Решение № 1711 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2544/2014 г.

Решение № 1711 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2544/2014 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив срещу решение № 3000/21.12.2013 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2391/2012 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт № 091200649/9.04.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив относно отказаното на "МАХ 2000" ООД право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер 75 271.83 лв. по фактури за предоставени транспортни услуги, издадени от "ПИКА ТРАНС" ООД, гр. Кърджали и са начислени лихви за просрочие; както и за определените допълнителни задължения за корпоративен данък по реда на ЗКПО: за отчетната 2008 г. в размер на 11 043.85 лв., за отчетната 2009 г. в размер на 24 402.31 лв., за отчетната 2010 г. за разликата от 1200.16 лв. до 2 298.72 лв. и са начислени лихви за забава. Касаторът твърди пороци на съдебния акт поради опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите за наличие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Отправя упреци към извършената от съда преценка на писмените доказателствени средства, включително на заключението на ССЕ. Настоява, че не е установено осъществяването на превозната услуга заради непредставянето на превозни билети и липсата на превозни средства у доставчика. Иска отмяна на оспорената част от решението и отхвърляне на оспорването срещу съответната част на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация "Мах 2000" ООД, чрез повереника си адв. Хаджиева, отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на направените в касационното производство разноски. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорената пред АС Пловдив част от ревизионен акт са установени в тежест на "Мах 2000" ООД задължения за ДДС и за закъснителна лихва в резултат на извършена корекция на декларираните от РЛ резултати за данъчни периоди м. 03, 05, 07 и 10.2008 г.; м. 05, 06, 07, 09, 11 и 12.2009 г. и м. 03 и 04.2010 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на дружеството в общ размер 78 985.41 лева, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно предимство е по 29 фактури, издадени от "Пика транс" ООД гр. Кърджали. 28 от фактурите са с предмет на доставката "транспортна услуга - превоз на технологична дървесина", а по една от фактурите - тази с № 86/12.10.2008 г. предметът е доставка на стока дизелово гориво. Отказът е обоснован с резултатите от насрещна проверка на доставчика. Доставчикът не е представил поискани от него писмени доказателства, поради което е изключено установяването на наличен ресурс за осъществяване на доставките. Не са ценени представените от РЛ писмени доказателствени средства - товарителници; фискални бонове; приемо-предавателни протоколи; договори с клиенти, както и такива, по които е изпълнител с предмет добив на дървесина и сеч и извоз на дървесина. Очакването на администрацията е да се представят превозни билети и от липсата им е направен извод за неосъществен превоз. Изводи във вреда на РЛ са направени от обстоятелството, че според инвентарната му книга е заведен като ДМА единият от товарните автомобили, посочени в товарителниците. С РА са определени допълнителни задължения на "Мах 2000" ООД за корпоративен данък за отчетни периоди 2008, 2009 и 2010 г. съответно в размер 11 043.85 лева, 24 402.31 лева и 2 298.72 лева. Допълнителните задължения имат за източник извършена с позоваване на чл. 26, т. 2 от ЗКПО корекция на СФР с разходите за доставките, чието осъществяване е отречено. За да отмени частично РА, първоинстанционният съд е формирал различни изводи по фактите и правото от тези на органите по приходите. Позовал се е на събраните в хода на ревизията и на съдебното дирене писмени доказателства, включително основна и допълнителна СсчЕ. Според съда истинността на частните свидетелстващи документи - товарителници и приемо-предавателни протоколи не е оспорена. Дисквалифицирал е значението на превозния билет като доказателствено средство за превоз на дървесина, приемайки за установено от протоколите, че превозът се извършва до временен склад, което при действието на чл. 59, ал. 1 от Закона за горите (отм.) сочи на изискване за разрешаване на транспорта с позволително за сеч и извоз, а не с превозен билет. Съдът е приел за доказана със заключенията на експерта и последващото ползване на получените услуги за стопанската дейност на жалбоподателя. При изводите му за осъществяване на стопанските операции отразени в процесните фактури, съдът е изключил правомерността на корекцията на СФР с определената от органите по приходите данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съизмерима с разходите за тези доставки. Мотивите на съдебния акт съдържат подробно изследване на дължимото преобразуване на СФР на жалбоподателя. За съответна на закона е определена единствено корекцията в данъчен период 2010 г. с двукратно осчетоводен разход по посочена от съда фактура. Оспореният съдебен акт е правилен. Неоснователни са упреците на касатора към процесуалната дейност на съда по преценката на доказателствата за спорните доставки на услуги. Тази дейност е детерминирана от активността на страните по въвеждане на твърдения за осъществяването на юридическите факти, с чието осъществяване обвързват благоприятните за себе си правни последици. Това е съдържанието на състезателното начало в процеса /вж. чл. 8, ал. 2 от ГПК/. Спецификата на установяване на публични задължения с ревизионен акт предполага твърдението на администрацията за фактите да се обективира в акт от извънсъдебната фаза на производството - мотивите на РА /чл. 120, ал. 1, т. 5 от ДОПК/. В оспорения пред АС Пловдив РА органите по приходите са изключили възникването на данъчно събитие заради отсъствието на доставчика и непредставянето на поискани от него доказателствени средства, което е препятствало възможността да се установи съответната обезпеченост за извършване на доставките, както и заради дискредитирането на представените от РЛ писмени доказателствени средства. Фактическите изводи на приходната администрация в РА не са основани на процесуалните правила и са резултат на порочно дедуктивно умозаключение. Отсъствието на доставчик от адреса за кореспонденция, както и непредставянето на поискани от такъв доказателства не обуславя извод за липса на такива доказателства. Презумпцията на чл. 37, ал. 4 от ДОПК е относима единствено към субекта на процеса - вж. - чл. 37, ал. 1 - 4 от ДОПК и чл. 9, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Пропускът на субекта ФЛ или ЮЛ /а не доставчика, който е участник без да е страна - чл. 9, ал. 3 от ДОПК/, поражда процесуалната възможност на другият субект - административния орган, да приеме, че изисканите, но непредставени доказателства, не съществуват. Неизпълнението на задължението на другите участници в производството да представят данните по чл. 37, ал. 5 от ДОПК не е скрепено с процесуалната тежест по ал. 4 от кодекса, а е възможен източник на административнонаказателна отговорност /вж. чл. 273 от ДОПК/. Не просто описване на писмените доказателствени средства /както твърди касатора/, а и преценката им се съдържа в първоинстанционното решение. Резултат на тази познавателна дейност е установяването за извършена от доставчика транспортна услуга до временен склад, което пък разколебава очакването на администрацията за дискредитиране на преките доказателствени средства товарителници и протоколи заради отсъствието на превозни билети. Както правилно сочи съда, за превоз до временен склад, обективиращият разрешение за превоз документ е позволително за сеч и извоз - така чл. 59, ал. 1 от ЗГ (отм.) и чл. 96 от ППЗГ. В съответствие с процесуалния закон е зачетена и доказателствената сила на товарителниците. Обратно на поддържаното от касатора, те имат не само формалната доказателствена сила на подписания частен документ по чл. 180 от ГПК, но за обстоятелствата по чл. 61 от Закона за автомобилните превози се ползва и с материална доказателствена сила. Затова следва да се приемат за установени условията на договора за превоз и получаването на товара от превозвача. След като в товарителниците е посочен като превозвач доставчика, то своенето на автомобила от получателя по данните от инвентарната му книга не обосновава извод, че получателят сам си е осигурил изпълнение. По дефинициите на обществен превоз и превоз на товари, съдържащи с в § 1, т. т. 1 и 2 от ДР на ЗАвтП, превозът на товари може да се осъществява със собствени или наети превозни средства. Щом е извършена услугата с арг. от чл. 25, ал. 2 от ЗДДС възниква данъчно събитие, поради което е породено задължението по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС за начисляване на данъка. Това определя начисляването на данъка, съдържащо във фактическия състав и издаването на процесните фактури /вж. чл. 86, ал. 1, т. 1 от ЗДДС/, като правомерно и пораждащо правото на приспадане на данъчен кредит - чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. При установяванията за реално осъществяване на услугите от "Пика транс" ООД, издадените от доставчика фактури отразяват вярно стопанската операция и сочи разходът на ревизираното лице по неговата насрещна парична престация за документално обоснован по смисъла на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО. Това изключва задължението му да формира в отчетни периоди 2008, 2009 и 2010 г. данъчна постоянна разлика по чл. 26, т. 2 от ЗКПО, съизмерена с разходите за плащане по тези фактури, а неизпълнението на това задължение да се определи като грешка, която да се коригира по реда на чл. 78 или чл. 79 от ЗКПО. Отмяната от съда на тази част от утежняващия административен акт е в съответствие с материалния закон. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение в обжалваната част. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер на 8 400 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение