Решение № 5159 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1185/2015 г.

Решение № 5159 от 28.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1185/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на Р. Б., против решение № 7756 от 13.12.2014 г. по адм. дело № 5659 по описа за 2014 г. на Административен съд - С.-град. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - Л. А. лично и като законен представител на Р. А. и Х. А. изразява становище, че обжалваното решение е съобразено с процесуалния и материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Изразява становище, че като е отменил оспореното решение на зам. -председателя на ДАБ, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок за касационно обжалване съгласно чл. 211, ал. 1 от АПК. С обжалваното решение Административен съд С.-град е отменил решение № 2745 от 7.04.2014 г. на зам.-председателя на ДАБ, с което на Л. А., гражданин на Афганистан, и двете й деца Р. А. и Х. А., също граждани на Афганистан на основание чл. 8 и чл. 9 във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че актът на заместник председателя на ДАБ, макар постановен от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, същото е съобразено с изискванията на материалния закон. Правилно и обосновано съдът установил допуснатите от административния орган съществени нарушения на административнопроизводствените правила при постановяване на административния акт, които се изразяват в неспазване на императивните разпоредби на чл. 15, ал. 6 и ал. 8 от Закона за закрила на детето. Нарушението на чл. 15, ал. 6 от ЗЗД се изразява в това, че както в административното така и в съдебното производство следва да се уведомяват дирекциите за "Социално подпомагане", които са задължени да изпратят представител или да представят доклад. Нарушена била и процесуалната норма на чл. 15, ал. 8 от ЗЗД, тъй като на жалбоподателката не е било разяснено правото и да получи правна помощ. Съдът е приел, че липсват доказателства на жалбоподателката като майка и законна представителка на малолетните деца да е обяснено какъв е редът за получаване на правна помощ. Нарушаването на тези императивни правни норми сами по себе си са достатъчни да обосноват отмяна решението. Обосновани са изводите, че при произнасянето си административният орган е следвало да отчете връзката на зависимост между производството на Л. А. и двете й деца Р. А. и Х. А. и производството на съпруга й, както и че възприетият от органа подход да разглежда поотделно молбите на отделните членове на семейството е неправилен, още повече че в настоящия случай част от членовете на семейството попадат в уязвима група лица по смисъла на чл. 30а от ЗУБ - децата на Лайла са малолетни. Първоинстанционният съд е извел правилни изводи, че производствата на членовете на семейството по ЗУБ е следвало да бъдат съединявани за общото им разглеждане в едно производство, което е възможно на основание чл. 32 от АПК, или на основание чл. 54 от АПК е следвало производството по молбата на Л. А. да бъде спряно, защото той черпи фактическо основание за исканата закрила по реда на ЗУБ от историята на своята съпруга - А. А.. Съдът е направил обоснован извод, че председателят на ДАБ в качеството му на държавен орган има задължение, произтичащо от посочените разпоредби, да не нарушава правото на семеен живот на лицата и целостта на семейството, както и правомощието да прецени наличието или не на законоустановените предпоставки за ограничаването на това право. След даване на указания за правилно прилагане на нарушените процесулани норми, административният орган следва да извърши следващите се административнопроизводствени действия и постанови нов административен акт. Предвид изложеното решението на Административен съд - С. град следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд