Решение № 4366 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6135/2012 г.

Решение № 4366 от 28.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6135/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", чрез пълномощник Стефан Гачев, срещу решение № 43 от 9.01.2012 г., постановено по адм. дело № 1562/2011 г. на Административния съд - Пловдив. В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Ответната страна - Галина Димитрова Пейчева-Митева, от гр. Пловдив, в открито съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд като неправилно следва да се отмени. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Галина Димитрова Пейчева-Митева, Административен съд - Пловдив е обявил за нищожен акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/24990 от 14.04.2011 г. на зам. изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установено публично държавно вземане по отношение на Галина Димитрова Пейчева-Митева, представляващо недължимо платена сума във връзка с подадено общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. с УИН 16/160609/54742 в размер на 25 066,05 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел, че подписалият акта зам. изпълнителен директор на ДФ "Земеделие" не е разполагал с материална компетентност да издаде административния акт. Правомощията на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" били уредени в разпоредбите на чл. 20 и чл. 20а от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). В чл. 20а изрично било посочено, че изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА), като организира и ръководи дейността й и я представлява. В този смисъл правомощието за издаване на АУПДВ от името на РА било единствено и само на изпълнителния директор, като в закона не била уредена възможност за делегиране на това правомощие. Представената заповед № 01-РД/1288/8.04.2011 г., с която изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е делегирал на зам. изпълнителния директор правомощието да издава и подписва АУПДВ, не установявало компетентност на издателя на оспорения акт. Заповедта била издадена на основание чл. 20а от ЗПЗП и чл. 11, ал. 1 от УПДФЗ. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник давала възможност на изпълнителния директор да делегира част от предоставените му от Управителния съвет правомощия, като правомощието за издаване на АУПДВ не било сред тях. По изложените съображения съдът е обявил процесния акт за нищожен. Решението е неправилно. От доказателствата по делото се установява, че управителният съвет на ДФ "Земеделие", на основание чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 11, ал. 1 от Устройствения правилник на ДФ "Земеделие", е дал възможност на изпълнителния директор да делегира права на заместник изпълнителните директори на фонда. С решение на УС от 7.04.2011 г. са делегирани права на заместник изпълнителния директор, в чийто ресор е отдел "Директни плащания на площ" да издава актове за установяване на публично държавно вземане по директни плащания. Със заповед от 8.04.2011 г. на посочените по-горе правни основания и протоколното решение на УС, изпълнителният директор на фонда е делегирал правомощия на заместник-изпълнителния директор Свилен Костов да издава и подписва актове за установяване на публично държавно вземане, като по делото не се спори, че оспореният акт е бил издаден от Свилен Костов. Видно от съдържанието на самия акт заместник изпълнителният директор изрично е посочил, че подписва акта "за изпълнителен директор", т.е. действа вместо изпълнителния директор, а не упражнява свои собствени правомощия, възникнали по силата на делегацията. Актът в мотивната си част не съдържа информация от кой административен орган се издава. Данните за това от кого е подписан, се извличат от частта, съдържаща подписа на издателя. При липса на изрично посочване в мотивната част на това, че актът се издава от заместник изпълнителния директор по силата на предоставени правомощия и от начина на подписване, посочен по-горе, се налага извод, че процесният акт е бил издаден и подписан от заместник изпълнителния директор в длъжностното му качество на заместник. Именно в тази хипотеза е налице упражняване на чужди правомощия. За това обаче не се изисква акт за делегиране на правомощия, нито изрично предвидена законова възможност. Правото на заместника на административния орган да издаде акта вместо последния, произтича от длъжностното му качество на заместник, а тази възможност е законово предвидена в Закона за администрацията и произтича от принципа за непрекъсваемост в дейността на администрацията. Предвид изложеното изводите за нищожност на обжалвания акт за установяване на публично държавно вземане са неправилни и необосновани. Решението на административния съд, с което е прогласена нищожност на акта за установяване на публично държавно вземане следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго, с което актът за публично държавно вземане № 01-6500/24990 от 14.04.2011 г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", Разплащателна агенция - София, да се отмени като незаконосъобразен. Първоинстанционният съд, в съответствие с изискванията на чл. 168 АПК е разгледал служебно всички основания за отмяна на административния акт, посочени в чл. 146 АПК. След подробно разясняване на фактите и обсъждане на доказателствата по делото, съдът обосновано е приел, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в него не били посочени фактическите и правни основания за издаването му. Същият бил издаден и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдържащи се в разпоредбите на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК. Оспореният административен акт бил издаден и в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсвали доказателства за умишлено наддеклариране от страна на жалбоподателя, което го освобождавало от санкция, съгласно чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Така приетото е законосъобразно. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 59 от АПК, посочен и в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. От съдържанието на АУПДВ - предмет на делото, е видно, че липсват изложени фактически основания за неговото издаване. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази" може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито какво е основанието, нито каква е методиката, по която е определен размерът на сумата, нито каква е причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". При подаването на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г. земеделският производител е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в регламенти (ЕО) №1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време след подаването на заявлението са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК (Интегрирана схема за администриране и контрол - регистър "Система за идентификация на земеделските парцели"), като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки на Министерството на земеделието и храните. Правилно съдът е приел, че са налице нарушения на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 АПК, тъй като административният орган не е уведомил адресата за започналото административно производство и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и без да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение също е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение