Решение № 12631 от 9.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4971/2025 г.

Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) София град, подадена чрез пълномощник старши юрисконсулт Н. Околска срещу решение 6973/27.02.2025 г., постановено по адм. дело 3920/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл.114, ал.2, т.2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба - Я. Я. Е., подаден чрез пълномощник адвокат З. Димитрова от 23.04.2025 г. и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на същата.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна.

С решение 6973/27.02.2025 г., постановено по адм. дело 3920/2024 г., Административен съд София град е отменил Решение 1040-21-111/29.02.2024г. на директора на ТП на НОИ София, с което са отхвърлени жалби с вх. 1012-21-126, 1012-21-127 и 1012-21-128 от 05.02.2024г. срещу Разпореждане 214-00-12586-2 от 04.01.2024г., Разпореждане 214-00-12586-3 от 04.01.2024г. и Разпореждане 214-00-12586-4 от 04.01.2024г. и е присъдил разноски. Съдът е приел, че не е безспорно доказан изводът на административния орган за липса на реално упражнявана трудова дейност от Я. Е., тъй като за периода той имал валиден трудов договор, който е обявен по надлежния начин пред органите на ТД на НАП София. Като следствие е приет за неправилен и незаконосъобразен е изводът на органа, че Я. Е. не е притежавал качеството осигурено лице по осигурително правоотношение с дружеството БИ МОБИЛ УЪРЛД-1974 ЕООД. Поради посоченото, Административен съд София-град приел, че не са налице неоснователно получени плащания, които да следва да бъдат възстановени.

Решението е валидно, допустимо, но неправилно.

По делото е установено, че с разпореждане 214-00-12586-1/28.10.2022 г. на Я. Е. отпуснато парично обезщетение за безработица (ПОБ) считано от 29.08.2022 г. до 28.08.2023 г. в размер на 40,00 лв. дневно поради прекратяване на трудовото правоотношение с БИ МОБИЛ УЪРЛД 1974 ЕООД на 25.08.2022 г.

При осъществен последващ контрол относно достоверността на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, подадени от дружеството БИ МОБИЛ УЪРЛД-1974 ЕООД, на основание чл. 108, ал. 1 от КСО от контролните органи на ТП на НОИ-София град е извършена проверка по разходите на ДОО на осигурителя, като тя е приключила с издаване на Констативен протокол КП-5-21- 01446042/31.10.2023 г., в който е направен извод, че по отношение на лицата, които са извършвали трудова дейност за съответните периоди, реалният им работодател най-вероятно е друго лице, укриващо задължения за осигурителни вноски. Предвид установеното при извършената проверка от компетентните органи на НОИ, НАП и ИА ГИТ, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на БИ МОБИЛ УЪРЛД-1974 ЕООД от контролните органи на ТП на НОИ-София град са издадени Задължителни предписания ЗД-1-21-01446082/31.10.2023 г. за заличаване на неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход, за посочени в предписанията 12 лица, за периода от 17.05.2021 г. до 29.08.2022 г. е вид осигурен 01 , декларация обр. 1, в т.ч. и за Я. Я. Е..

За Я. Я. Е. за периода от 17.05.2021 г. до 29.08.2022 г., вкл. служебно са заличени данни по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба Н- 13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /в сила от 03.01.2020 г./.

Предвид установените факти и обстоятелства от извършената проверка на осигурителя БИ МОБИЛ УЪРЛД-1974 ЕООД, довели до заличаване на неоснователно подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Я. Я. Е., длъжностното лице по чл. 54ж, ал. 1 от КСО, осъществяващо ръководството по осигуряването за безработица като административен орган, действащ при условията на обвързана компетентност е длъжно да се съобрази с новонастъпилите обстоятелства, които имат значение за определяне правото на ПОБ и да извърши нова преценка на правото на ПОБ на Я. Я. Е. по подаденото на 01.09.2022 г. заявление.

Въз основа на посоченото и на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО с Разпореждане 214-00-12586-2 от 04.01.2024г. е отменено 214-00-12586-1/28.10.2022 г. за отпускане на ПОБ по чл.54а КСО.

С Разпореждане 214-00-12586-3 от 04.01.2024г. на основание чл. 54ж, ал. 1 и вр. чл.10 КСО е отказано отпускане на ПОБ по чл.54а КСО, а с Разпореждане 214-00-12586-4 от 04.01.2024г. е разпоредено на жалбоподателя Е. да възстанови добросъвестно полученото ПОБ за периода от 29.08.2022г. до 28.08.2023г. в размер на 9 960.00 лв.

С жалби с вх. 1012-21-126, 1012-21-127 и 1012-21-128 от 05.02.2024 г Я. Я. Е. обжалва Разпореждане 214-00-12586-2/04.01.2024 г., Разпореждане 214-00-12586-3/04.01.2024 г. и Разпореждане 214-00-12586-4/04.01.2024 г.

С процесното решение на директора на ТП на НОИ София, са отхвърлени жалбите на Я. Е. с вх. 1012-21-126, 1012-21-127 и 1012-21-128 от 05.02.2024г. срещу Разпореждане 214-00-12586-2 от 04.01.2024г., Разпореждане 214-00-12586-3 от 04.01.2024г. и Разпореждане 214-00-12586-4 от 04.01.2024г. и разпорежданията са потвърдени изцяло като правилни и законосъобразни.

Съгласно чл. 54а, ал.1 КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:

1. имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта;

1. не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168;

1. не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Разпоредбата на чл. 114, ал.2, т.2 КСО сочи, че добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на следните случаи, в които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение когато след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.

Административният съд необосновано е приел, че не са налице неоснователно получени плащания, които да следва да бъдат възстановени. Видно от посочените фактически основания в актовете на органите на НОИ е, че се касае за представяне на нови документи и данни след изплащането, които са от значение за определяне на правото, размера и срока.

Оспореното разпореждане е постановено след служебно заличаване на данните за осигурителен стаж и осигурителен доход за ответника по касация Я.Е..

Съгласно чл. 54л КСО отпускането, изчисляването, изменянето, отказването, спирането, прекратяването, възобновяването и възстановяването на паричните обезщетения за безработица се извършват въз основа на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 и на данните, декларирани в подадените от лицата документи за отпускане на обезщетенията при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

По делото е установено, че при проверка по повод изплатени парични обезщетения за безработица на Я.Е. е зачетен осигурителен стаж и доход за периода от 17.05.2021 г. до 29.08.2022 г. с осигурител БИ МОБИЛ УЪРЛД-1974 ЕООД, като за лицето, за което има подавани данни по чл.5, ал.4, т.1 КСО не са извършвали трудова/управленска дейност при посочения осигурител и не подлежат на осигуряване по реда на КСО чрез дружеството.

С оглед резултата от извършените проверки на БИ МОБИЛ УЪРЛД-1974 ЕООД и липсата на доказателства за извършвана стопанска дейност от дружеството респ. трудова дейност от лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, контролните органи обосновано са приели, че те не са осигурени лица. По категоричен начин е доказано, че за дружеството не са обявени годишни финансови отчети от извършвана дейност за периода от 2019 г. до 2022 г. вкл.; не са подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО за периода от 2019 г. до 2022 г. вкл.; предоставените сведения от управителя М. Л.(С.), че не е назначавала лица по трудови правоотношения, не е упълномощавала лица, не е изплащала трудови възнаграждения, а друго лице е извършвало действия с нейния електронен подпис; липсата на представени първични документи на БИ МОБИЛ УЪРЛД-1974 ЕООД, от които да се установи реално извършвана трудова дейност от лицата, назначени по трудови правоотношения; съгласуваното заявление за работно време на търговски обект - автомивка, находящ се в гр. София, бул. Цветан Лазаров 73, в което е посочено, че дейността се извършва от ЕТ Жаси - Т. М. , ЕИК 131550413, от контролните органи е изразено становище, че за периода от 2019 г. до момента лицата, за които има подадени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, т. 1 от КСО, не са извършвали трудова/управленска дейност в БИ МОБИЛ УЪРЛД-1974 ЕООД и не подлежат на осигуряване по реда на КСО чрез това дружество.

Достигайки до различни от изложените по-горе изводи, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено.

Осигурителят, подавайки жалбата срещу оспорените административни актове, няма качеството на процесуален субституент досежно накърнените права на осигуреното лице и то в приключилото производство по издаване на задължителните предписания и за първоинстанционният съд липсва правомощието да се позовава на този въпрос, освен при условията на инцидентен контрол какъвто обаче той не е провел. Осигуреното лице е имало възможността да оспори задължителните предписания по заличаване на данните му и след като не го е направило съда следва да зачете правните последици на този административен акт, които реално са настъпили и са обусловили издаването на актовете предмет на съдебен контрол в настоящото производство.

Делото е изяснено от фактическа страна. Актовете на органите на НОИ не страдат от пороци по чл. 146 АПК, поради което оспорването срещу тях следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

Предвид изхода на спора административният орган има право на разноски по делото в размер на платената държавна такса от 200,00 лева за касационното оспорване и на по 200,00 лева за всяка инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, определени по реда чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение