Решение № 10472 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6560/2013 г.

Решение № 10472 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6560/2013 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Боян Магдалинчев Производството е по чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 1 от АПК. Образувано е по искане на Иван Василев Араланов от гр. Пазарджик за отмяна на влязло в сила Решение № 16190/18.12.2012 г., по адм дело № 2194/2012 г. на тричленен състав на ВАС и оставеното с него в сила Решение № 697/28.12.2011 г. по адм. дело № 785/2011 г. на Административен съд Пазарджик, поради наличието на ново обстоятелство по чл. 239, т. 1 от АПК от съществено значение за делото, което при решаването му, не е могло да бъде известно на молителя. Като такова молителя сочи мотивите изложените в Решение № 15836 от 11.12.2012 г. по адм. дело № 9581/2012 г. на петчленен състав на ВАС, за което същият е узнал едва месец февруари 2013 г. Останалите доводи съдържащи се в искането са за неправилност на решението, чиято отмяна се иска, като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и при необоснованост на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Ответникът по молбата за отмяна - директорът на ОДМВР, чрез процесуалният си представител в писменият си отговор от 26.04.2013 г. изразява становище за неоснователност на искането на соченото в него основание. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо. Разгледано по същество на соченото в него основание е НЕОСНОВАТЕЛНО. С решението на тричленния състав на ВАС по адм. д. № 2194/2011 г., чиято отмяна се иска, в касационно производство по чл. 208 и следващите от АПК е оставено в сила Решение № 697/28.12.2011 г., постановено по адм. дело № 785/2011 г. на Административен съд Пазарджик. С последното е била отхвърлена жалбата на Араланов, срещу Заповед № З-2593/27.09.2011 г. на директора на ОДМВР - Пазарджик, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител, категория "Е" - I степен, полицай, младши автоконтрольор I степен в група "Престъпления по пътищата" към отдел "Криминална полиция" при ОДМВР. С искането за отмяна Иван Араланов твърди, че след приключване производството по адм. дело № 2194/2012 г. на тричленен състав на ВАС, същият е открил нови писмени доказателства - станали са му известни мотивите към Решение № 15836 от 11.12.2012 г. по адм. дело № 9581/2012 г. на петчленен състав на ВАС. Със същото решение ВАС е отменил Решение № 7877 от 04.06.2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд по адм. дело № 14483/2011 г., както и заповед № К-9641/20.09.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която, както твърди искателят, на същото основание и при същите фактически обстоятелства на Стоян Георгиев Илиев, бивш инспектор в ОДМВР Пазарджик е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Посочва, че за да постанови решението си петчленния състав е приел, че установяването на дисциплинарните нарушения не може да става единствено и само въз основа на материалите от образувано следствено дело за същите случаи, за които на лицето е повдигнато обвинение за престъпления от общ характер по НК и те не могат да служат за обосноваване на дисциплинарна отговорност на полицейския служител по реда и при условията на ЗМВР. По тези съображения прави искане за отмяната по реда на чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в сила решение по адм. д. № 2194/2011 г. на ВАС и оставеното с него в сила решение Решение № 697/28.12.2011 г. по адм. дело № 785/2011 г. на Административен съд Пазарджик. В съответствие с разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Отнася се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора са от значение на юридически или доказателствени факти, които да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото и да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдени по време висящността на делото, но поради една или друга причина не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие е новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях. В случая производството по адм. д. № 2194/2012 г. на ВАС, чието решение се иска да бъде отменено, е приключило с влязлото в сила решение на 18.12.2012 г. Писмените доказателства, които молителя сочи като новооткрити - мотивите към Решение № 15836 по адм. дело № 9581/2012 г. на петчленен състав на ВАС е постановено на 11.12.2012 г. Като постановено в касационно производство това решение е окончателно от датата на обявяването му. Тези доказателства са били налични докато е траел съдебния процес пред ВАС, били са достъпни за искателя и той е могъл да ги представи или да се позове на тях ако е считал, че са от значение за спора по делото. Отделно от изложеното, така сочените от молителя нови писмени доказателства настоящия състав на Върховния административен съд намира като неотносими към искането по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяна на влезлите в сила съдебни актове. Предмет на производството по адм. д. № 785/2011 г. на Административен съд Пазарджик, респективно и по адм. д. № 2194/2011 г. на тричленен състав на ВАС по реда на инстанционния контрол е била Заповед № З-2593/27.09.2011 г. на директора на ОДМВР - Пазарджик за наложено му дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение като държавен служител за това, че в периода месец септември - месец октомври 2010 г. на автомагистрала "Тракия" в близост до гр. Пазарджик същият е приел парична сума в размер на 160 лв., за да не извърши действие по служба, който факт е бил квалифициран от дисциплинарно наказващия орган като дисциплинарни нарушения по чл. 227, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, чл. 227, ал. 1, т. 8 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР, докато предмет на производството по адм. д. № 14483/2011 г. на тричленен състав на ВАС и на Решение № 15836 от 11.12.2012 г. по адм. дело № 9581/2012 г. на петчленен състав на ВАС е била Заповед № К-9641/20.09.2011 г. на министъра на вътрешните работи за извършени от Стоян Илиев деяния, за които същият на 08.06.2011 г. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 321, ал. 3, предл. 2 и 4, във връзка с ал. 1, предл. 2 и чл. 302, т. 1 предл. предпоследно, във връзка с чл. 301, ал. 1, предл. 2, т. 2 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Очевидно, че фактическите обстоятелства по извършеното от Стоян Илиев Георгиев дисциплинарно нарушение, не са във връзка с нарушенията извършени от молителя по заповедта, предмет на дисциплинарното производство предмет на съдебните актове, чиято отмяна в настоящото производство се иска. На трето място, доводите на молителя в молбата му за отмяна за неправилност на решенията поради материална незаконосъобразност, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост на съдебния акт, са касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които не са относими в производството за отмяна по реда на Глава ХIV от АПК, поради което не следва да бъдат обсъждани. При така изложените по-горе обстоятелства, настоящия петчленен състав на Върховния административен съд намира, че не е налице соченото в молбата за отмяна основание, поради което следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Предвид този изход на спора претенцията на ответникът по искането за отмяна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. следва да бъде уважена. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховния административен съд - петчленен състав, II колегия