Решение № 5859 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1638/2015 г.

Решение № 5859 от 21.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1638/2015 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Равнина" ООД със седалище и адрес на управление гр. Сливен, чрез процесуалния му представител - адв. Рафаилов, против решение № 7496 от 5.12.2014 г., постановено по адм. дело № 4956 от 2013 г. по описа на Административния съд - София-град. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради необоснованост, нарушение на материалния закон и на процесуалните правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици. Подробни доводи излага в приложено по делото писмено становище. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие", редовно призован, не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред Административния съд - София-град, е образувано по жалба на "Равнина" ООД, представлявано от Николай Кънчев и със седалище с. Тополчане, община Сливен, против уведомително писмо изх. № 02-200-2600/2094 от 30.06.2012 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2011 г. по подаденото от земеделския производител общо заявление за подпомагане УИН 20/300511/69489 в частта му, с която е отказано финансиране в размер на 31 846,30 лв. по СЕПП. С административния акт изпълнителният директор на ДФЗ е приел, че след извършени административни проверки на място е констатирано несъответствие с изискванията за подпомагане, поради това че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването не е отстранено, заявени са площи, които не се стопанисват. Извършени са и кръстосани проверки, които представляват пространствено сравнение на заявените площи с допустимите референтни парцели в Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) по чл. 24 от Наредба № 105 от 22.06.2006 г. С обжалваното в настоящото производство съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата срещу уведомителното писмо като неоснователна и недоказана. За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел, че уведомителното писмо е постановено от компетентен административен орган и при спазване на административнопроизводствените правила. Съдът е заключил, че атакуваният административен акт отговаря на изискванията за форма и минимум реквизити по чл. 59 от АПК, поради което не е незаконосъобразен на това основание. Следва да се посочи, че в касационната жалба конкретни пороци и доводи за прилагането на чл. 209 АПК не са посочени, но такива са развити в приложената писмена защита. Решението е правилно. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на административния акт - предвид нормите на чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Два са законоустановените начини за подпомагане на площ, които се съвместяват в едно общо заявление за единно плащане на площ. Първата мярка е за получаване на директни плащания (ДП) за земеделските площи по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) съгласно чл. 39 и сл. ЗПЗП (действал към момента на постановяване на акта), а втората мярка е национални доплащания (НД) по Схемите за национални доплащания по чл. 44 и сл. ЗПЗП. По силата на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП (изм. с ДВ, бр. 12/2015 г.). Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по Схемата за единно плащане на площ, когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. За изпълнение на функциите на Разплащателната агенция действа интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК). ИСАК служи за извършване на проверки на подадените заявления за подпомагане, като правното основание е чл. 37 от ЗПЗП и чл. 24 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. Проверките, предвидени в чл. 24, са два вида: административни проверки и проверки на място. В настоящия случай Разплащателната агенция е извършила теренни проверки, видно от приложения на л. 121 от делото протокол. При извършените такива са установени различия, които са в съответствие със заключението на експертизата. Вещото лице е констатирало, че само един от заявените от жалбоподателя парцели е отказан като недопустим за подпомагане, тъй като части от него попадат извън слоя площи, допустими за подпомагане. Установява още, че отказването от заявени площи по отношение на пет парцела се дължи на установено застъпване, което не е отстранено, въпреки че на жалбоподателя е изпратено писмо за установяване на двойно заявени площи, но той не се е явил да отстрани и представи документи за установените застъпвания. Установеният недопустим слой от експерта е 24,10 ха, или 20,41% от заявената площ. Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят своевременно е бил уведомен, видно от приложеното на лист 127 от делото, уведомително писмо и от обратната разписка, но същият не е използвал възможността за отстраняване на твърдяното застъпване и това е основната причина за неотстраняването му. При тези фактически установявания законосъобразно административният орган е отказал подпомагане на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, според който текст РА намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването не е отстранено, както е в конкретния случай. В този смисъл е и съдебната практика (вж. съдебно решение № 1376 от 29.01.2013 г. по адм. дело № 9266 от 2012 г., IV отделение на Върховния административен съд). Обосновано и съобразено с разпореденото с нормата на чл. 58 от Регламент ЕО № 1122/2009 г. (при която разликата е повече от 3% или от два хектара, но не повече от 20% от определената площ) съдът е приел, че оспореното уведомително писмо е съобразено с материалния закон. По делото не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правните изводи на АССГ и при извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК намира постановеното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно като постановено в съответствие с материалноправните разпоредби. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,