Решение № 14219 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8986/2019 г.

Решение № 14219 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8986/2019 г., II о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. Димова от [населено място] и Д. Христова от [населено място] против решение № 322/14.06.2019 г., постановено по административно дело № 381/2018 г. по описа на Административен съд-Плевен. Касационните жалбоподатели считат, че решението е неправилно и молят за неговата отмяна. Изтъкват конкретни доводи, свързани с допуснати от съда процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Ответниците- заместник-кмет на община Плевен, Е. Цанков от [населено място] и Д. Станчева от [населено място], не заявяват становище по касационната жалба. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, след като прецени изложените в касационната жалба оплаквания и провери атакувания съдебен акт съобразно чл. 218 от АПК, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу съдебен акт, подлежащ на касационна проверка, от лица, за които този акт е неблагоприятен и при спазване на законоустановения срок по чл. 211 от АПК Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е заповед № РД-12-128/20.03.2018 г. на заместник-кмета на община Плевен, с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ е одобрен план за регулация за урегулирани поземлени имоти ХІІ-187 и ХІІІ-185 в кв. 21 по плана на село Върбица, с който вътрешната регулационна линия между урегулирани поземлени имоти ХІІ-187 и ХІІІ-185 се поставя по имотната граница на съответните имоти. С атакуваното решение Административен съд-Плевен е отхвърлил оспорването на Г. Димова и Д. Христова срещу заповедта. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че заповедта е издадена от компетенен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон при наличието на предпоставките на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Решението на Административен съд-Плевен е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Установените от съда факти се подкрепят от доказателствата по делото и очертават следната фактическа обстановка: Действащият регулационен план на село Върбица е одобрен със заповед № 1118/30.03.1983 г. Съгласно този план за процесните имоти са отредени парцел ХІІ-187 и ХІІІ-185, като част от имот пл. № 185 се придава към парцел ХІІ-187, но тази регулация не е приложена. Между собствениците на описаните по-горе имоти е бил налице спор за граници. С влязло в сила решение № 1119/27.07.2015 г., постановено по гр. д. № 3534/2014 г. по описа на Районен съд- Плевен, е прието за установено, че при влизане на кадастралната карта на село Върбица, одобрена със заповед № 1118/30.03.1983 г., е допусната грешка при отразяване на имотната граница между имот № 185 и имот № 187 в кв. 21 по плана на с. Върбица, като действителната имотна граница минава по регулационната линия между парцел VІ-65 и парцел VІІІ-65. Видно от отбелязването, съдебният акт е влязъл в сила на 16.12.2015 г. Въз основа на подадено от Е. Цанков заявление административният орган е изменил регулационния план, като е поставил вътрешната регулационна линия между урегулирани поземлени имоти ХІІ-187 и ХІІІ-185 по имотната граница на съответните имоти. Във връзка с исканията на страните е изслушано и заключение на съдебно-техническа експертиза. Вещото лице дава категоричен отговор, че планът за регулация, одобрен с обжалваната заповед, поставя регулационната линия между УПИ ХІІ-187 и ХІІІ-185 по имотната граница, установена с решението на Плевенския районен съд и е налице пълно съвпадение между двете. Изложеното установява по категоричен начин наличието на една от предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, съгласно която е допустимо изменението на влязъл в сила подробен устройствен план- с влязлото в сила решение на Плевенския районен съд е установена грешка в кадастралната карта, която е използвана като основа за изработване на плана. Действащият план от 1983 година не е приложен, поради което е налице и предпоставката на § 8, ал. 2, т. 3 от ПР на ЗУТ, но в конкретната хипотеза изменението на регулационния план е процедирано по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно спазването на предвидената в ЗУТ процедура за изменение, които се споделят изцяло от касационната инстанция и не следва да се преповтарят. Регулационната линия между двата имота е в пълно съответствие с установената от ПРС имотна граница. Развитите в касационната жалба доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд са неоснователни. Съдът е събрал по предвидения процесуален ред доказателства относно всички относими към спора факти. Заключението на съдебно-техническата експертиза е кредитирано от съда, тъй като същото е обосновано и съответства на останалия доказателствен материал. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,