Решение № 3786 от 29.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5219/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Църква Свети Николай против решение 244/04.04.2023 г., постановено по адм. д. 460/2022 г., по описа на Административен съд Монтана (АС-Монтана). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което иска да бъде отменено, а вместо него да бъде постановено друго, с което да се обяви Заповед ГСП-448/23.06.2018 г. на директора на Регионална дирекция по горите-Берковица за нищожна, а при условията на евентуалност да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директорът на Регионална дирекция по горите Берковица (РДГ-Берковица) оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение 244/04.04.2023 г., постановено по адм. д. 460/2022 г., по описа на АС-Монтана е отхвърлена жалбата на Църква Свети Николай с искане за обявяване на нищожност на Заповед 448 от 23.06.2018 г. на директора на РДГ-Берковица, с която е утвърдена горскостопанска програма за имот 118004, собственост на Църква Свети Николай, представляващ широколистна гора в землището на с. Буковец с ЕКНМ 06971, общ. Брусарци, обл. Монтана, местността Дълга поляна с площ от 153,002 дк. в отдел 22 и - 108,636 дк., в отдел 22 у - 44,366 дк. по ЛУП от 2016г. на ДГС Лом. Административният съд е приел, че оспореният административен акт е издадено от компетентен орган и не страда от тежък порок, който да обуслови неговата нищожност. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд правилно и обосновано е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия, при наличие на законово основание, в предвидената от закона форма и без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон, които да водят до неговата нищожност. При условията на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК настоящият съдебен състав изцяло споделя мотивите на АС-Монтана, които са изключително обстойни и задълбочени. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът не е обсъдил въобще основното възражение за нищожност на оспорената заповед поради липса на правно основание за извършване въобще на сеч в имота, защото разрешената възобновителна сеч с утвърдената горскостопанска програма е в нарушение на чл. 102, т. 2 от ЗГ (ЗГ). Административният съд е обсъдил това оплакване на Църква Свети Николай и е допуснал ангажираните от страната в негова подкрепа доказателства, а именно съдебно техническа експертиза с вещо лице специалист с лесовъдна практика. Съдебният експерт инж. В. Марков е представил две заключения и е отговорил на поставените в съдебно заседание уточняващи въпроси. Въз основа на неговите констатации и научните обяснения решаващият съд е обосновал фактически изводи относно отразените в спорната горскостопанската програма таксационни показатели възраст, пълнота, височина и бонитет в сравнение с наличните данни за същите показатели от лесоустройството през 2016 г. и от оглед на място, според които възрастта на всички дървета не е възможно да е 60 години, но има такива които не са на 45 години, но има такива със сигурност над 70 години. На практика в касационната жалба се оспорват тези фактически изводи на АС-Монтана като се аргументират твърдения относно действителното състояние на горските насаждения в различни периоди от време и най-вероятното им развитие в годините, включително и под въздействието на извършвани сечи. Тези оплаквания не отчитат решаващият правен извод на първата инстанция, който се споделя и от настоящият съдебен състав, а именно, че допуснатите нарушения при определяне вида и възрастта на горските насаждения в горскостопанската програма не обуславят нищожност на административния акт. Разпоредбата, на която се позовава касационният жалбоподател, а именно чл. 102, т. 2 от ЗГ се намира в Раздел III Провеждане на сечи в горите и според нея възобновителни сечи се провеждат при възраст не по-малка от 50 години в издънковите гори за превръщане в семенни. Оспореният пред първата инстанция акт е издаден на основание чл. 13, ал. 8, т. 2 от ЗГ, според който горскостопанските планове и програми се утвърждават със заповед от директора на съответната регионална дирекция по горите - за горските територии извън посочените в т. 1, които попадат в района им на дейност като на основание чл. 13, ал. 4 от ЗГ горскостопанските планове и програми определят допустимия размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските територии за срок 10 години. Именно наличието на тези предпоставки са анализирани от АС-Монтана като релевантни за извода, че не е налице нищожност на административния акт като е направено разграничение между определяне ползването на горските ресурси за срок от 10 години и провеждане на сеч. Съгласно установената съдебна практика и правна наука при липса на изрично нормативно формулирани основания за нищожност на административните актове е необходимо да се преценява тежестта на нарушението, за да се прецени дали съставлява основание за отмяна на акта или за обявяването му за нищожен. Приема се, че административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че са нетърпими от гледна точка на правния ред, когато е изцяло лишен от законово основание, или при пълна липса на предпоставките на материалния закон. (вж. решение 11024/21.10.2015 г., постановено по адм.д. 2596/2015 г. по описа на Върховния административен съд, решение 8315/06.07.2015 г., постановено по адм.д. 11105/2014 г. по описа на Върховния административен съд и мн.др.) Проведеното от първата инстанция изследване на въпроса относно тежестта на нарушението на материалния закон е обосновало правилния извод, че в конкретния случай не съставляват основание за нищожност. Категорично е установено и наличието на компетентност у издателя на акта, спазване на изискването за форма, липсата на нарушения на административнопроизводствените правила и целта на закона. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо, правилно и постановено при отсъствие на наведените касационни основания, трябва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и липсата на претенции за разноски от ответната страна, разноски не следва да бъдат определяни. Воден от горното Върховният административен съд, пето отделение