Решение № 3131 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12519/2010 г.

Решение № 3131 от 7.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12519/2010 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Николай Урумов Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по подадени касационни жалби от Министерския съвет на Република България, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и министъра на вътрешните работи срещу решение № 9500 от 7.07.2010 г., постановено по адм. дело № 14177 от 2008 г. на Върховния административен съд - трето отделение, с което е било отменено Решение № 643 на Министерския съвет на Република България от 13.10.2008 г. в частта, с която се отнема поради отпаднала нужда от Министерството на правосъдието правото на управление върху части от имоти - публична държавна собственост, и същите се предоставят безвъзмездно за управление на Министерството на вътрешните работи, както следва: в сградата на ОД на МВР - Благоевград - 3 кабинета; в РУ на МВР - Благоевград - 3 кабинета; в РУ на МВР - гр. Сандански - 4 кабинета; в РУ на МВР - гр. Петрич - 3 кабинета; в РУ на МВР - гр. Разлог - 3 кабинета, и в сградата на РУ на МВР - гр. Гоце Делчев - 4 кабинета. В трите касационни жалби са развити доводи за недопустимост на решението, необоснованост и допуснато съществено нарушение на закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Прокуратурата на Република България, не е изразил становище. Заинтересованата страна - министърът на правосъдието, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Рътарова, прави искане за отмяна на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационните жалби, тъй като основателно решаващият състав е установил, че липсва съгласие на Министерството на правосъдието съгласно чл. 387 ЗСВ предвид правомощията по чл. 130а от Конституцията. Прокурорът се позовава и на решения на Конституционния съд по конст. дела № 5 от 2007 г., № 14 от 1995 г. и № 23 от 1995 г. Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия, счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество, са неоснователни поради следните съображения: За да отмени посоченото решение на МС в оспорената част, тричленен състав на Върховния административен съд - III отделение, е приел, че компетентният орган по чл. 15, ал. 2 ЗДС за управление на публичната държавна собственост е МС и на основание чл. 17 от същия закон той има правомощие да отнема такива имоти, но съгласно чл. 130 от Конституцията на Република България министърът на правосъдието управлява имуществото на съдебната власт и съгласно чл. 387 от ЗСВ той е следвало да даде съгласие за процесните имоти, а такова липсва. Първоинстанционният съд се е позовавал на практика на Конституционния съд на Република България - решение № 14 от 12.09.1995 г. по конст. дело № 23 от 1995 г., и е приел, че с оспореното решение са погазени конституционни норми, налице е незачитане на права и норми, регламентиращи нормалните условия, необходими за работата на органите на съдебната власт, и го е отменил. Обжалваното решение е правилно. Неоснователно е оплакването на Министерския съвет на Република България, че оспореното решение не представлява индивидуален или общ административен акт и затова не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Налице е практика на Върховния административен съд - петчленни състави, по аналогични казуси: определения по адм. дела № 1160 от 2010 г., № 1161 от 2010 г. и № 1160 от 2010 г., с които е прието, че процесното решение подлежи на съдебен контрол за законосъобразност съобразно даденото тълкуване на чл. 106 във връзка с чл. 8 от Конституцията с решение по конст. дело № 23 от 1995 г. на Конституционния съд на Република България. Изложени са мотиви в посочените определения на Върховния административен съд, че с решението на МС се извършва преразпределение на публична държавна собственост и по този начин се засягат права, респ. възникват такива за посочените в решението органи, поради което то подлежи на съдебен контрол. Неоснователно е оплакването на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, че жалбата пред първоинстанционния съд е била недопустима. Наистина, жалбата е подадена от Окръжната следствена служба - гр. Благоевград. С определение съдът е конституирал като жалбоподател Прокуратурата на Република България на основание § 111 от ЗИДЗСВ от 2009 г.) като правоприемник на активите, пасивите, архива и на другите права и задължения на Националната следствена служба и окръжните следствени служби, поради което оплакванията на посочените касатори са неоснователни. Няма спор по делото относно общата компетентност на МС да управлява, респ. да отнема имоти - публична държавна собственост - арг. от чл. 15 и 17 ЗДС. При постановяването на първоинстанционното решение решаващият състав е съобразил разделението на властите в Република България, което е конституционно закрепено - чл. 8 от Конституцията. В същото време разпоредбата на чл. 130а, т. 2 от Конституцията разпорежда имуществото на съдебната власт да се управлява от министъра на правосъдието. Правилно съдът е съобразил, че с оспореното решение се нарушават нормалните условия на работа на орган на съдебната власт и с оглед чл. 387 ЗСВ, в който отново е закрепен конституционният принцип на разделение на властите и че организирането на имуществото на съдебната власт се управлява от министъра на правосъдието. Освен това изрично законодателят в разпоредбата на чл. 389 ЗСВ - редакция ДВ, бр. 64 от 2007 г., предвижда, че предназначението на недвижимите имоти, предоставени на съдебната власт, не може да се променя. Видно от приложеното по делото становище на Министерството на правосъдието - изх. № 04-02-193 от 30.09.2009 г., относно проекта на решението на МС подробно са изложени съображения и доводи, че ако следствените органи и прокуратурата освободят описаните в проекта на решение на МС помещения, настанените в тях магистрати и служители ще останат без работни места поради липса на други такива. В този смисъл неоснователно е оплакването на министъра на вътрешните работи, че съдът е следвало да укаже на ответника да представи стенограмата от приемането на процесното решение, тъй като от нея щяло да се установи, че министърът на правосъдието е съгласен с така взетото решение. След като изрично в писмено становище Министерството на правосъдието е възразило срещу отнемането на помещения на следствени служби, респ. прокуратури, правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение на МС е взето в противоречие с разпоредбата на чл. 389 ЗСВ в редакцията на този текст, посочена по-горе. Становище на Висшия съдебен съвет също не е изискано съобразно разпоредбите на чл. 130а, ал. 6, т. 4 от Конституцията, както и на чл. 16 и 30 във връзка с чл. 389 ЗСВ. Представеното Решение № 585 на МС от 6.08.2010 г. не променя горните изводи и не води до неправилност на обжалваното съдебно решение, нито пък е основание за прекратяване на делото, в какъвто смисъл е искането на министъра на вътрешните работи, тъй като то е нов административен акт, различен от този - предмет на първоинстанционното производство. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените от касаторите нарушения, водещи до неговата отмяна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК. Воден от горното, Върховният административен съд - петчленен състав на I колегия,