Решение № 2177 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2229/2015 г.

Решение № 2177 от 25.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2229/2015 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, срещу решение № 2952 от 29.12.2014 г., постановено по адм. д. № 2535/2014 г. по описа на Административен съд (АС) гр. Варна, с което е обявена нищожността на Ревизионен акт № 031305005 от 26.02.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 223 от 24.06.2014 г. на директор на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че ревизията е възложена от териториално компетентен орган, поради което издаденият РА е валиден. В подкрепа на тезата си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Явор Златни пясъци" ЕАД не взема становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени допустимостта на решението в изпълнение на изискването на чл. 218 АПК, както и наведените в жалбата отменителни касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на производството пред Административен съд - Варна е законосъобразността на ревизионен акт № 031305005 от 26.02.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна, потвърден с решение № 223 от 24.06.2014 г. на директор на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на "Явор Златни пясъци" ЕАД са установени задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. февруари - м. април 2011 г. в размер на 279 568.96 лв. главница и лихви в размер на 85 650.89 лв. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел, че органът по приходите, който е възложил ревизията е териториално компетентен само за ИРМ - Добрич, тъй като териториалният директор е ограничил неговите правомощия до този район в рамките на компетентната териториална дирекция. Преценил е, че след като адресът по чл. 8 ДОПК на ревизираното лице е гр. Варна, то както ЗВР, така и РА са издадени от некомпетентен орган. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за Националната агенция по приходите /ЗНАП/, Агенцията се състои от Централно управление и териториални дирекции. Считано от 1.01.2010 г., с решение на Управителния съвет на НАП № РМФ-286/19.12.2009 г. на територията на страната са създадени пет териториални дирекции със седалища в гр. София, гр. Варна, гр. Пловдив, гр. Бургас и гр. Велико Търново, чиито териториални обхвати и обхвати на дейност съвпадат с тези на конкретно посочените и закрити със същото решение териториални дирекции със седалища във всеки областен град. Всяка една от тези пет териториални дирекции се организира и ръководи от териториален директор, който упражнява предоставените му правомощия в нейните пространствени предели. Към териториалния обсег на компетентната териториална дирекция препраща и нормата на чл. 7, ал. 1 ДОПК, установяваща компетентността на органа по приходите да издава актовете по този кодекс. Един от тези актове е заповедта за възлагане на ревизии. Според чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК заповедта за възлагане на ревизия се издава от орган по приходите, определен от териториалния директор. Като структурна единица на НАП, териториалната дирекция има определен пространствен обхват, който за длъжностите от нейния щат е идентичен с мястото на изпълнение на службата. Фактическото местонахождение на работното място на служителя в рамките на отделна административна област или бивша структурна единица на НАП, представляващи към момента част от територията на компетентната дирекция, не биха могли да бъдат критерий за териториалния обхват на материалното правомощие на органа по приходите. Обратното схващане би приравнило функциите на длъжността в съответната структурна единица на НАП с функциите на нейните органи. Орган по приходите не е длъжност, която е ситуирана със своя точно определена степен в системата на НАП, поради което работното място на съответния служител, осъществяващ функциите на орган по приходите, е ирелевантно за пространствения обхват на предоставената по закон териториална компетентност на органа. Гореизложеното мотивира извода, че с акта по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК, определящ органа по приходите, който може да възлага ревизии, териториалният директор упражнява организационно-управленско правомощие. С този акт териториалният директор не делегира изрично предоставена му материална компетентност за възлагане на ревизии, тъй като определеният орган по приходите е нормативно овластен с това основно правомощие пряко от разпоредбата на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Към тази негова основна материална компетентност, с акта за определяне се добавя допълнителна персонална компетентност по косвен начин чрез конкретизация на титуляра на правомощието за издаване на ЗВР. След като първичната материална компетентност на орган по приходите е придобита по нормативен път в териториалния й обхват по чл. 7, ал. 1 ДОПК, то пространствените й предели не могат да се ограничават от териториалния директор при персонализацията на органа по приходите, който може да възлага ревизии. Такава възможност не е предвидена в ДОПК и ЗНАП, поради което с факта на посочване на органа по приходите в издадения от директора акт /заповед/ за определяне по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК определеният орган по приходите придобива персонална компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. Като е приел обратното и е достигнал до извод, че компетентността на органа по приходите, издал процесната ЗВР е ограничена от териториалния директор само за региона на ИРМ Добрич, представляващ част от териториалния обхват на ТД на НАП - Варна, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Не е налице намереното от административният съд основание за нищожност на РА поради липса на териториална компетентност. В идентичен смисъл е задължителното тълкуване, дадено в Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2015 г. по адм. д. № 4/2014 г., ОСС на ВАС: с факта на посочване на органа в издадената от директора заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК определеният такъв придобива персонална компетентност да издава заповеди за възлагане на ревизии за всички данъчни субекти, спрямо които териториалната дирекция е компетентна. Не могат да бъдат споделени доводите на административния съд за липса на компетентност по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК в полза на Ангелинка Димитрова Събева, възложила ревизията, както и за липса на териториална компетентност на органа Росица Милкова Стоянова за изменение на ЗВР и за издаване на ЗОКО. Компетентността на приходния орган Събева е възложена със заповед № Д-931 от 4.07.2011 г., а на Росица Стоянова - със заповед № 1597/1.11.2012 г. - приложение № 1, заповед № 622 от 7.05.2013 г. и заповед № Д-635 от 9.05.2013 г. Допълнително изложените от съда съображения за липса на компетентност по заместване на органа Чавдар Янков - заместник директор на ТД на НАП гр. Варна, издал заповеди № 1597/1.11.2012 г. и № Д-1599/1.11.2012 г. не променят крайния извод, че ревизията е възложена от компетентен по смисъла на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК орган по приходите, респ. РА е издаден от законосъобразно определен съобразно чл. 119, ал. 2 ДОПК ревизионен орган. Тъй като спорът не е изяснен от фактическа страна и предвид съдържащата се в чл. 220 АПК забрана за фактически установявания в настоящото производство, делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. На основание чл. 226, ал. 3 АПК, при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото производство. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,