Решение № 8157 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4614/2020 г.

Решение № 8157 от 24.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4614/2020 г., I о., докладчик председателят Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Пловдив, ЕИК 115010670 със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. "Шести септември" № 250, подадена чрез процесуалния му представител адв. Георгиев, против решение № 308 от 05.02.2020 г., постановено по административно дело № 2560/2019 г., на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 141/22.07.2019 г. издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр. Пловдив.

С доводи за неправилност на оспореното първоинстанционно решение, относими към основанията по чл. 209, т. 3 АПК, касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПДВ № 141 от 22.07.2019 г. или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав на административния съд.

Ответникът - директор на БД ИБР – гр. Пловдив – оспорва касационната жалба чрез пълномощника си юрк. Гавраилова по съображения, изложени в писмен отговор, и иска от съда да остави в сила решението на административния съд.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Пловдив е бил АУПДВ № 141 от 22.07.2019 г. на директора на БД ИБР – гр. Пловдив, с който на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Пловдив е установено задължение за такса за водовземане по разрешително № 300318 от 30.03.2004 г. за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2016 г. в размер на 235 700, 12 лв. ведно с дължимата лихва за забава в размер на 72 552. 41 лв. на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" от Закона за водите /ЗВ/ и чл. 1, ал. 1, т. 1, б. "б", чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 8, ал. 1, чл. 10, ал. 2, т. 1 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., обн. ДВ бр. 50/01.07.2011 г., изм. ДВ бр. 3/10.01.2012 г. в сила от 01.01.0.2012 г., отменена с ПМС № 383/29.12.2016 г.

Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на дружеството против оспорения акт, установяващ задължения за такса за водовземане по разрешително № 300318 от 30.03.2004 г. за периода 2014 г. – 2017 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорването е допустимо, както и че АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 195б, ал. 1 от ЗВ в предвидената от закона писмена форма, при спазване на процесуалните правила. Обосновал е извод за съответствие на акта с приложимите материалноправни норми, тъй като административният орган е възприел декларирания от дружеството размер на таксата в подадените от него декларации, видно от констативните протоколи. Според него непосочването на целта на водовземането, мястото на водоползване и на вида на водоизточника в акта не съставлява съществено нарушение на изискването за форма, тъй като в него е вписано разрешителното, въз основа на което са определени публичните задължения, а самото разрешително е част от административната преписка, както и констативните протоколи от извършения контрол. Съдът е намерил за ирелевантни обстоятелствата относно съществуването на водомери и относно това, дали декларираните количества съответстват на данните от водомерите, тъй като това са действия на самото дружеството, които административният орган не е контролирал, а при определяне на публичните задължения се е съобразил изцяло и единствено с декларираните от самото дружеството данни. Посочил е, че в съответствие с чл. 195б, ал. 2 ЗВ актът е издаден въз основа на представени от дружеството справки за иззети водни количества и декларации по чл. 194б ЗВ за процесните периоди, поканата за доброволно изпълнение и констативни протоколи от проверка за изпълнение на задълженията. Позовал се е и на чл. 48, ал. 1, т. 6 ЗВ, според която разпоредба жалбоподателят като титуляр на разрешителното е бил длъжен да измерва и да води отчет за изземваните и използвани води. Дружеството в изпълнение на това свое задължение е извършвало измерване и е отчело иззетите количества води, като въз основа на изготвените отчети е подало декларации по чл. 194б ЗВ, приложени по делото.

След като е обсъдил приетото без възражения от страните заключение на вещото лице по назначената ССЕ, първостепенният съд е обосновал извод за това, че размерът на публичните задължения за периода 2014 г. – 2017 г. е точно изчислен съобразно приложимите към процесните периоди разпоредби от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., в сила от 01.01.2012 г. до 2016 г. и Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., обн., ДВ, бр. 2 от 6.01.2017 г., в сила от 01.01.2017 г. за задълженията за 2017 г. Лихвата за забава е изчислена правилно съобразно чл. 1 от Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне на размера на законната лихва по просрочени парични задължения.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и частично правилно, но и частично недопустимо.

Първостепенният съд е обосновал верен извод относно валидността на акта като издаден от компетентен орган.

Съгласно чл. 195б ЗВ вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от ДОПК. Актът се съставя въз основа на писмени доказателства, включващи извлечения от сметките, по които постъпват таксите, платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата, използващи водите, покана към лицето за доброволно изпълнение и констативни протоколи от извършения контрол по изпълнение на задължението.

Съгласно чл. 194 ЗВ за правото на ползване на водите се заплащат няколко вида такси, една от които е таксата за водовземане от подземни води /ал. 1, т. 1 б. "б"/. Размерът й се определя с Тарифа - съответно в случая с Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /обн. с ДВ бр. 50/2011 г., изм. с ДВ бр. 3/10.01.2012, в сила от 01.01.2012 г., /, отменена, но действаща към процесните периоди до 2016 г. /вкл. / и по Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване приета с ПМС № 383 от 29.12.2016 г., /в сила от 01.01.2017 г., обн. с ДВ бр. 2 от 06.01.2017 г. / за периода на 2017 г.

Касаторът в качеството му на титуляр по разрешително за водоползване № 300318 от 30.03.2004 г., издадено от директора на Басейнова Дирекция "ИБР", за право на водовземане от подземни води чрез КИ "Главен дренаж" и "Приходима галерия", разположени в землището на с. Мулдава, община Асеновград, с цел на водовземането – питейно – битово водоснабдяване на обекти: гр. Асеновград, с. Мулдава, с. Боянци, с. Козяново, с. Избегли, с. Конуш, с. Болярци и при липсата на оспорване на факта на осъществявано такова, на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗВ дължи такса за правото на ползване на подземни води. Срокът на разрешителното е 30.03.2029 г.

В мотивите на оспорения АУПДВ е изложено следното:

1. Дължимата такса за водовземане по разрешително № 300318 от 30.03.2004 г. за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. е изчислена на база декларираното от титуляря използвано годишно водно количество и е изчислена съобразно чл. 1, т. 1 б, чл. 3, ал. 1, чл. 6, ал. 1, чл. 8, ал. 1 посредством чл. 10, ал. 2, т. 1 от тарифата, приета с ПМС № 177/24.06.2011 г., а за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. – посредством чл. 12, ал. 2, т. 1 от тарифата, приета с ПМС № 383/29.12.2016 г.

1. При извършената проверка по документи на 28.08.2017 г., обективирана в констативен протокол № ПВ2-247/28.08.2017 г., е установено, че не е заплатена дължимата такса за водовземане от подземни води за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. в размер на 66 803. 74 лв.; за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. – в размер на 71 420. 92 лв.; за периода 01.01.2016 г. – 31.12.2016 г. – в размер на 63 288. 10 лв. При извършена проверка по документи на 14.05.2018 г., обективирана в констативен протокол № ПВ2-142/14.05.2018 г., е установено, че не е заплатена дължимата такса за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2017 г. в размер на 34 187. 36 лв.

1. С покана за доброволно изпълнение – изх. № ПО-02-402/12.06.2019 г., получена на 12.06.2019 г., приложена по делото на л. 52 от делото, дружеството е поканено да заплати доброволно в 7-дневен срок от връчването дължимите такси за периода 2014 г. – 2017 г. в посочените размери.

Констативните протоколи също са представени по делото. С първия от тях при проверката по документи на 28.08.2017 г. са установени размерите на дължимите такси по посоченото разрешително за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г., а с втория – за 2017 г. В административната преписка се съдържат отчетите на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Пловдив за добитите водни количества за 2014 г. и 2015 г., както и декларации по чл. 194б ЗВ за 2016 г. и 2017 г.

Приетата по делото ССЕ потвърждава, че установената с оспорения АУПДВ такса в размер на 235 700. 12 лв. и лихва – 72 552. 41 лв. е за периода 2014 г. – 2017 г.

При така констатираните факти настоящият касационен състав намира, че е налице противоречие между мотивите на АУПДВ № 141 от 22.07.2019 г., касаещи установяване на дължими и незаплатени от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Пловдив такси по разрешително № 300318 от 30.03.2004 г. за периода 2012 г. – 2017 г. и диспозитива на същия, според който се установяват такива за периода 2011 г. – 2016 г. в размер, съответстващ на периода 2014 г. – 2017 г., така както е посочен в поканата за доброволно изпълнение и в уведомлението за започване на административното производство по неговото издаване.

От ССЕ се установява, че таксите за 2012 г. и 2013 г. в размерите по констативен протокол № ПВ2-247/28.08.2017 г. са заплатени. На 09.10.2018 г. е заплатена дължимата такса по посоченото разрешително в размер на 78 247. 40 лв. за 2012 г., а на 14.01.2019 г. – таксата за 2013 г. в размер на 75 225. 12 лв. На 31.01.2014 г. е заплатена такса за 2011 г. в размер на 100 000 лв., но не са налице конкретно данни за това дали тази сума включва таксата по посоченото разрешително в размер на 56 967. 50 лв.

От изложеното е видно, че единствено за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. мотивите на акта съответстват на неговия диспозитив. По отношение на тези периоди правилни са изводите на съда за съответствието му с материалноправните норми по изложените от него мотиви в оспореното съдебно решение, които на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ АПК не следва да бъдат преповтаряни. Поради това оспореното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД – Пловдив против АУПДВ № 141 от 22.07.2019 г. на директора на БД ИБР – гр. Пловдив, издаден от директора на БДИБР - гр. Пловдив, в частта му на установените задължения за такси за водовземане по разрешително № 300318 от 30.03.2004 г. за периода 2014 г. – 2016 г. в общ размер 201 512. 76 лв. и лихва – 68 012. 73 лв. и обезсилено в частта му, в която е отхвърлена жалбата против акта, установяващ задължения за 2017 г., тъй като такива видно от разпоредителната част не са установени. По отношение задълженията за периода 2011 г. – 2013 г. в решението липсват мотиви, липсва и диспозитив, поради което същото следва да се допълни по реда на чл. 176, ал. 1 АПК.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, първо отделение

Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА решение № 308 от 05.02.2020 г., постановено по административно дело № 2560/2019 г., на Административен съд – Пловдив, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Пловдив против Акт за установяване на публично държавно вземане № 141/22.07.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. Пловдив, с който е установено задължение за такса за водовземане и лихви за забава по разрешително № 300318 от 30.03.2004 г. за 2017 г., и прекратява делото в тази част.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 308 от 05.02.2020 г., постановено по административно дело № 2560/2019 г., на Административен съд – Пловдив, в частта му, в която е отхвърлена жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Пловдив против Акт за установяване на публично държавно вземане № 141/22.07.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" - гр. Пловдив, с който е установено задължение за такса за водовземане за периода 2014 г. – 2016 г. в общ размер 201 512. 76 лв. и лихва – 68 012. 73 лв. по разрешително № 300318 от 30.03.2004 г.

ВРЪЩА делото на същия съд за постановяване на решение за допълване по реда на чл. 176 АПК по отношение на установените с акта задължения за периода 2011 г. – 2013 г. за разликата над 201 512. 76 лв. до 235 700, 12 лв. и съответните лихви за забава.

Решението не подлежи на обжалване.