия заповедта на областния управител Иванов е за целия имот № 1291.При това вещото лице е констатирало, че правата на същия досежно 632 кв. м. ид. части от този имот са засегнати, тъй като част от тях в ПНИ са включени в новообразувания имот № 4557,собственост на заинтересованата страна Анка Моравиева. Това е довело до отреждане на недействителни права за нея върху имот 4557 в частта за 632 кв. м. от него. Именно това е дало основание на съда да приеме, че е нарушена разпоредбата на чл. 28, ал. 10, т. 7 от ППЗСПЗЗ, според който техническото задание следва да е съобразено с правата на собствениците, отразени в притежаваните от тях нотариални актове. Това е било достатъчно основание съдът да откаже исканата допълнителна експертиза, задачата на която е следвало да установява кой каква част от имота притежава. В тази връзка съдът правилно е посочил, че ако между страните съществува спор за материално право, то същият би следвало да се реши по исков ред. При тези данни, установени по безспорен начин, с надлежни валидни доказателства, съдът основателно е приел издадената заповед в частта за двата имота незаконосъобразна и като такава правилно я отменил. Дадените от него задължителни указания при връщането на делото като преписка са във връзка с констатираното от събраните доказателства. Решението на съда е съобразено с наличните факти и обстоятелства, за които правилно е приложен материалния закон. Същото е обосновано и като такова следва да се остави в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение