Решение № 5786 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2664/2016 г.

Решение № 5786 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2664/2016 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от З. Х. - ст. юрисконсулт в Отдел "Обжалване" при ТД на НАП- П., в качеството на процесуален представител на зам. директора на ТД на НАП гр. П., пълномощно № 545/14.06.2013 г. против Решение № 1/12.01.2016 г., постановено по адм. дело № 286/2015 г. по описа на Административен съд - С., с което е отменена Заповед № 143048- F153582/21.03.2015 г. на зам. Директора на ТД на НАП-П., с която на "Елинор 2002" ООД, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка -"запечатване" на търговски обект Хотел "Елица", находящ се в К. К. П., за срок от един месец, както и забрана за достъп до обекта. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение на АС-С., поради необоснованост, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответникът - "Елинор 2002" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по съществото на делото. Върховният административен съд, осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд- С. е отменил Заповед № 143048- F153582/21.03.2015 г. на зам. Директора на ТД на НАП-П., с която на "Елинор 2002" ООД, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка -"запечатване" на търговски обект Хотел "Елица", находящ се в К. К. П., за срок от един месец, както и забрана за достъп до обекта. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че в административното и съдебното производство не са събрани доказателства за осъществена услуга, както и че наличието на извадка от ПОС ТЕРМИНАЛА за заплатена сума, не може да обоснове непосредствено извод за извършване на конкретна продажба или услуга. Поради това е прието наличието на отменително основание на чл. 146, т. 4 от АПК за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ. Решението е правилно. Оспорената заповед за налагане на принудителна административна мярка е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Предпоставка за налагане на принудителната административна мярка е наличието на административно нарушение, в случая, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка (фискален бон) за извършената продажба на стока или услуга в обекта, стопанисван от "Елинор 2002" ООД. Тежестта за доказване на административното нарушение тежи върху издателя на заповедта за ПАМ, а именно касатора. Съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС фискалната касова бележка е хартиен документ, регистриращ продажба (доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна карта или дебитна карта, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство, от одобрен тип, в случая - електронен касов апарат с фискална памет (ЕКАФП). По аргумент от чл. 25, ал., т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издаването на фискална касова бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажба на стоки и услуги в търговски обект. По делото, не е спорно, че не е издаден фискален бон от търговския обект, което обстоятелство не е достатъчно, за да се обоснове наличието на административно нарушение, респ. за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ. Необходимо е да се установи причината за възникване на задължението за издаване на фискален бон, а именно осъществената услуга или продадена стока в процесния обект на конкретна дата, на стойност 147 лева. Административният съд правилно е приел, че по този съществен правно релевантен факт липсват доказателства. Наличието на справка от ПОС ТЕРМИНАЛ за платена сума не конкретизира кога, какво точно и на кого е предоставено, за да възникне задължение за издаване на касова бележка. При тези данни изводът на съда за недоказаност на извършена услуга или стока, срещу която е платена общо сумата от 147 лева в обекта е правилен, тъй като при липса на извършена услуга, липсва задължение за издаване на фискален бон, а оттук липсва и административно нарушение по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, като условие за ПАМ. С оглед на гореизложеното, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение