Решение № 2369 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7393/2012 г.

Решение № 2369 от 19.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7393/2012 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Варна, срещу Решение № 977/11.04.2012 г., постановено по адм. дело № 3491/2011 г., по описа на Административен съд - Варна. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му. Ответникът Живка Тодорова Адамова, чрез депозирано до съда писмено възражение, излага становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил решение № 3408-7/22, 23 и 29.06.2011 г. на Общински съвет Варна, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 11 на ЗМСМА, във връзка с чл. 129, ал. 1 от ЗУТ и по предложение на кмета на Община Варна, е одобрен ПУП - ПУР: водоснабдяване и канализация, електрозахранване, идейна план - схема за вертикално планиране и комуникационно транспортна схема за к. к. "Чайка" без кв. 4, 6, 7, 60 и част от кв. 5 /източно от кв. 4, 6, 7 и 60/, с изключение на улица от о. т. 34 до о. т. 44 в частта на имот ПИ № 111. Административният съд е върнал преписката на Общински съвет Варна за ново произнасяне. За да постанови този правен резултат, административният съд е приел, че решението на Общински съвет Варна е незаконосъобразно. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че за процесния имот оспореният ПУР е одобрен по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУТ. Административният съд правилно е приел, че правното основание за одобряването на ПУП - ПУР е чл. 16, ал. 7, въпреки че изрично не е посочено в решението на ОС - Варна. Планът, одобрен на основание чл. 16, ал. 7 ЗУТ, е различен от плана по ал. 1. Той има за предмет само уличната регулация и определя само външните /към улицата/ регулационни линии на имотите. Няма за предмет цялостното регулиране на имотите, нито застрояването им. При одобряването на този план не се спазва ограничението за отчуждаване на имот до 25 % от неговата площ по чл. 16, ал. 1 ЗУТ. Планът по чл. 16, ал. 7 ЗУТ е такъв по чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ и той няма незабавно отчуждително действие и за него са неприложими изискванията за плана с такова действие по чл. 16, ал. 1 - 6 от закона. В зависимост от предвижданията му то настъпва или по реда на чл. 17 ЗУТ - със сключване на окончателния договор, или по реда на ЗДС и ЗОбС, вр. чл. 205 ЗУТ, респ. чл. 209 ЗУТ - чрез отчуждаване за изграждане на обекти на публична собственост. Затова приложената предходна улична регулация няма значение към законосъобразността на решението за одобряване на ПУР и не е основание за отмяната му, както неправилно приема първоинстанционният съд. Отделно от това, условие за приложението на регулацията е нанасянето на имота в кадастъра и вписването му в имотния регистър - § 22, ал. 1, т. 2 ЗР на ЗУТ, които в случая за предходната улица не са налице, според заключението на вещото лице. От събраните по делото доказателства, вкл. и заключението на вещото лице, се установява, че ПУР в оспорената част е съобразен със съществуващата улична мрежа, с класификацията на проектната улична мрежа, с техническите характеристики, съгласно Наредба № 2/2004 г., за планиране и проектиране на комуникационно-транспортни системи на урбанизираните територии /ППКТСУТ/, съществуващото застрояване в преобладаващата му част и със съществуващата и бъдеща подземна инфраструктура. При конкретното техническо задание не е възможен друг вариант, който да засяга по-малко имота. Оспореният план е законосъобразен, отговаря на изискванията за икономичност и целесъобразно устройство на територията /чл. 108, ал. 5 ЗУТ/ и съразмерност /чл. 6, ал. 2 АПК/, затова оспорването му следва да се отхвърли. При този изход на делото разноските са в тежест на ответника и следва в полза на касатора да се присъди юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 АПК, за което е направено искане в касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд,