Решение № 1556 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12061/2009 г.

Решение № 1556 от 5.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12061/2009 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Симеон Симеонов Белчев от гр. София против Решение № 17 от 17.04.2009 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. дело № 7180/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № ДК-23-68/30.06.2008 г. на началника на СРДНСК, издадена на основание чл. 178, ал. 5 ЗУТ за забрана ползването на неприетия по установения ред строеж: "Масивна стопанска постройка-склад", находяща се в УПИ VII-10, кв. 82, м. "Горна Баня" по плана на гр. София, с административен адрес: София, ул. "754" № 7. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона и се иска отмяната му. Поддържа се, че обектът е от VI категория и не подлежи на въвеждане в експлоатация. Ответната страна началник на СРДНСК оспорва жалбата. Ответникът Никола Стоянов Колев писмено оспорва жалбата. Тинка Стоянова Делина не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за допустима-подадена по пощата срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за законосъобразна на всички основания по чл. 146 АПК. Строежът е квалифициран от пета категория, съгласно чл. 137 ЗУТ и Наредба № 1 за номенклатурата на видовете строежи на МРРБ и подлежи на приемане. Ползва се като склад към датата на проверката от служителите на СРДНСК без да е приет по установения ред. Като неотносим е възприет доводът на жалбоподателя за предприети действия по узаконяване на строежа. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че процесният строеж представлява масивна стопанска постройка-склад и е от пета категория съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 "в" ЗУТ, както правилно е квалифициран от съда. По делото липсват доказателства, че обектът е лека постройка за отоплителни материали и инвентар-второстепенна постройка на допълващо застрояване по смисъла на чл. 46, ал. 1 ЗУТ, която е строеж от шеста категория. В случая се касае за масивна постройка, както е установено от служителите на СРДНСК и констатациите в протокола от проверката им не са оборени, поради което имат доказателствена сила за вида и характеристиките на строежа. С оглед забраната по чл. 220 АПК за нови фактически установявания в касационната инстанция, е недопустимо искането на касатора в писменото му становище за назначаване на съдебно-техническа експертиза. Приложението на материалния закон следва да се провери въз основа на установеното в обжалваното решение, където са обсъдени всички представени от страните доказателства. Непълнотата на доказателствата не представлява касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. При липсата на спор, че процесният строеж не е въведен в експлоатация по установения ред и че се ползва към датата на съставяне на констативния акт, законосъобразно е забранено ползването му по реда на чл. 178, ал. 5 ЗУТ. С оглед датата на строителството-1992/1993 г., както се твърди от касатора, не намира приложение нормата на § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ. Правилен е и изводът на съда, че няма значение за законосъобразността на обжалваната заповед дали за строежа е започната и проведена процедура по узаконяване, тъй като и напълно законните строежи подлежат на приемане. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,