Решение № 8867 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13095/2017 г.

Решение № 8867 от 29.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13095/2017 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) срещу решение № 5261/18.08.2017 г., постановено по адм. д. 6881/2015 г. по описа на Административен съд-С.-град (АССГ). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. С касационната жалба иска да бъде отменено обжалваното съдебно и вместо него да бъде постановено друго, с което бъдат отхвърлени изцяло исковите претенции. Не претендира разноски. О. А. Г. Стоянов, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от конституирано като страна лице, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение № № 5261/18.08.2017 г., постановено по адм. д. 6881/2015 г. по описа на АССГ е осъдена ИАРА да заплати на А. С. сумата 4320 лв. на основание чл. 121, ал. 1, т. 3 от Закона за държавния служител (ЗДСл) във връзка с чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, представляваща обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяване на служебното му правоотношение, заедно със законната лихва за забава, считано от 21.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. АССГ е приел, че ИАРА дължи обезщетението, защото с влязло в сила съдебно решение е отменена заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение и той е останал без работа. Размерът на обезщетението е определен съобразно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл като при изчислението е използван размера на основната заплата на служителя към момента на признаване на уволнението му, но само за четири месеца поради извършено прихващане с полученото при уволнението обезщетение в размер на две основни заплати, за което ИАРА е направила волеизявление за прихващане. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. В касационната жалба са изложени общи твърдения за допуснати нарушения на закона и съдебната практика, нарушено право на защита и несъбиране на доказателства, в които се включват всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, но на практика липсват конкретни оплаквания. При разглеждане на спора АССГ е допуснал и приел всички ангажирани от страните доказателства. Липсват данни, че съществуват доказателства за относими факти, които не са събрани. Направеното възражение за прихващане от ИАРА е уважено и претендираното обезщетение е изчислено в намален размер. Законосъобразно и в съответствие с установената съдебна практика при определяне на обезщетението не е взето предвид получено възнаграждение като чл. на СИК, което в случая е и в друг период, различен от този, за който се претендира и дължи обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. АССГ законосъобразно е приел, че ИАРА дължи обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. С отмяната на заповедта за незаконно уволнения служител възниква правото да получи обезщетение по реда на цитирания текст за периода, през който не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. Когато част от обезщетението вече е изплатено, служителят има право на разликата до пълния размер, съобразно изискванията на закона. Настоящият съдебен състав споделя този правен извод, който съответства на действителния смисъл на закона и предназначението на обезщетението за оставане без работа. Този извод е в синхрон и с установената съдебна практика по приложение на ЗДСл, включително и на Кодекса на труда при сходни казуси. В частта, в която е определена лихва за забава върху присъденото обезщетение, съдебният акт също е законосъобразен и съобразен с т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2005 г. на Върховния касационен съд, ОСГК. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че оспореното решение на АССГ е валидно, допустимо и правилно като не са налице предвидените в чл. 209, т. 3 от АПК основания за неговата отмяна, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция страните не претендират разноски, поради което такива не следва да бъдат определяни. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,