Решение № 3876 от 2.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7856/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Ф. Арифов с постоянен адрес в гр. Шумен, на [улица], против решение 88 от 16.06.2023 г., постановено по адм. д. 335 по описа за 2022 г. на Административен съд Шумен в неблагоприятната за този касационен жалбоподател част. Релевира оплакване и развива доводи за неговата неправилност на основанията, посочени в чл. 209, т. 3, предл. първо и второ АПК нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяната му в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) гр. Шумен оспорва основателността на подадената касационна жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

Представителят на Върховната прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на постановеното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна по следните съображения:

С частично обжалваното решение, в производство по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), ОД на МВР гр. Шумен е осъдена да заплати на Ф. Арифов: сумата от 1000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) 21-0869-000028 от 11.01.2021 г., ЗППАМ 21-0869-000029 от 11.01.2021 г. и Заповед за задържане на лице УРИ 372зз-2 от 11.01.2021 г., издадени от Н. Николов, мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Шумен, отменени с Решение 869р-7453/29.11.2021 г. на началник група Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност в сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Шумен за периода от 11.01.2021 г. до 14.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на Решение 869р-7453/29.11.2021 г. 14.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението; сумата от 200.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени му от цитираните три заповеди и изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие 0000002028/11.06.2021 г.; съдебни разноски в размер на 7.00 лв. Със същото решение са отхвърлени: предявения от Арифов срещу ОД на МВР гр. Шумен иск за обезщетение на неимуществени вреди над присъдената сума до пълния предявен размер от 20000.00 лв.; иска на касационния жалбоподател с цена 5563.22 лв. за присъждане на имуществени вреди на същото фактическо основание, изразяващи се в уволнение и оставане без работа в периода от 10.02.2021 г. до 18.08.2021 г. и остойностени като размера на брутното трудово възнаграждение, което би получил за този период; иска на Арифов за обезщетение на имуществени вреди в размер на 4620.00 лв., причинени му от процесните три заповеди на мл. автоконтрольор Н. Николов и представляващи пропуснати ползи от отнемане на собствения му лек автомобил с марка Land Rover за 154 дни прекратена регистрация на това моторно превозно средство (МПС). Решаващият състав на първоинстанционния съд е оставил без разглеждане в останалата му част предявения от Арифов иск за причинени имуществени вреди от заплатен адвокатски хонорар по Договор за правна защита и съдействие 0000001980/28.03.2021 г. в размер на 200.00 лв. по досъдебно производст

во (ДП) 29/2021 г. по описа на Районно управление гр. Шумен и е прекратил производството по делото в тази му част.

Производството пред Административен съд Шумен е образувано по предявена от Ф. Арифов против ОД на МВР гр. Шумен искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за осъждането на ответника да му заплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, ведно със законни лихви, причинени му от незаконосъобразна административна дейност ЗППАМ 21-0869-000028/11.01.2021 г., ЗППАМ 21-0869-000029/11.01.2021 г. и Заповед за задържане на лице УРИ 372зз-2/11.01.2021 г., издадени от Н. Николов, мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Шумен, отменени с Решение 869р-7453/29.11.2021 г. на началник група Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност в сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Шумен. Исковата молба съдържа следните кумулативно обективно съединени искови претенции:

1. Иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди с цена 5563.22 лв., изразяващи се в уволнение и оставане без работа в периода от 11.02.2021 г. до 17.08.2021 г. и остойностени като размера на брутното трудово възнаграждение, което ищецът би получил за този период.

1. Иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 4620.00 лв., изразяващи се в невъзможността да използва собствения му лек автомобил с марка Land Rover, рег. [рег. номер] за 154 дни (11.01.2021 г. 14.06.2021 г.) прекратена регистрация на това МПС.

1. Иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 400.00 лв., от които 200.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие 0000001980/28.03.2021 г. по ДП 29/2021 г. по описа на Районно управление гр. Шумен и 200.00 лв. адвокатски хонорар по Договор за правна защита и съдействие 0000002028/11.06.2021 г. във връзка с възобновяване на административното производство по издаване на влезли в сила индивидуални административни актове ЗППАМ 21-0869-000028/11.01.2021 г., ЗППАМ 21-0869-000029/11.01.2021 г. и Заповед за задържане на лице УРИ 372зз-2/11.01.2021 г., издадени от Н. Николов, мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Шумен.

1. Иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000.00 лв., изразяващи се в емоционални страдания, постоянно безпокойство, нервен срив, унижение и обида, за периода от 11.01.2021 г. до отмяната на процесните три акта с Решение 869р-7453/29.11.2021 г. на началник група Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност в сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Шумен.

От фактическа страна съдът е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 11.01.2021 г. в 07:40 ч., ищецът, управлявайки собственото си МПС в гр. Шумен, предизвикал пътнотранспортно произшествие (ПТП) с материални щети, във връзка с което бил изпробван с техническо средство за алкохол и наркотични вещества, като вторият тест се оказал положителен.

Със ЗППАМ 21-0869-000028/11.01.2021 г., издадена от Н. Николов, мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Шумен, на Арифов е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 2а, буква б от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) прекратяване на регистрацията на лек автомобил Ленд Ровър Фриландер с рег. [рег. номер] за срок от 6 месеца, считано от 11.01.2021 г., поради отчетен резултат за наличие на бензодиазепини с Drager DrugTest 5000 по време на управление на МПС на посочената дата.

Заповедта е връчена на лицето на 11.01.2021 г. и, като необжалвана, е влязла в сила на 25.01.2021 г.

Със ЗППАМ 21-0869-000029/11.01.2021 г. на мл. автоконтрольор Н. Николов, на ищеца е наложена ПАМ по чл. 171, т. 1, буква б ЗДвП временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, считано от 11.01.2021 г. , поради отчетен резултат за наличие на бензодиазепини с Drager DrugTest 5000 по време на управление на МПС на посочената дата.

Заповедта е връчена на лицето на 11.01.2021 г. и, като необжалвана, е влязла в сила на 25.01.2021 г.

Със Заповед 372зз-2/11.01.2021 г. за задържане на лице по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), издадена от мл. автоконтрольор Н. Николов, Арифов е бил задържан за срок от 24 часа с оглед данни за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от Наказателния кодекс (НК) управление на МПС след употреба на наркотични вещества.

Заповедта е връчена на лицето на 11.01.2021 г. и, като необжалвана, е влязла в сила на 25.01.2021 г.

Образувано е ДП 29/2021 г. по описа на Районно управление гр. Шумен, като в хода на разследването е назначена и изготвена съдебно-химическа експертиза Е-071/21.05.2021 г., съгласно която в представените за изследване биологични проби кръв и урина, иззети на 11.01.2021 г. от лицето Ф. Арифов, не е открито наличие на наркотични вещества или техни метаболити (аналози), в т.ч. е отрицателен теста за употреба на бензодиазепини.

С Постановление от 10.06.2021 г. на прокурор при Районна прокуратура гр. Шумен (л. 22 и л. 23 от адм. д. 335/2022 г. по описа на Административен съд Шумен) е разрешено да бъде върнат на Арифов собствения му лек автомобил Ленд Ровър Фриландер с рег. [рег. номер] , ведно с контактен ключ за вратите, аларма и свидетелство за регистрация част I. Възложено е на разследващия орган да организира предаването на автомобила.

С Разписка от 11.06.2021 г. (л. 26 от първоинстанционното дело) са върнати на ищеца лек автомобил Ленд Ровър Фриландер с рег. [рег. номер] , ведно с контактен ключ за вратите, аларма и свидетелство за регистрация част I.

Със Заповед, рег. 869з-97/14.06.2021 г. (л. 29, пак там) на началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Шумен е прекратено изпълнението на ЗППАМ 21-0869-000028/11.01.2021 г. на мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Шумен Н. Николов. Същата е връчена на ищеца на 14.06.2021 г. С Разписка от същата дата (л. 28), на Арифов е върнато Свидетелство за регистрация част II и 2 бр. регистрационни табели за собствения му автомобил.

С молба, вх. 869000-7916/11.06.2021 г., допълнена с молба, рег. 372000-11856/23.06.2021 г., Арифов отправил искане до началника на сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Шумен за възобновяване на производството по издаване на влезлите в сила индивидуални административни актове ЗППАМ 21-0869-000028/11.01.2021 г., ЗППАМ 21-0869-000029/11.01.2021 г. и Заповед за задържане на лице УРИ 372зз-2/11.01.2021 г., издадени от Н. Николов, мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Шумен.

С Решение 869р-4410/07.07.2021 г. (л. 30-31 от първоинстанционното дело) ВПД началник група Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност в сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Шумен отказал да възобнови административните производства по издаване на трите заповеди.

Недоволен от отказа, Арифов сезирал Административен съд Шумен с жалба, по която било образувано адм. д. 239/2021 г., по което с Определение 599 от 25.08.2021 г. състав на съда отхвърлил жалбата му. С Определение 11432 от 11.11.2021 г. по адм. д. 10222 по опипса за 2021 г. на Върховния административен съд определението на Административен съд Шумен и Решение 869р-4410/07.07.2021 г. на ВПД началник група Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност в сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Шумен са отменени и преписката е върната на административния орган за възобновяване на производствата по издаване на трите влезли в сила индивидуални административни актове.

С Решение 869р-7453/29.11.2021 г. (л. 32-35, пак там), влязло в сила, изпълняващият задълженията на началник група Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност в сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Шумен отменил двете ЗППАМ, както и заповедта за задържане.

При така установеното от фактическа страна, административният съд е приел предявените от Арифов против ОД на МВР гр. Шумен искове с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за процесуално допустими. В хода на разглеждането им по същество, е преценил, че исковата претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е частично основателна до присъдения размер от 1000.00 лв. За основателен до пълния предявен размер от 200.00 лв. е приел иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие 0000002028/11.06.2021 г. Счел е, че по отношение на тези две претенции се установява кумулативното наличие на изискуемите предпоставки от сложния фактически състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за вреди настъпил вредоносен резултат в пряка причинно-следствена връзка с отменени по административен ред незаконосъобразни индивидуални административни актове. Относно иска за неимуществена обезвреда, като кредитирал събраните по делото свидетелски показания на сестрата на Арифов, е развил доводи, че ищецът е изпитал силен стрес и притеснение във връзка с административните производства, по които са издадени отменените впоследствие две ЗППАМ и заповед за задържане. Посочил е, че незаконосъобразните административни актове са се отразили негативно върху психиката и личния му живот, засегнали са честта и достойнството му и са ограничили възможността му да води обичайния си начин на живот. Като се позовал на изискана и представена по делото медицинска документация от личния лекар на Арифов, е направил извод, че за периода 11.01.2021 г. 14.06.2021 г. липсват доказателства да се е стигнало до значително или трайно увреждане на здравословното и психическото състояние на ищеца, поради което, на основание чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), му присъдил сумата от 1000.00 лв. Преценил е иска за неимуществени вреди над този размер до претендираната сума от 20000.00 лв. за неоснователен и недоказан.

За основателен и доказан съдът е приел иска за претърпени имуществени вреди с цена 200.00 лв., произтичащи от заплатен адвокатски хонорар по Договор 0000002028/11.06.2021 г. за правна защита и съдействие в производството по възобновяване на производството по издаване на трите административни акта. Счел е, че ищецът доказва настъпила загуба на финансови средства.

Съдът е разгледал и е отхвърлил исковата претенция на Арифов за присъждане на разноски по Договор за правна защита и съдействие 0000001980/28.03.2021 г. в размер на 200.00 лв. адвокатско възнаграждение. Мотивирал се е, че този иск е недопустим, тъй като попада в приложното поле на чл. 2 ЗОДОВ и произнасянето по него е извън компетентността на административните съдилища.

На следващо място Административен съд Шумен е обсъдил иска на Арифов за пропуснати ползи, изразяващи се в лишаването му от право да получава трудово възнаграждение за периода, в който е останал без работа. Отчел е приобщените по делото доказателства, че ищецът е бил назначен на работа, като водач на специален автомобил, в Общинско предприятие Паркове и обредна дейност гр. Шумен и, че същият е освободен от длъжност със Заповед 26/04.02.2021 г. на директора на Общинското предприятие, считано от 08.02.2021 г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ) по взаимно съгласие. Приел е, че правното основание за прекратяване на трудовото му правоотношение не кореспондира с твърдяното фактическо такова отнемането на СУМПС. Формирал е извод, че след като по конкретния казус е налице прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, липсва причинна връзка между отнемането на СУМПС и претендирания вредоносен резултат. Подчертал е, че по делото липсват доказателства Арифов да е търсил подходяща работа или да е бил на борсата на труда, за да получава обезщетение, като осигурен за риска безработица. Липсвали са и данни страните по трудовото правоотношение да се правили опити за периода на неправоспособност да изменят трудовите функции на ищеца, за да бъде възможно той да остане на работа, която е подходяща за него в периода на временната забрана да управлява МПС.

За недоказан съдът е преценил и иска за причинени имуществени вреди в размер на 4 620.00 лв., вследствие на отнемането на собственото МПС на ищеца за 154 дни прекратена регистрация на същото. Взел е предвид, че изпълнението на ПАМ за прекратяване на регистрацията на лек атомобил Ленд Ровър Фриландер с рег. [рег. номер] е прекратено със Заповед, рег. 869з-97/14.06.2021 г. на началник сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Шумен. Приел е, че в периода 11.01.2021 г. 14.06.2021 г. липсват представени договори за наем на МПС или заплатени транспорти услуги, които да представляват реално понесени загуби от ищеца във връзка с невъзможността да ползва собственото си МПС. Отхвърлил е позоваването на Арифов на цени на услуги на автомобили под наем за процесния период. Счел е, че същото не е релеванто доказателство за претърпяна загуба, доколкото увредата следва да е реално причинена и паричните средства да са извън патримониума на ищеца. Допълнил е, че процесното МПС е било приобщено, като веществено доказателство, по ДП 29/2021 г. по описа на Районно управление гр. Шумен и само прокурорът е разполагал с правомощия да реши в кой момент да го освободи. Изложил е доводи, че лишаването от ползване на собствена вещ не винаги води до настъпване на имуществена загуба. Съобразил е липсата на доказателства по делото, че Арифов е ползвал възмездно по облигационно или търговско отношение друг автомобил в течение на исковия период и, че същият, преди отнемане на МПС, го е отдал под наем.

Предвид частичната основателност на два от четирите предявени иска, съдът е преценил за основателна предявената акцесорна претенция за заплащане на законната лихва върху главницата на обезщетението. За началния момент на дължимост на законната лихва върху сумата на обезщетението от 1000.00 лв. се позовал на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение 3 от 22.04.2005 г. на Върховния касационен съд по т. гр. д. 3/2004 г., че това е моментът на влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове в случая 14.12.2021 г.Мотивиран така, административният съд е постановил обжалвания резултат. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора.

Съгласно чл. 208 АПК на касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. Решението в обжалваната част е валидно и допустимо, но е неправилно в частта на определения размер за неимуществена обезвреда. Същото е постановено след задълбочено проучване на надлежно събраните писмени и гласни доказателства и при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка. Съдът е дал отговор на доводите на страните, като е уважил всички техни, относими за правилното решаване на спора, искания. Липсват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които да са ограничили ищеца и касационен жалбоподател да упражни неговите процесуални права. По отношение на предявените искове за имуществена обезвреда, решаващият състав на административния съд е извършил правилна преценка на установените по делото обстоятелства, в резултат на което е формирал обосновани изводи и е приложил правилно относимите правни норми. Оплакванията от касационния жалбоподател относно неприемането на искането за отвод на съдебния състав са неоснователни. Съгласно чл. 22 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, приложим на осн. чл. 144 АПК не може да участва като съдия по делото лице:

1. което е страна по делото или заедно с някоя от страните по делото е субект на спорното или свързано с него правоотношение;

1. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;

1. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител;

1. което е било представител, съответно пълномощник, на страна по делото;

1. което е взело участие при решаване на делото в друга инстанция или е било свидетел или вещо лице по делото;

1. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие. Обстоятелството, че председателят на съдебния състав е бил в трудови правоотношения с ответника по делото, които са прекратени, само по себе си не е сред условията, сочещи на необходимостта от отвод от разглеждане на делото, освен ако не е налице друго обстоятелство по т.6 на цитираната разпоредба. Наличие на такова не се твърди от касационния жалбоподател, поради което оплекването за неправилност на решението на това основание е неоснователно.

Настоящият състав на касационната инстанция споделя преценката на първоинстанционния съд, че не е налице причинна връзка между твърдените от ищеца за претърпени в периода, в който е останал без работа, имуществени вреди, представляващи неполучено брутно трудово възнаграждение в размер на 5563.22 лв. и отменената по административен ред ЗППАМ 21-0869-000029/11.01.2021 г. за временно отнемане на неговото СУМПС. От съдържанието на Заповед 26 от 04.02.2021 г. на директора на Общинско предприятие Паркове и обредна дейност съдът е извел правилен извод, че трудовото правоотношение на Арифов, като водач на специален автомобил, е прекратено по взаимно съгласие, на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ. Предвид вписаното основание за прекратяване, невярно се явява твърдението на Арифов в исковата молба, че, в конкретния случай, е налице уволнение . Недоказана е и тезата му, че причината за оставането му без работа е отнетата възможност на служителя да изпълнява трудовите си задължения поради наложената му ПАМ. Фактът на прекратяване на трудовото правоотношение и основанието за това се установява само чрез надлежен писмен документ, на който не могат да бъдат противопоставени предположения. Възникването и прекратяването на трудовите правоотношения се подчинява на режима, установен в КТ, а актовете, с които това се извършва, са обусловени от законовото изискване за форма и съдържание. Кодексът на трудо вменява в задължение на работодателя да впише точното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. В случай , че работодателят не изпълни това свое задължение, работникът или служителят може да оспори заповедта за прекратяване по съдебен ред, както и да се възползва и от възможността да се обърне за синдикална защита, предвидена в КТ. Заповедта за прекратяване на трудовия договор се ползва с доказателствена сила и докато тя не бъде преодоляна чрез съответното оспорване в исковото производство по КТ пред гражданския съд, адресатът на заповедта не може да се позовава на друго обстоятелство, неотразено в този акт. Подведомствеността по материя между административния и гражданския съд е ясно разграничена в чл. 128 АПК, което обуславя компетентността от въпроси, по които административният съд може да се произнася. Инцидентно в производството по ЗОДОВ, провеждано от административен съд по реда на АПК, страни по което са държавата и увредения гражданин, верността на този документ досежно основанието за прекратяване на трудовото правоотношение, не може да бъде оспорена и не може да се доказва наличието на друго основание за прекратяване на трудовото правоотношение, различно от посоченото. Административният съд е отчел тази обстоятелства, поради което е допуснал и събрал само тези доказателства, които са относими към настоящия правен спор и които касаят установяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата за вреди по чл. 1 и чл. 4 от ЗОДОВ. Съдът правилно е отхвърлил предявения иск за обезщетяване на имуществени вреди с цена 5563.22 лв., ведно с лихвата, предвид което решението в тази му част, като правилно, следва да остане в сила.

Обосновани на доказателствата по делото и в съответствие с материалния закон са изводите на съда, че по конкретния казус не се установява вреда, която да се е отразила на имущественото състояние на ищеца, независимо че по причина на отменената по надлежния ред ЗППАМ 21-0869-000028 от 11.01.2021 г., издадена от мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Шумен Н. Николов, Арифов не е могъл да ползва собствения си лек автомобил за времето от 11.01.2021 г. до 14.06.2021 г., в което регистрацията на това МПС е прекратена. За да се приеме, че ищецът е понесъл имуществена вреда, следва да се установи реално настъпило намаление на неговото имущество вследствие извършването на разходи, посредством които да компенсира липсата на собствено превозно средство или пропускането на ползи, които със сигурност би реализирал, ако не беше издаден незаконосъобразния административен акт. Такива по делото не се твърдят, нито са доказани. Няма данни ищецът да е сключил договор за наем на друго МПС и/или да е встъпил в договорни отношения с друг правен субект, който се е съгласил да извършва транспортирането му за времето на изпълнение на ЗППАМ 21-0869-000028/11.01.2021 г. на мл. автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР гр. Шумен Н. Николов. Липсват доказателства Арифов да е пропуснал възможността в исковия период да получи граждански плодове от собственото му МПС на основание сключен преди процесната ЗППАМ договор за отдаването му под наем. Поради това, че вредата следва да е действителна, а не хипотетична, обезщетение на ищеца не се дължи, както правилно е приел първоинстанционният съд.

По въпроса относно недопустимостта на иска за причинени на Арифов имуществени вреди от заплатен адвокатски хонорар по Договор за правна защита и съдействие 0000001980/28.03.2021 г. в размер на 200.00 лв. по ДП 29/2021 г. по описа на Районно управление гр. Шумен напълно се споделят съображенията на първоинстанционния съд, обусловили решаващия му извод за липсата на такива вреди, което прави ненужно повтарянето им в настоящото решение. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, се прави препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Следва да се добави, че съдът е разгледал всички искови претенции изцяло в рамките на наведените фактически и правни обстоятелства. Правилно е преценил предмета на спора, като е приел, че имуществените и неимуществените вреди се претендират от административната отмяна на три индивидуални административни акта, а не от актове и действия по ДП 29/2021 г. по описа на Районно управление гр. Шумен, което обстоятелство, само по себе си, изключва отговорността на държавата за вреди от административна дейност.

По изложените съображения, първоинстанционното решение в горепосочените отхвърлителни части, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила.

Основателно обаче е касационното оплакване, че размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди е определен в нарушение на материалния закон.

Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Справедливото обезщетяване на неимуществените вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на страданията с оглед конкретната фактическа обстановка. Определената сума пари в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Спрямо критерия за справедливост, дефинитивно определен в нормата на чл. 52 ЗЗД, настъпилата вреда се съизмерява съобразно установените по делото обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай, поради което и определянето на паричния й еквивалент се влияе от конкретното доказване.

Касационната инстанция, в настоящия състав на трето отделение, приема, че присъдената в полза на ищеца от административния съд сума на обезщетението за неимуществена обезвреда е занижена и не осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Това е така, тъй като съдът не е съобразил кумулативното отражение върху претендиращия обезвреда на следните обстоятелства: характер на увреждането; интензитет на претърпените душевни страдания; икономическия стандарт в страната. Обоснован в случая, според настоящия състав, е размер на обезщетението от 4000.00 лв., ведно със законна лихва. В такъв размер обезщетението е необходимо и достатъчно, за да възмезди претърпените от Арифов морални вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, като същото отговаря и на икономическата реалност в страната. При определянето на този размер касационната инстанция отчита ограничаването на свободата на придвижване на лицето за срок от 24 часа и силният интензитет на негативни емоционални изживявания на Арифов, обусловен, от една страна от фактическото лишаване на лицето от правото на свободно придвижване и изваждането му от нормалната ежедневна среда за времето на задържането в Районно управление гр. Шумен, а от друга от заеманата, към датата на постановяване на трите административни акта, длъжност от ищеца водач на специален автомобил. По делото липсват данни за увреждане на физическото и психическото здраве на ищеца в пряка причинно-следствена връзка с отменените ЗППАМ и заповед за задържане, поради което касационната инстанция преценява претенцията за неимуществена обезвреда в частта й над 4000.00 лв. до пълния претендиран размер от 20000.00 лв., като прекомерна, доколкото определянето на по-висок размер на обезщетението не може да бъде самоцел и ще го превърне в източник на обогатяване. Поради това обжалваното решение следва се отмени в частта, в която исковата претенция на Арифов за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена над сумата от 1000.00 лв. до сумата от 4000.00 лв.

Предвид частичното пререшаване на спора в касационното производство, първоинстанционното решение е неправилно в частта на присъдените в полза на страните разноски и следва да се отмени в тази му част. С оглед фактическата и правна сложност на делото, в полза на ищеца, на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, се дължат разноски в общ размер на 348.00 лв., от които 10.00 лв. държавна такса за образуване на първоинстанционното дело и 338.00 лв. адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция, съразмерно с уважената част от исковете. На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, на ответника по иска се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 86.00 лв., съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение на Първа колегия