Решение № 13050 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2009 г.

Решение № 13050 от 4.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3456/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност. Образувано е по касационна жалба на Невена Спасова Борисова, ЕГН *******, от гр. Кюстендил, ул. "Людмил" № 31, вх. А, ет. 5, ап. 1 против Решение № 29 от 2.02.2009 г. по адм. д. 524/2009 г. по описа на Административен съд - Кюстендил, с твърдение за наличие на касационните основания нарушение на материалния закон и необоснованост. Искането е за отмяна на решението и произнасяне по същество с отмяна на Заповед № 3325 от 5.11.2008 г. на Директора на ОД на МВР гр. Велико Търново. Изложени са съображения за допуснато от съда нарушение като не е обсъдил факта, че в обжалваната заповед не е посочено за умишлено или непредпазливо престъпление е постановена осъдителната присъда на жалбоподателката, което според нея е от съществено значение в конкретния спор. Съществен порок на обжалваното решение е и необсъждането на липсата на срок на наложената принудителна мярка, което я прави пожизнена. Не са обсъдени възраженията за лишаването на лицето от възможността да осъществява поети ангажименти в дейността му на едноличен търговец, в резултат на което търпи значителни материални щети. Ответната страна - Директорът на Областна дирекция на МВР Кюстендил не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административен съд Кюстендил отхвърля жалбата на Невена Спасова Борисова против Заповед № 3325 от 5.11.2008 г. на Директора на ОД на МВР гр. Кюстендил, с която й е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 76, т. 2 от ЗБЛД (загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г), като е разпоредено да й се наложи забрана за напускане на страната и й се откаже издаване на документи за задгранично пътуване. Преценявайки събраните доказателства първоинстанционният съд приема за безспорно установени обстоятелствата, попадащи в хипотезата на т. 2 на чл. 76 ЗБЛД (загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г.) - жалбоподателката е осъдена за умишлено престъпление от общ характер по чл. 234, ал. 2, т. 3 във вр. чл. 234, ал. 1, пр. 2 от НК при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК и съобразно представеното удостоверение за съдимост не е реабилитирана. По предвидения в закона ред тя е уведомена за започване на производството за налагане на принудителната административна мярка по т. 2 на чл. 76 ЗБЛД (загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г). Установеното наличие на материалноправните предпоставки за приложение на мярката по т. 2 на чл. 76 ЗБЛД предоставя според съда право на органа да реши по целесъобразност необходимостта от налагането на административната мярка. Съдебният контрол е ограничен до преценката за наличието на посочените предпоставки и спазването на производствените правила, регламентиращи производството, по отношение на които съдът не констатира нарушения. Съдът извършва проверка за законосъобразност на оспорения акт и обосновано приема, че е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните норми, мотивиран, предвид препращането към предложението на Областно звено "Изпълнение на наказанията", сектор "Пробация" гр. Кюстендил и присъдата от 12.09.2008 г. на Районен съд- Кюстендил. с оглед производството, регламентирано в АПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗБЛД (загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г). Изложените в обжалваното решение правни изводи съответстват на приложимата норма на чл. 76, т. 2 от ЗБЛД загл. изм. ДВ бр. 82/2009 г). Безспорно установените факти, предвидени в хипотезата на чл. 76, т. 2 от ЗБДС, осъждането на жалбоподателката за умишлено престъпление от общ характер с влязло в сила определение по НОХД 1289/2008 г. на РС гр. Кюстендил и обстоятелството, че не е настъпила реабилитация правилно са преценени от първоинстанционния съд като достатъчно основание обжалваната заповед да бъде приета за законосъобразно постановена. Съобразено със закона е тълкуването за диспозитивния характер на разпоредбата на чл. 76 от ЗБДС, предоставяща възможност на административния орган в условията на оперативна самостоятелност, т. е. при изключителното право на преценка, да реши дали да наложи принудителната административна мярка ли не, при условие, че са налице законовите предпоставки за това. При компетентността на административния орган да взема решения по целесъобразност съдебният контрол по отношение самото властническо изявление е ограничен до преценката за законосъобразност относно наличието на предвидените от закона материално - правни предпоставки за налагане на административната мярка и спазването на основните, законово установени принципи на административния процес. Позоваването в обжалваната заповед на отправеното предложение за налагане на принудителна административна мярка и осъдителното определение, установяващи умишления характер на престъплението, за което е наложено наказанието "пробация", в достатъчна степен представляват мотиви към административния акт, поради което възражението в посочения смисъл е неоснователно. Неоснователно е и възражението за опорочаване на акта с непосочване на срока, за който се налага мярката. Доколкото постановяването й предполага наличие на изрично предвидени от закона предпоставки, с отпадането на която и да е от тях - в случая с настъпване на реабилитация или друго, предвидено в закон основание, мярката подлежи на отмяна. Без правно значение са възраженията за възпрепятстване с наложената мярка на осъществяването на търговската дейност на жалбоподателката. Нещо повече, тази последица, както и лишаването й от право за срок от три месеца да упражнява търговска дейност е резултат от извършеното от нея умишлено деяние. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което Върховният административен съд, пето отделение