Решение № 824 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11797/2009 г.

Решение № 824 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11797/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на община Мадан, подадена чрез пълномощника адв. В. Родопски против решение № 121/26.06.2009 г. на Смолянския административен съд, (СМАдмС), постановено по адм. д. № 302 по описа за 2008 г. на този съд. С решението е отменен акт за установяване на вземане на община Мадан за такса битови отпадъци № 2107-003/6.06.2007 г. на кмета на община Мадан, с който на "Хевеа Ким" АД със седалище в гр. Мадан е определено задължение в размер на 8 498, 23 лв., представляваща такса битови отпадъци за 2004 г., 2005 г., 2006 г. и лихва 1822, 28 лв. към 6.06.2007 г., като незаконосъобразен. В полза на дружеството са присъдени разноски в размер на 650 лева. От съдържанието на касационната жалба могат да се извлекат основания по чл. 209, т. 2 и т. 3, предложение първо и второ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), съставляващи недопустимост, неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Недопустимостта се обосновава с просрочие на жалбата, подадена срещу административния акт до съда. По отношение неправилността на съдебното решение касаторът твърди, че СМадмС не е обсъдил релевантни писмени доказателства, както и правилното приложение на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение. Ответникът по касационната жалба - "Хевеа Ким" АД - със седалище в гр. Мадан, я е оспорил чрез доводи, изложени от адв. З. Сираков в писмено становище. Счита, че таксата, като вид финансово вземане се заплаща за реално предоставени услуги. По делото не са представени доказателства от които да е видно, че дейностите по обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, както и по поддържане на чистота в местата, където се намира процесния имот, реално са извършени. Липсват и доказателства за направени от общината разходи за горепосочените услуги в следствие на което има за последица приложимост на чл. 71 от ЗМДТ, чл. 18, ал. 4 от Наредба № 9 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Мадан. Ответникът посочва аналогична практика на ВАС и моли за отхвърляне на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за недопустимост на първоинстанционното решение или алтернативно за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон. Счита, че съобщението за административния акт е връчено съобразно чл. 36, ал. 1 от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) на пълномощник на "Хевеа Ким" АД, като липсват доказателства за допуснато нарушение на Наредба № 4 за пощенските съобщения или на друг относим нормативен акт. В този смисъл представителят на прокуратурата е цитирал съдебна практика на ВАС - петчленни състави. Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения: В производството по адм. д. № 302/08 г. административният съд е упражнил съдебен контрол за законосъобразност на акт № 2107-003/6.06.2007 г., издаден от кмета на община Мадан, с който на "Хевеа Ким" АД е определено задължение в размер на 8 498, 23 лв., представляващо такса битови отпадъци за 2004 г., 2005 г., 2006 г. и лихва от 1 822, 28 лв. към 6.06.2007 година. За да отмени акта първоинстанционният съд е установил следното: Актът не е надлежно връчен на дружеството поради което жалбата срещу него е процесуално допустима. На 1.01.2000 г. "Хевеа Ким" АД е подало декларация по чл. 17 от ЗМДТ за земя и сграда, находящи се в землището на с. Средногорци, общ. Мадан в местността "Голямото равнище". По делото е приложено решение № 10/17.12.2003 г. на общински съвет гр. Мадан, с което е определен размера на таксата за битови отпадъци за 2004 г., като в т. 6 е диференциран размерът на таксата и за имоти в общината, за които не е организирано сметосъбиране. Съгласно Заповед № 406/26.10.2004 г. на кмета на община Мадан за определяне на районите с организирано сметосъбиране за 2005 г., имотът на "Хевеа Ким" АД е изключен от тази услуга, а с решение № 106/29.12.2004 г. на ОбС - Мадан е определен размера на ТБО за 2005 година. За 2006 г. размерът на ТБО е определен съобразно решение № 233/21.12.05 г. на ОбС - Мадан и Заповед № РД-429/26.10.05 г. на кмета на община Мадан. За целия период 2004 - 2006 г. ТБО е определена на "Хевеа Ким" АД без да се начисляват суми за услугата по сметосъбиране. Съдът е формулирал мотиви, че по силата на чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Нейната дължимост е поставена под условия, регламентирани в чл. 71, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ, респективно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 9 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Мадан. В случая общината не е ангажирала доказателства, че тя е предоставяла услугите и е направила разходи във връзка с обезвреждане на отпадъци в депо. Съдът е посочил в същия смисъл постановеното решение № 4977/14.04.09 г. по адм. д. № 733/09 г. на ВАС, I отделение. Обжалваното решение е недопустимо, защото е постановено по просрочена жалба, в следствие на което то трябва да бъде обезсилено, а производството по делото да се прекрати. В първоинстанционното производство кметът на Община Мадан е релевирал чрез адв. Родопски доводи, че са изтекли сроковете за оспорване на административния акт. Съдът е обсъдил твърдението на адв. Родопски за съобщаване на административния акт по телефона, формулирайки правилни мотиви, че съобщаването по този начин е останало недоказано. Дадени са указания на страната да представи доказателства, че по повод телефонното уведомяване е извършено съответното писмено отбелязване, съгласно изискването на чл. 61, ал. 2, предл. 1 от АПК, но такива доказателства липсват. По делото обаче са събрани доказателства за надлежно съобщаване на административния акт по друг допустим от чл. 41, ал. 3 ГПК (отм.) начин - по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. Това връчване се различава от връчването по чл. 46 от ГПК (отм.). Съгласно чл. 58, ал. 1 от Наредба № 4 за пощенските съобщения, пратките, които се доставят по домовете, се връчват лично на получателя, а в негово отсъствие - на пълнолетен член на семейството му. В ал. 3 е предвидено, че при връчване на пратките получателят удостоверява самоличността си с паспорт или по изчерпателно изброените начини в текста. Пълномощникът представя и пълномощно. Според чл. 64, ал. 1 от Наредба № 4, при доставяне на пощенските пратки с известие за доставяне, получателят подписва и известието, попълва датата на получаването и го предава на пощенския служител. Отчитането на връченото известие за доставяне се извършва в книга обр. 242. На основание § 1 от ЗПУ (ДВ, бр. 88/2005 г.) Наредба № 4 за пощенските съобщения запазва действието си. В този смисъл е и последващото изменение и допълнение на ЗПУ, обн. в ДВ, бр. 37/06 г., § 99 от ПЗР. С ДВ, бр. 37/06 г., в сила от 1.01.07 г. е направено изменение на ЗПУ, въз основа на което е отпаднало изискването за отбелязване качеството на лицето, на което е извършена доставката на пощенската пратка. Такова изискване е съществувало по силата на чл. 36, ал. 1, т. 2 от ЗПУ (в редакцията, приета с ДВ, бр. 64/2000 г.). След изменението на чл. 36 от ЗПУ отбелязването на качеството на лицето, на което е връчено известието за доставяне, се извършва в книга бр. 242, на основание чл. 235 от Инструкцията за организация на работата в пощенските съобщения и разпространение на печата. Процесната разписка - съобщение съдържа подпис на получател, дата, месец и година на връчване, подпис на Началник пощенска служба. В разписката - съобщение е посочено, че е направено описание в кн. 242, пор. № 1. При така установените обстоятелства настоящият състав на ВАС, I А отделение счита, че е налице основание по чл. 209, т. 2 от АПК - недопустимост на първоинстанционното решение, което е постановено по просрочена жалба. С оглед на резултата по делото, на кмета на Община Мадан трябва да бъдат присъдени за първоинстанционното производство разноски в размер на 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение по договор от 2.02.2009 г. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 3, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение,