Решение № 2260 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6963/2013 г.

Решение № 2260 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6963/2013 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Живел Агро" ООД срещу Решение № 382/20.02.2013 г, постановено по адм. д. № 3369/2012 г. по описа на Административен съд - Варна. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение към ЕАД № 10BG002007H0000995/06.12.2010 г. с вх. № 4424-620-5/15.08.2012 г. на началника на МП "Варна - Ферибот", с което на основание основание чл. 78, § 3, вр. чл. 32, § 1, буква "д", i), чл. 35, вр. чл. 4, § 5, вр. чл. 201, § 1, буква " а", вр. чл. 214, § 1, вр. чл. 215, § 1, първо тире и чл. 221, § 1, вр. чл. 217, паргр. 1, вр. чл. 221, § 1 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 г., е извършена корекция на декларираната митническа стойност със сумата от 4814,94 лв., в резултат на което са определени за досъбиране мито в размер на 312,97 лв. и ДДС в размер на 1025,58 лв. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при наличие на процесуално-правни пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено оспореното решение и решението на административния орган. Подробни съображения в подкрепа на становището и искането си формулира в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Митнически пункт "Ферибот - Варна", редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмено становище. Претендира разноски. По делото е подадена и частна жалба от Началника на МП "Варна ферибот" при Митница Варна против Определение № 2448/17.04.2013, постановено по адм. д. № 3369/2012 г. по описа на Административен съд - Варна. Претендира отмяна на определението в тази част като неправилно и незаконосъобразно, и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и на частната жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, счита, че касационната и частната жалба са подадени от легитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество - те са неоснователни в предвид на следните съображения: По жалбата на "Живел - Агро" ООД: Жалбата е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Живел - Агро" ООД - гр. Добрич против Решение към ЕАД № 10BG002007H0000995/06.12.2010 г. с вх. № 4424-620-5/15.08.2012 г. на началника на МП "Варна - Ферибот". С решението, на основание основание чл. 78, § 3, вр. чл. 32, § 1, буква "д", i), чл. 35, вр. чл. 4, § 5, вр. чл. 201, § 1, буква " а", вр. чл. 214, § 1, вр. чл. 215, § 1, първо тире и чл. 221, § 1, вр. чл. 217, паргр. 1, вр. чл. 221, § 1 от Регламент /ЕИО/ 2913/92 г., е извършена корекция на декларираната митническа стойност със сумата от 4814,94 лв., в резултат на което са определени за досъбиране мито в размер на 312,97 лв. и ДДС в размер на 1025,58 лева. При формиране на митническата стойност по ЕАД са използвани проформа - фактури за железопътен транспорт, издадени от "Дискордия" АД, а в счетоводството на дружеството са установени осчетоводени фактури за железопътен транспорт с различни номера и стойности. Констатирано е, че при деклариране на процесния внос е приложена "проформа - фактура" № 0320000604 от 15.10.2012 г. за железопътен транспорт на стойност 8996,16 лв., за която при последващия контрол е установено, че не е осчетоводена. По време на проверката е констатирано, че в счетоводството на жалбоподателя е осчетоводена фактура за железопътен транспорт № 0320001340 от 19.10.2010 г. с по-висока стойност, както и плащане по тази фактура. Това обстоятелство е наложило определяне на нова митническа стойност на стоките, както и нов размер на публичните държавни вземания. Видно от кл. 20 на подадената ЕАД е, че в нея са посочени условията на доставката, които са без включени разходи за транспорт и застраховка при доставка на дадена стока. Съдът е приел, че стойността на железопътния транспорт е фактурираната от спедитора, поради което законосъобразно е увеличена митническата стойност с разликата над декларираната стойност на транспорта и установената действителна стойност. За да обоснове правните си изводи АДмС - Варна се е позовава на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92 (Митнически кодекс на Общността), според който митническата стойност на внасяните стоки е договорната - действително платената или подлежаща на плащане, коригирана при необходимост в съответствие с чл. 32 и чл. 33 от Регламента, вкл. и с транспортните разходи. Съдът е изложил мотиви и във връзка с относимите текстове от Коментар № 5 на Комитета за Митническия кодекс (Коментара), подчертавайки, че за да бъде удовлетворено условието даден елемент да е разграничен, то следва не само да се отправи искане чрез попълване на съответните клетки на декларация D. V. 1, но и при възможност да се установи естеството на елемента и неговата сума в парично изражение. Посочил е, че в конкретния случай разходите за вътрешния транспорт не са разграничени от общата сума, платена на спедитора, включваща неговата комисионна и разходите за международния транспорт. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Спорът по делото е свързан с приложението на чл. 33, § 1, б. " а" МК, според който транспортните разходи за стоките след пристигането им на мястото на въвеждане на митническата територия на Общността не се включват в митническата стойност при условие, че са разграничени от действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките. Тълкуването на приложимите норми, направено от административния съд е законосъобразно. Коментарите на Комитета по Митническия кодекс от Сборника с текстове по митническа стойност имат за цел еднакво третиране на вносителите и не могат да бъдат игнорирани. Съдът правилно се е позовал на коментар № 5 с препоръки до митническите органи, според която, за да се приеме, че елементът е посочен отделно, то е необходимо да се отправи искане в съответните клетки на декларацията D. V. 1 - 17, 18 и 19 и да се посочи сумата в парично изражение, когато е възможно да се установи. Това изрично е посочено и в приложимите Решения на СЕС по дело С-256/07, С-354/09 и С-379/00. В т. 17 от мотивите на последното и т. 1 от диспозитива, Съдът приема, че когато разходите не са посочени отделно в митническата декларация, те се считат за част от цената, платена за стоката по чл. 29 МК и поради това са облагаеми. В административната преписка се съдържа Приложение № 5 към Доклад № 6-А/01.08.2012 г. - Становище на ООД "Живел-Агро" във връзка със заключителното обсъждане на резултатите от проверката. В това становище проверяваното лице изрично е заявило, че не е запознато с проформа фактурите, представени към ЕАД. В отговор на изискана допълнителна информация от спедитора "Дискордия" АД е разяснено, че в проформа фактурите не се включват разходи за разтоварване на вагони и смяна на талиги на Гара Фериботна, вътрешния транспорт от Гара Фериботна до гара Добрич, комисионна на АД "Дискордия" за извършените услуги. Представеното в хода на съдебното производство приложение 1340/ л. 262 от делото/ представлява частен документ, без достоверна дата и без обвързваща съда материална доказателствена сила. В приложението не е посочена датата на съставяне, документа към който е то, съставилото го лице. От приложението не може да бъде обоснован извод, че същото е било налично към момента на подаване на процесното ЕАД, поради което правилно не е кредитирано от първоинстанционният съд. В случая, след като при подаването на ЕАД и оформянето на митническия режим, не са представени никакви доказателства за отделно посочване на разходите за външен и вътрешен транспорт и не е отправено изискуемото се искане чрез попълване на декларация D. V. 1, то е обоснован и правилен изводът на АДмС - Варна за законосъобразно увеличение с оспорвания административен акт на митническата стойност с разликата над декларираната стойност на транспорта и установената действителна стойност. Въз основа на тези мотиви съдът е постановил правилно решение, което не е засегнато от релевираните касационни пороци и което трябва да бъде оставено в сила. По частната жалба на Началника на МП "Варна ферибот" при Митница Варна: Жалбата е неоснователна. Видно от мотивите на атакувания съдебен акт, съдът изрично е приел, че искането за присъждане на сума от 59.40 лв., представлява направен разход за превод на документи от чужд език на български език във връзка с което се е позовал на разпоредбите от ГПК. Правилно административният съд е приел, че задължение на издателя на оспорения акт, е да представи цялата административна преписка. Именно в изпълнение на него приходният орган е бил длъжен да представи административната преписка на български език, тъй като това е езикът на съдебното производство. Фактът, че при издаване на административния акт или обработка на митническата декларация, органът не е изискал превод на български език на документите към ЕАД, представлява пропуск на органа. В полза на ответника по касация не следва да се присъжда юрисконсултско възнаграждение, тъй като възнаграждението е присъдено в пълен размер от първата инстанция. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение