Решение № 3648 от 5.4.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Василев от гр. София срещу Решение 3038 от 05.05.2022 г. на Административен съд София-град по адм. дело 2431/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. 230000-3149/04.03.2021 г. на началника на 06 Районно управление (РУ) на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) за издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК. Твърди, че съдът е достигнал до неправилен извод за липса на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), тъй като не е взел предвид изложените факти и обстоятелства, а именно - необходимостта от самоотбрана на касационния жалбоподател. Отбелязва, че в съдебното решение се съдържа неправилно установяване относно наличието на предложение за отказ за издаване на разрешение. Напротив, в преписката се съдържа предложение за издаване на разрешението. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което с което да отмени оспорения акт. Ответникът по касационната жалба началникът на 06 РУ-СДВР, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима подадена е от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на В. Василев срещу отказ рег. 230000-3149/04.03.2021 г. на началника на 06 РУ-СДВР. Отказът е издаден на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. При проверка на законосъобразността на административния акт съдът е установил, че отказът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Относно съответствието на акта с материалноправните разпоредби съдът е приел, че е налице соченото от административния орган основание за отказ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е в тежест на заявителя. Заявителят следва да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за издаване на исканото разрешение. В конкретния случай при безспорно установената фактическа обстановка съдът е достигнал до правилен извод, че лицето не установява основателна причина - самоотбрана, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение. Първоинстанционният съд правилно е приел, че пред административния орган не са представени доказателства, свързани с опасност за живота, здравето и/или имуществото на жалбоподателя. Освен посочването на една от предвидените в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ причини, заявителят следва да докаже и наличието й. От доказателствата по делото обаче не се установява твърдяното от касатора основание за издаване на разрешението. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи, че оръжието е необходимо за самоотбрана при евентуални посегателства във връзка със заеманите от касатора в миналото длъжности. Фактът, че касаторът е получил разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие в качеството на служител на МВР с прекратено правоотношение сам по себе си не е основание за автоматично продължаване на разрешението. Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ е нормата, която определя фактите и обстоятелствата, при наличието на които административният орган е длъжен да откаже издаването на разрешение. Нормата е императивна и е приложима по отношение на всички лица, които искат издаване на разрешение. Това следва от систематичното й тълкуване - тя се намира в раздел Общи положения на глава четвърта Придобиване, съхранение, носене и употреба на взривни вещества, на оръжия, на боеприпаси и на пиротехнически изделия. Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ не изключва приложимостта на чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ. Визираното в чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ касае единствено компетентния орган и вида на документите, които лицата служители на МВР с прекратено служебно правоотношение, представят за издаване на разрешение. От разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ЗОБВВПИ не могат да се извеждат аргументи, че след като на служител на визираните ведомства веднъж е издадено разрешение за носене, съхранение и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие за граждански цели, то задължително следва да му бъде удължаван срокът на разрешението. Неоснователно е оплакването, че съдът е извършил невярно установяване на съдържанието на приложената по преписката докладна записка. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и оплакванията на жалбоподателя. Съдът е установил, че от жалбоподателя са поискани допълнителни разяснения, възражения и/или доказателства относно мотивите му за издаване на искания административен акт с писмо 230000-1743/09.02.21 г. от началника на 06 РУ СДВР. С възражение вх. 142400-715/22.02.2021 г. В. Василев е посочил, че е бивш служител на МВР и в работата си е имал контакти с лишени от свобода в повечето случаи рецидивисти, което създава потенциална опасност за живота и здравето му и на неговото семейство. Посочва, че е получавал заплахи от неизвестни лица, за което е докладвал на министър-председателя на Република България. Твърди, че спрямо него са приложени противозаконни действия от Прокуратурата и МВР. Съдържанието на възражението е цитирано в докладна записка рег. 230р-8712/25.02.2021 г. на мл. експерт Илиева (л. 58). Действително в тази докладна записка се съдържа предложение за издаване на разрешение. Върху същата докладна записка обаче, както правилно е установено от административния съд, има поставена резолюция за издаване на отказ на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В резолюцията е посочено, че заявителят няма основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на късоцевно огнестрелно оръжие. Административният орган не е обвързан от предложението, направено с цитираната докладна записка, нито от предходните издадени разрешения в полза на касатора. Не съществува законово задължение за органа при веднъж издадено разрешение задължително за продължава срока му на действие. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешението органът е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона. Противното би значело разрешението да не е със срок, а безсрочно. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. Оплакванията на жалбоподателя за опасност за неговия живот и здраве и тези на неговото семейство са останали недоказани. Релевираните с касационната жалба доводи преповтарят оплакванията, поддържани пред първоинстанционния съд, които са подробно обсъдени в мотивите на оспореното решение. Изводът за недоказана необходимост от издаване на разрешението е правилен и се споделя изцяло от касационната инстанция. По изложените съображения доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение,