Решение № 6659 от 31.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 806/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на отбраната, чрез Д. Димитров- процесуален представител, срещу Решение 2283/28.11.2023 г. по адм. дело 858/2023 г. по описа на Административен съд/АС/-Благоевград. Касаторът навежда доводи за незаконосъобразност на съдебния акт, като постановен в нарушение материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Според касатора оспореното писмо не представлява индивидуален административен акт. Неправилно според Министъра на отбраната решаващият съд не е преценил действителността на индивидуалните административни актове - книжките за военнопострадал от гледна точка на констатираното от комисията, назначена със заповед на Министъра на отбраната. Следвало е съдът да прогласи нищожността или унищожаемостта на книжките на военнопострадал. Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното съдебно решение и да се произнесе по недействителността на книжките за военнопострадал с номера 6658 и 6659, издадени на А. и В. К.. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпила е писмена молба на 22.05.2024 г. от процесуалния представител Димитров, с която заявява, че поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Счита, че административният орган правилно е постановил обявяването на невалидност на книжките на военнопострадал, в следствие на извършена вътрешна проверка. Поддържа искането си касационният съд да отмени първоинстанционното съдебно решение и да се произнесе по валидността на индивидуалните административни актове-книжките за военнопострадал. Алтернативно- да върне делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Ответниците по касационната жалба - А. К. и В. К. депозират писмен отговор по касационната жалба, в който излагат съображения за неоснователност на последната и молят съдът да остави в сила като правилно и законосъобразно обжалваното съдебно решение. В съдебно заседание ответникът А. К. се явява лично и се представлява от адв. Сотиров. Ответникът В. К. не се явява лично, представлява се от адв. Сотиров. От името на доверителните си процесуалният представител поддържа отговора по касационната жалба. , Претендира присъждане на разноски по представен списък на същите. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, събрал относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. Предмет на съдебен контрол пред АС - Благоевград е писмо с рег. 21-45-51/01.08.2023 г. на Министъра на отбраната, адресирано до ответниците А. К. и В. К., в което се сочи, че книжките за военнопострадали и рецептурните книжки с 6568 и 6569 са обявени за невалидни на основание чл.99, т.1 от АПК, във вр. с чл.5, ал.2, т.2 от Наредбата, тъй като не са налице всички условия за признаването качеството на военнопострадали, защото не е представено копие от разпореждане на Националния осигурителен институт/НОИ/, удостоверяващо правото на получаване на наследствена военноинвалидна пенсия, каквото се изисква по смисъла на същия текст. От фактическа страна е установил, че процесният административен акт е издаден в производство по реда на чл.99 и сл. от АПК от компетентния административен орган, доколкото по делото не са представени писмени доказателства за упълномощено от Министъра на отбраната длъжностно лице на основание чл.8, ал.3 от Наредба за установяване на качеството на военноинвалид или на военнопострадал и за създаването, воденото и съдържанието на Централния регистър на военноинвалидите и военнопострадалите /Наредбата/ и при изричното посочване в съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на съда, че са приложени всички относими заверени доказателства. Касационната инстанция споделя правния извод, че именно Министърът на отбраната е компетентният орган по чл.8, ал.3 от горецитираната наредба, тъй като не се твърди от касатора и не са представени до приключване на касационното производство писмени доказателства за упълномощаване на длъжностно лице от Министъра на отбраната, което да обявява невалидността на процесните книжки на военнопострадал. Процесните книжки за военнопострадал са издадени на основание Решение от Протокол КП-51-3/16.09.2020 г. на Комисия по разглеждане на заявленията, подадени на основание чл.12, ал.1 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите за установяване качеството военноинвалид и военнопострадал /Комисията/. Във връзка с извършена вътрешна проверка на книжки за военноинвалид и военнопострадал, издадени в периода от 01.01.2019 г. - 31.05.2023 г. Комисията е установила, че книжките за военнопострадал на А. К. и В. К. са издадени, без да са налице всички документи, изискуеми по смисъла на чл.5, ал.2 от Наредбата, а именно - при липса на разпореждане на НОИ за право на получаване на военноинвалидна пенсия - чл.5, ал.2, т.2 от Наредбата, във вр. с чл.4, т.1 от ЗВВ. Установените от Комисията обстоятелства във връзка с издадените на А. и В. К. книжки за военнопострадал са обективирани в Констативен протокол КП-51-5/23.06.2023 г., на основание на който е издаден процесният административен акт от Министъра на отбраната за обявяване невалидността им. След като административният орган изрично посочва, че книжките за военнопострадал са обявени за невалидни на основание чл.99, ал.1 от АПК, следва да са налице изискванията на чл.99 - чл.102 от АПК. В конкретния случай възобновяването на производството е извършено в нарушение на разпоредбата на чл.102 от АПК, съгласно която възобновяването на производството по чл.99, т.1 от АПК може да се направи в 3 - месечен срок от влизането в сила на акта. Процесните книжки за военнопострадал са издадени през септември 2020 г., а възобновяването на производството по издаването им е образувано и приключило след изтичане на 3 - месечния срок по чл.102, ал.1 от АПК. Правилно административният съд е приел, че след като е изтекъл този срок, не следва да бъде обсъждано налице ли са били предпоставките за издаването на тези книжки съгласно разпоредбата на чл.5 от Наредбата. По горните съображения съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответните страни разноски по делото в размер на 600 лв., представляващи такива за адвокатски хонорар, които са надлежно претендирани и доказани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение