Решение № 370 от 16.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 296/2010 г.

Решение № 370 от 16.07.2010 г. на ВКС по н. д. № 296/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателят Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Д. С. С. срещу въззивно решение № 51 от 16.03.2010 г. по внохд № 36/2010 г. по описа на В. апелативен съд. В жалбата се поддържат доводи по чл. 348, ал. 1, т. 1,2,3 НПК изразяващи се в: не е приложена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 НК а е следвало да се приложи, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. В съдебно заседание основно се поддържа довод по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Прави се искане изтърпяването на наказанието лишаване от свобода да бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК. Като основание за това се сочат данните за личността на подсъдимия-студент във В. "Ч. Х." гр. Варна от 2007 г., процесуалното му поведение /не е затруднил разследването/, осъзнал е поведението си и мястото в живота. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си счита жалбата за неоснователна. Материалният закон е правилно приложен, не е допуснато процесуално нарушение, няма място за приложение на чл. 66, ал. 1 НК. Върховният касационен съд, за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 1 от 07.01.2010 г. по нохд № 631/2009 г. Ловешкият окръжен съд е признал жалбоподателя-подсъдим Д. С. С. за ВИНОВЕН в това, че на 01.07.2009 г. в гр. Троян, ж. к. "Младост", бл. 4, без надлежно разрешително, издадено от органите по чл. 16 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ и в нарушение на чл. 30 от същия закон, придобил по неустановен начин и държал в себе си/заден десен джоб на къси панталони/, високорисково наркотично вещество-амфетамин/съгл. Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от КНВП/ в количество 0,108 гр. на стойност 3.24 лева със съдържание на активно действащ компонент амфетамин-3 %, като случая се явява маловажен, поради което и на основание чл. 354а, ал. 5 вр. с ал. 3 пр. 1-во и 2-ро, т. 1, чл. 58а и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК ГО ОСЪДИЛ на ГЛОБА в размер на 900.00 лева в полза на държавата. Признал е подсъдимия за ВИНОВЕН и в това, че за времето от м. ноември 2006 г. до 01.07.2009 г. в гр. Троян, без надлежно разрешително, издадено от органите по чл. 16 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите и в нарушение на чл. 30 от същия закон, придобил по неустановен начин, с цел разпространение, държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества, съгл. Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП - "амфетамин", като ги продавал или предоставял безвъзмездно на лицата: И. П. П., Ц. Б. К., М. Л. Й., В. Д. М., И. П. Т., В. В. Б., Д. С. Б., В. Р. Х., М. М. Ц., А. С. И., Д. В. С. - всички от гр. Троян и свидетел с идентификационен номер 01,свидетел с идентификационен номер 02,свидетел с идентификационен номер 03,свидетел с идентификационен номер 04,свидетел с идентификационен номер 05 и свидетел с идентификационен номер 06,поради което и на основание чл. 354а, ал. 1 изр. 1-во, предл. 3,4, и 5 във вр. с чл. 58а и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК ГО ОСЪДИЛ на ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 3000.00/три хиляди/лева в полза на държавата. На основание чл. 23, ал. 1 НК съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия едно ОБЩО наказание от ДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ГЛОБА в размер на 3000.00 лева. На основание чл. 61 от ЗИНЗС определил наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален ЛЕК режим в затворническо общежитие от ОТКРИТ тип. С обжалваното решение В. т апелативен съд е ИЗМЕНИЛ присъдата в частта по пункт първи на обвинението, като е намалил глобата от 900 лева на 90 /деветдесет/ лева. В останалата част е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА: Решението е правилно и законосъобразно, а наказанието в частта за ефективното му изтърпяване не е явно несправедливо. Делото е разгледано по глава 27 на НПК - съкратено съдебно следствие, като по реда на чл. 373, ал. 2 НПК съдът е произнесъл присъдата си, след констатирано съответствие между самопризнанията на подсъдимия за фактите по делото и доказателствата събрани на досъдебното производство. Въз основа на фактическата обстановка, неоспорена от подсъдимия и приета по делото, съдът е признал подсъдимия за виновен по повдигнатите обвинения. Материалният закон е приложен в съответствие с установени те фактически положения. Доводите за нарушение в частта по неприлагането на чл. 26 НК по двете обвинения е обсъден от въззивния съд по реда на чл. 339, ал. 2 НПК. Съображенията на съда са правилни и се споделят от касационния състав. Правилно е прието, че правото на защита на подсъдимия не е нарушено, въпреки, че инкриминираните по п. 1 и п. 2 на обвинението деяния са извършени при условията на чл. 26 НК. Съдът е отбелязал, че подсъдимият се е защитавал по изложените факти, признал е същите и не е възразил срещу начина на тяхното установяване. Отделно от това, следва да се отбележи, че независимо от постановените два диспозитива и определеното по чл. 23 НК наказание, съдът не е приложил възможността за увеличаване на общото наказание съгласно чл. 24 НК, което да влоши процесуалното положение на подсъдимото лице. От друга страна, обединяването на двете деяния в продължавана по смисъла на чл. 26 НК престъпна дейност, би довело и до друг извод относно наказанието. В този смисъл, в рамките на обвинението и правната квалификация, приети изцяло от подсъдимия в изслушването му по реда на чл. 371, т. 2 НПК, приложеният материален закон не е довел до нарушение на процесуалните права на подсъдимия. Основният поддържан довод в съдебно заседание касае наказанието, в частта за неговото изтърпяване. Възражението е неоснователно. Преценката на съдилищата за наказание при условията на чл. 58а НК е законова последица от проведената по реда на чл. 373, ал. 2 вр. с чл. 372, ал. 4 вр. с чл. 371, т. 2 НПК процедура. Същата е правилна и в частта за размера на глобата и размера на наказанието лишаване от свобода. В жалбата пред касационния състав се възразява единствено по отношение на начина на изтърпяване на наказанието. Същият довод е бил поддържан и пред въззивния съд, който по реда на чл. 339, ал. 2 НПК е дал отговор и е изложил съображения, с които го отхвърля. Искане за приложението на чл. 66, ал. 1 НК е поставяно и пред първоинстанционния съд. Аргументите на подсъдимия чрез защитника му са свързани с младата възраст на подсъдимия, добрите характеристични данни, обстоятелството, че е студент, критичното отношение към извършеното от него, осъзнаване на неправомерното му поведение. Изложените обстоятелства са взети предвид и обсъдени от редовните съдебни инстанции. Преценката, че наказанието следва да се изтърпи ефективно следва и от факта на предходно осъждане на подсъдимия С. Видно от справката за съдимост /л. 164 от дос. пр./, Д. С. е осъждан през 2006 г. за престъпление по чл. 197, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1, като на осн. чл. 55, ал. 1, т. 2 б. "б" и чл. 42а, ал. 2, т.1,2, и 5 НК е осъден на ПРОБАЦИЯ. Деянието е с висока степен на обществена опасност, завишена е и личната степен на обществена опасност на подсъдимия. Установено е че той е започнал престъпната си дейност от м. ноември 2006 г., като е разпространявал наркотични вещества-амфетамин, придобити по неустановен начин, на множество лица, на възраст 18-19 г., които е "зарибявал" първоначално с безплатни дози. Периодът на разпространение е продължил до 01.07.2009 г., въпреки, че срещу него е било образувано на 11.03.2009 г. досъдебно производство, което сочи на упоритост при осъществяване на престъплението. От друга страна, предходното осъждане по нохд № 500/20076 г. на РС-гр. Трявна за взломна кражба, визирано в горната справка за съдимост, обуславя и преценката за ефективно наказание, необходимо и обществено оправдано за постигнат целите по чл. 36 НК. Правилно в този смисъл, въззивният съд е отказал да приложи института на условното осъждане. Мотивите на съда се споделят от настоящия съдебен състав. За да е налице явна несправедливост на наказанието по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК следва неправилно да е приложено или неправилно да е отказано прилагането на условното осъждане. Предвид изложеното, няма основание за извод, че отказа за прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НК е неправилен. В този смисъл, като е потвърдил присъдата в санкционната й част и е отказал да отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода, въззивният съд не е допуснал съществено нарушение по чл. 348, ал. 5, т. 2 вр. с ал. 1, т. 3 НПК, изразяващо се в явна несправедливост на наказанието. Основание за прилагане института на условното осъждане не е налице, поради което решението на въззивния съд следва да се остави в сила. Воден от горните мотиви и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение