Решение № 969 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8547/2009 г.

Решение № 969 от 25.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8547/2009 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Гина Стоянова Христова срещу Решение № 54 от 28.04.2009 г., постановено по адм. дело № 33/2009 г. от Административен съд - Габрово, с което е отхвърлена жалбата й против Заповед № РД-18-07-12 от 12.01.2009 г. на Началника на служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) гр. Габрово. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд. Ответникът, редовно призован не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Заинтересованата страна Петър Бонев в писмено становище моли съда да бъде отхвърлена жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Гинка Стоянова Христова от гр. Габрово срещу Заповед № РД-18-07-12 от 12.01.2009 г. на Началника на СГКК - Габрово. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. За да отхвърли оспорването първоинстанционният съд е приел, че в обяснителната записка към изработения проект за кадастрална карта за ПИ 77164.563.8, предадени с писмо рег. № 99-1974 от 10.07.2008 г. при заснемането на имота Христова не е осигурила присъствието на съседите на имота, а имотната граница с Петър Бонев Петров е материализирана от нея със знак 0220-2-1 - дървен кол. По повод възражение на Петров административният орган е приел, че в случая границата между имота на Христова и Петров е материализиран от съществуващата на място паянтова ограда от дървени колове с мрежа, която се различавала съществено от означената от Христова и одобрил с обжалваната пред първоинстанционния съд Заповед № ЧР-32-040 от 28.11.2008 г. кадастрална карта на имота. В обжалваното решение е прието, че след като не била означена със специално регламентираните и безспорни знаци, границата между имота на жалбоподателката и заинтересованото лица Петров правилно е нанесена така, както е материализирана на място. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредбата граница на поземлен имот, която е материализирана, но не е означена с регламентирани знаци или не е посочена от собствениците, се заснема съобразно видимите белези за нейната принадлежност. В конкретния случай границата е материализирана, но по начин, който е извън описаните в приложение № 1 т. 2.4 и т. 2.5 от Наредбата, при което правилно е заснета по видимите й белези. По отношение процедурата по създаването на кадастралната карта и кадастралните регистри разпоредбите на Глава пета ЗКИР установяват императивни правила, подлежащи на съблюдаване както от административния орган, така и от собствениците на поземлените имоти. Задълженията на последните са визирани в разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 - 4 - да осигурят свободен достъп в имотите, да означат на свои разноски с регламентирани трайни знаци границите на имота в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право и да опазват знаците от унищожаване, да представят при поискване акт за собственост, да опазват поставените в имота геодезични знаци. Въз основа на тези данни за поземлените имоти (площ, граници, собственици), предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредбата), а именно:- чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР от означеното на място състояние в съответствие с актовете по чл. 38, ал. 1, т. 3, от работните материали, изработени по време на определяне на границите, от изображението върху одобрена кадастрална карта, от планове и карти, посочени в чл. 41, ал. 1, т. 1 - чл. 14, ал. 1 от Наредбата приоритетно от: т. 1). означеното по реда на чл. 36, ал. 1 и чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗКИР местоположение върху терена или от посочените от собствениците гранични точки, т. 2). съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени, или посочени по реда на т. 1 т. 3). кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ, или отменения ЗТСУ, § 40 от ПРЗ на ЗИДЗКИР, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, т. 4). регулационните планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ - за имотите с приложена регулация, границите на които не са материализирани и т. 5). карти, планове или друга документация, предоставени по реда на чл. 36 от ведомства, областни и общински администрации, юридически лица и други. Преценката за законосъобразност на заповедта по чл. 49а ЗКИР включва проверка доколко цитираните разпоредби са спазени, респ. доколко участниците в процедурата за създаване на кадастралната карта и кадастралните регистри - собствениците на поземлените имоти и лицето по чл. 35, ал. 2 ЗКИР са изпълнили задълженията си. Приоритетното подреждане на критериите по чл. 14, ал. 1 от Наредбата означава, че преди всичко границите на имотите се определят съобразно установените от собственика по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР граници, ако такива липсват следва да се съобразят съществуващите на място материализирани граници, при липса на последните - да се ползва действащия кадастрален план и т. н. В конкретния случай този приоритет е спазен, тъй като означаването на границата, направено от Христова не е по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР - с регламентирани трайни знаци в съответствие с акта, установяващ правото на собственост или друго вещно право, при което правилно в случая е приложена следващата хипотеза - тази по чл. 14, ал. 1 т. 2 от Наредбата - съществуващите на място материализирани граници. Касаторката твърди, че в случая е налице спор относно мястото на границата, но съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 2 от наредбата наличието на спор за граница се удостоверява с документ, издаден от съда, какъвто по делото не е представен, при което законосъобразно е прието в обжалваното решение, че административният акт е постановен в съответствие с приложимите законови разпоредби. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение