Решение № 217 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9720/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 пи сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Управителния съвет на Национален фонд "Култура" срещу решение 10995/07.07.2024 г., постановено по адм. дело 9147/2022 г. на Административен съд - София град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба дружество "7АРТ" АД в отговор на касационната жалба. Оспорва основателността на същата и моли решението на административния съд да се остави в сила. Представителят на Върховната прокуратура представя мотивирано становище за процесуално допустима, но неоснователна. Решението като правилно и обосновано следва да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София град обявил нищожност Решение по т.2 по Протокол 15/24.08.2022г. на Управителния съвет на Национален фонд Култура, в частта, с която е отказано финансиране по Програмата за възстановяване и развитие на частни културни организации на проектно предложение с рег. VRCHKO2022-309 Иновативен модел за синхронно представяне на виртуално и живо представление, подадено от 7Арт ООД. Съдът е приел, че с обжалваното от дружеството решение волята на административния орган не може да бъде установена, по причина, че от протокола на заседанието на колективния орган не става ясно нито кои от членовете на Управителния съвет са присъствали на заседанието, нито по какъв въпрос са гласували единодушно. След обсъждане съдържанието на протокола съдът е направил извод, че административният акт страда от порок липса на компетентност и съществен порок във формата ,който се приравнява на липса на волеизявление. В двата случая наличието на тези пороци водят до нищожност на административния акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил относимите за спора факти, които следва да се възприемат и от касационната инстанция като неоспорени и необорени, съгласно чл. 219 АПК. Съдът е приел от фактическа страна, че с Решение по т.1 по Протокол 3/08.04.2022г. УС на НФК е приел условията за обявяване на конкурс по осем програми, сред които е и процесната Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации. Програмата е била обявена на интернет страницата на Национален фонд Култура .Със Заповед З-301-1/23.05.2022г. на изпълнителния директор на Фонда, на основание чл.7 и чл.8б от Наредба Н-5/27.06.2007г. за условията и реда за провеждане на конкурси и за предоставяне на средства от Национален фонд Култура, е определен редът за оценка на проектните предложения, които отговарят на критериите за административно съответствие и допустимост. Според регламента на т.9 Експертната комисия съставя доклад за работата си, който се подписва от председателя и от членовете на комисията, като към него се прилага електронна таблица, която съдържа: 1) Предложените за финансиране проекти, подредени в последователност според дадената им оценка в низходящ ред и размера на финансирането със средства на Фонда.; 2) Проекти, които не са предложени за финансиране поради недостиг на средства, подредени в последователност според дадената им оценка в низходящ ред в продължение на реда по т.1; 3) Неодобрените за финансиране проекти и 4) Мотивите за решенията на комисиите по т.1, 2 и 3. Така изготвеният доклад с приложенията към него се предоставя на членовете на УС на Фонда според т.10 от Заповед З-301-1.Със Заповед З-301-6/10.06.2022г., изменена със Заповед З-301-6-1/18.07.2022г. на изпълнителният директор на НФК, на основание чл.7 и чл.8б от Наредба Н-5/2007г., е назначена Експертната комисия по Програмата за възстановяване и развитие на частни културни организации , която включва председател и 26 членове. В срока за кандидатстване жалбоподателят 7Арт ООД е представил проект с рег. VRCHKO2022-309 Иновативен модел за синхронно представяне на виртуално и живо представление. От представеното по делото копие на част от оценителна таблица се установява, че проектът е получил средна оценка 182.5т. Производството е приключило с приемане н а процесното Решение по т.2 по Протокол 15/24.08.2022г. от редовно видеозаседание на УС на НФК с което: УС приема резултатите по Програма за възстановяване и развитие на частни културни организации така, както са представени от председателя на Експертната комисия. Не е било установено дали и кога жалбоподателят е бил уведомен за процесното Решение на УС. За да приеме, че решението в оспорената му част представлява нищожен административен акт съдът правилно и обосновано е посочил основанията, при наличие на които административният акт може да бъде отменен или обявен за нищожен. Съдът е разгледал приложимата нормативна база, установяваща вида на органа и начина формиране неговия състав като колективен административен орган. Съдът правилно е приел, че според чл.24, ал.2 от Закона за закрила и развитие на културата , в приложимата редакция ДВ, бр.15/2014г. НФК е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на културата. Органи на Фонда, съгласно чл.25, ал.1 ЗЗРК са управителният съвет и изпълнителният директор. Към датата на постановяване на обжалвания акт, ЗЗРК в чл.26, ал.1 предвижда, че УС се състои от председател и 10 членове. Председател на управителния съвет е министърът на културата, а при невъзможност той да присъства на заседание на УС, по изключение той се замества от упълномощен от него заместник-министър (чл.26, ал.2 ЗЗРК, редакцията ДВ, бр.88/2018г.). В ал.3 на чл.26 ЗЗРК, в приложимата редакция, изрично е регламентиран съставът на УС, който включва: по един представител на Министерството на културата, на Министерството на финансите и на Националното сдружение на общините в Р България, а останалите членове се назначават по предложения на творческите съсловни организации, на академичните организации в областта на културата, на организациите с нестопанска цел в областта на културата и на културни дейци. Членовете на управителния съвет се назначават със заповед на министъра на културата за срок две години (чл.26, ал.4 ЗЗРК, редакцията ДВ, бр.88/2018г.).Според регламента на чл.28, ал.2 ЗЗРК Управителният съвет заседава в присъствието на две трети от неговите членове, а решенията се вземат с мнозинство повече от половината от общия им брой. При това, към процесния период, необходимият кворум за да е редовно заседанието на УС е 8 членове (2/3 от 11 членове), а решенията се вземат с мнозинство от минимум 6 членове. Следва да се посочи, че изводите на административния съд за нищожност на административния акт се основават на събраните по делото доказателства относно начина на формиране на компетентния орган. Съдът, въз основа на събраните доказателства, при проявена процесуална активност при събиране на доказателствата и разпределение на доказателствената тежест, респ. при дадени изрични указания за предоставяне на доказателства за компетентност на органа, е направил правилен и обоснован извод, че не е представен акт по чл.26, ал.4 ЗЗРК с който министърът на културата е назначил УС на НФК и съответно не е изяснен въпросът за неговия персонален състав към релевантния момент. Правилно и обосновано съдът е приел, че според записа в Протокол 15 в заседанието на 24.08.2022г., на което е взето процесното Решение по т.2, са присъствали 16 лица по отношение на които няма е данни в какво качество са участвали при все, че според закона съставът на УС се състои от 11 членове, както и че не се установява в заседанието да е участвал министърът на културата. Не са били ангажирани доказателства министърът изрично да е упълномощил заместник министър, който да го замества при вземането на решенията в това конкретно заседание на 24.08.2022г. Правилни са изводите на съда, че от съдържанието на протокола не се установява по категоричен и безспорен начин колективният орган към момента на приемане на решението да е имал изискуемия по закон кворум. Същото се отнася и за мнозинството при вземане на решението. Тези изводи на административния съд се споделят от касационната инстанция. Въпросите за кворума на колективния орган и изискуемото по закон мнозинство са от особено съществено значение при работата на колективните органи , доколкото те имат пряко отношение към валидността на формираното волеизявление и при липсата на доказателства за тях административният акт би бил нищожен. Това е така, тъй като липсата на кворум сочи, че колективният орган не е в състав , годен да го направи компетентен да взема решения. Що се отнася до липсата на мнозинство, липсата на същото сочи на липса на волеизявление, доколкото само изискуемото по закон мнозинство може да формира волеизявление на колективния орган. В двата случая административният орган, чрез своите органи следва да обективира наличието на тези две обстоятелства, за което следва да състави подробен протокол, установяващи както кворума за вземане на решения, така и мнозинството при гласуване по същество. Доказателствената тежест, както правилно сочи административният съд, в този случай е върху административния орган. Като е анализирал подробно съставения протокол и като е достигнал до извод за липса на доказателства за необходимия кворум при работата на колективния орган и изискуемото мнозинство при формиране на волеизявлението, съставляващо администратативния акт, съдът е постановил правилно и обосновано решение, което следва да се остави в сила. Следва изрично да се посочи и това, че съгласно разпоредбата на чл. 220 АПК, която има наименование Забрана за фактически установявания, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Към касационната жалба касационният жалбоподател е приложил писмени доказателства, свързани с доказване на компетентността на административния орган, произтичащи от изискванията за кворум и мнозинство при вземане на решението. Настоящата инстанция не разполага с правомощия да установи факти, които е следвало да бъдат установени пред административния съд, поради цитираната вече забрана в чл. 220 АПК. Първоинстанционният е изложил мотиви относно фактите, които е приел за установени, както и за обстоятелствата за които е указал на страната за установяване. При обявената от него нищожност на акта, съдът правилно е постановил връщане на преписката на административния орган за приемане на ново решение съобразно дадените указания. С оглед на горното, Върховният административен съд