Решение № 2560 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4792/2014 г.

ВАСVIII отделение10.03.2015 г.докладчик Аглика Адамова

Диспозитив

ОТМЕНЯ изцяло решение № 796/14.02.2014 г., постановено по адм. д. № 3479/2013 г. по описа на Административен съд София-град, като ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг състав на Административен съд София-град. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2560 от 10.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4792/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Б. С. Б. Фокус" ООД, гр. София срещу решение № 796/14.02.2014 г., постановено по адм. д. № 3479/2013 г., по описа на Административен съд София-град /АССГ/, 11-и състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № 2021206532 от 22.11.2012 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на Дирекция" Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП. С РА за дружеството са установени допълнителни публични вземания - данък по ЗДДС за периода 02.2008 г. - 08.2010 г. в общ размер на 191908,96 лв. и лихви 62478,43 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква се, че съдът неправилно разпределил доказателствената тежест, не формирал свои мотиви, не обсъдил събраните по делото доказателства, включително експертизата, не се произнесъл по съществото на спорните въпроси, съответно не формирал правилни изводи при прилагане на материалния закон. С писмените бележки се навежда и довод за нищожност на РА, като издаден от некомпетентен орган. Поради това касаторът моли да бъде отменено решението на АССГ и да се постанови решение по съществото на спора, като бъде признато право на приспадане на данъчен кредит. Претендира разноски Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, гр. Оспорва касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ДОПК актовете по този кодекс се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Според чл. 112, ал. 1 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизия, като според ал. 2 такава може да се възлага от: 1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция и 2. изпълнителния директор на Националната агенция по приходите или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Аналогична на разпоредба на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК е тази на чл. 11, ал. 1, т. 4 във вр. с ал. 3 от Закона за Националната агенция по приходите /ЗНАП/. В изпълнение на тези си правомощия директорът на ТД на НАП - гр. Кюстендил е издал заповед № 61А от 07.07.2006 г., с които е определил поименно органите по приходите от ТД на НАП - гр. Кюстендил, които имат право да издават заповеди за извършаване на ревизия и да издават заповеди за определяне на компетентен орган по чл. 119 от ДОПК. Тези органи обаче са натоварени със съответните правомощия само в обхвата на дейност на съответната териториална дирекция - в случая Кюстендил. Заповедта за възлагане както на първоначалната ревизия, така и на подлежащата на контрол в съдебното производство ревизия е издадена от Даниела Ямборска, посочена в заповед № 61А/07.07.2006 г. като заемаща длъжност началник сектор "Проверки и ревизии" при отдел "Данъчно-осигурителен контрол" в ТД на НАП Кюстендил. Тъй като ревизията е извършена по отношение на местно юридическо лице, компетентният орган се определя по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК - т. е. от тази дирекция, в чийто район се намира седалището на дружеството. От справка в Търговския регистър е видно, че това лице винаги е било със седалище в гр. София. Следователно органът, който е следвало да възложи ревизията, следва да принадлежи към структурата на ТД на НАП гр. София. Известно е, че е издадено решение № РМФ-286 от 19.12.2009 г. /макар да не се намира в кориците на делото/ на управителния съвет на Национална агенция за приходите, с което е одобрена организационно-управленската структура на ЦУ на НАП. По силата на това решение в състава на Териториална дирекция на НАП - гр. София влиза като териториален обхват и обхват на дейност и бившата дирекция на ТД на НАП - гр. Кюстендил. Това обаче не означава, че органи, принадлежали към структурата на бившата ТД на НАП Кюстендил придобиват по силата на посоченото решение на УС на НАП компетентност и по отношение на лицата със седалище в гр. София. От друга страна, видно е че при издаване на ЗВР № 1204042/21.05.2012 г. Даниела Ямборска действа вече като началник сектор дирекция "Контрол" при ТД на НАП гр. София. Не е представена обаче заповед с правно основание чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за нея в това и качество. При тези данни настоящата инстанция намира, че спорът не е изяснен от фактическа страна. Първоинстанционният съд не е събрал достатъчно доказателства относно компетентността на органа, възложил ревизията. При изясняване на относимите за този въпрос факти съдът действа служебно, независимо от предявените от страните искания. Пред Върховния административен съд е наведен изричен довод за нищожност на оспорения акт, по който съдът не може да се произнесе, поради липса на достатъчно събрани доказателства и забрана за нови фактически установявания. Ето защо и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК решението на АССГ следва да бъде отменено, а делото - върнато за разглеждане на друг състав на съда. При новото разглеждане на спора следва да се съберат изрични доказателства за компетентността на лицето Даниела Ямборска да възлага ревизии и да издава заповеди за определяне на компетентен орган на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК по отношение на лица със седалище в гр. София. Разноските пред тази инстанция следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

Цитирани разпоредби

5