Решение № 5246 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8497/2018 г.

Решение № 5246 от 30.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8497/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-кмета на Столична община по направление - "Култура, образование, спорт, и превенция на зависимости", подадена чрез юрк. Динчев, срещу решение № 3690 от 04.06.2018 г. по адм. дело № 4068/2018 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено негово решение № СОА18-РИ09-273/09.03.2018 г. за отказ да предостави достъп до поискана със заявление вх. № СОА18-ЕВ01-286/26.02.2018 г. от А. К. обществена информация, като делото е върнато на административния орган за ново произнасяне в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията на съда по приложението на материалния закон. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт, иска отмяната му и решаване на спора по същество. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба А. К., чрез процесуален представител, оспорва същата и иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), пето отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от лице спрямо което решението е неблагоприятно и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният пред него отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон и неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. Заявителката е поискала на осн. чл. 24 от ЗДОИ достъп до обществена информация, представляваща протоколите от всички извършени проверки в детски градини и ясли в Столична община, за периода 15.11.2017 до 26.02.2018 г. Страните не спорят, че поисканата от г-жа К. информация е служебна информация по смисъла на чл. 11 ЗДОИ, която се събира, създава и съхранява във връзка с официална информация за ангажиране евентуално на административна или административнонаказателна отговорност на съответните служители Правилно в обжалваното решение е прието, че съгласно чл. 13, ал. 1 ЗДОИ достъпът до служебна обществена информация е свободен, като съгласно ал. 2 на текста може да бъде ограничен в две хипотези: по т. 1 ако информацията е свързана с оперативната подготовка на актовете на органите и няма самостоятелно значение и по т. 2 ако съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от органа или от негово име, както и сведения, свързани с тях и е подготвена от администрациите на съответните органи. Административният орган е мотивирал отказа си с чл. 13, ал. 2, т. 1 и т. 2 ЗДОИ, предвиждащи ограничения на достъпа до тази информация, но няма мотиви за наличието на основанието по чл. 13, ал. 4 вр. § 1, т. 6 ДР на ЗДОИ за надделяващ обществен интерес, в които случаи достъпът до нея не може да се ограничава. В случая административният орган не е направил това. Настоящият състав споделя мотивите на решаващия съд, че за административния орган е налице задължение да обсъди липсата или наличието на надделяващ обществен интерес по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗДОИ независимо дали заявителят се е позовал на цитирания текст. Разпоредбата на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ не поставя условие тази преценка да бъде извършена само при позоваване на наличието на такъв интерес от страна на заявителя. Преценката за надделяващ обществен интерес е елемент от фактическия състав на чл. 13, ал. 4 от ЗДОИ, поради което е задължение на административния орган да го изследва. Неизлагането на мотиви е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на административен акт. Административният орган дължи спазване на чл. 35 АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая, принципите за законност (чл. 4 АПК) и служебното начало в административния процес (чл. 9 АПК). В хипотеза на надделяващ обществен интерес няма да е необходимо съгласие на трето лице, предвид чл. 31, ал. 5 от ЗДОИ, а личните данни, ако има такива, следва да бъдат заличени, тъй като достъп до данни не може да се предоставя по реда на ЗДОИ. Предвид изложеното е неоснователно твърдението на касатора, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Същото е постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна и като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора, своевременно направеното акцесорно искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника по касация К., с оглед представения договор за правна защита и съдействие и на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във вр. чл. 8, ал. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Столична община следва да бъде осъдено да заплати възнаграждение на адвокат А. Петкова от САК, в размер на 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение