Решение № 13533 от 11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4001/2019 г.

Решение № 13533 от 11.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4001/2019 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, против решение № 594/31.01.2019 г., постановено по адм. дело № 4927/2018 г. на Административен съд С. - град, с което по жалба на Н. Х. е отменена негова заповед №ЧР 80 от 03.04.2018 г. в частта, относно определеното на служителя основно възнаграждение в размер на 740 лв. и делото е върнато като преписка на касатора за съобразяване на акта по назначаване на Н. Х. със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на решение по същество на спора, с което се отхвърли жалбата срещу оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Н. Х., чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли съдът да остави в сила обжалваното решение като правилно. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд С. - град е отменил заповед № ЧР 80 от 03.04.2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с която на осн. чл. 122, ал. 1 от ЗДСл Н. Х. е възстановен на длъжност "главен инспектор РК" в частта, относно определеното му основно възнаграждение в размер на 740 лв., като е върнал делото като преписка на касатора за съобразяване на акта по назначаването на Харалампиев със задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че определената със заповедта, основна заплата на жалбоподателя е в нарушение на задължението на органа по назначаването по чл. 67, ал. 4 от ЗДСл да определи индивидуалния и размер, като отчете нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит. Констатирано е, че определената на жалбоподателя основна заплата е с 260 лв. по-ниска от тази на служителите на същата длъжност и със същите квалификационни степени, на които е определена основна заплата в размер на 1000 лв. Съдът е изложил съображения, че макар определената на Харалампиев основна заплата от 740 лв. да е в рамките на минимума от 600 лв. и максимума от 2000 лв. за тази длъжност, съгласно Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от НЗСДА, то този индивидуално определен размер е дискриминационен, като по повод възнаграждението на служителя при възтановяване на служебното му правоотношение вече е установено неравностойно третиране с решение № 448 от 10.11.2016 г. на КЗД. Решението е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от първонистанционния съд, обсъдени са всички събрани по делото доказателства, като правните изводи на съда са в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Правилно от първоинстанционният съд е преценено, че служебното правоотношение на жалбоподателя с ИАРА неколкократно е прекратявано, като заповедите за това са отменени с влезли в сила съдебни решения. Във всички заповеди за възстановяване на длъжност в изпълнение на съдебните решения на жалбоподателя е определено едно и също основно възнаграждение в размер на 740 лв., като в същия размер е определено и с оспорената пред АССГ заповед №ЧР 80 от 03.04.2018 г. Изводът на съдебния състав за несъответствие на заповедта в частта, в която на служителя е определено основно месечно възнаграждение, с нормативните изисквания е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Независимо, че основното възнаграждение на Харалампиев е определено в рамките на минимума от 600 лв. и максимума от 2000 лв. за тази длъжност, съгласно приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 на НЗСДА, както правилно е приел в решението си съдът, този размер от 740 лв. е дискриминационен в сравнение със служителите, заемащи същата длъжност при същите ниво, степен и професионален опит. От представените по делото доказателства и заключението на приетата и неоспорена съдебно експертиза, безспорно се установява, че определената на Харалампиев основна заплата е с 260 лв. по-ниска от тази на служителите на същата длъжност и със същите квалификационни степени. В подкрепа на това са и представените по делото заповеди за назначаване на други лица на същата длъжност "главен инспектор РК" в отдел "Рибарство и контрол - Западна България", както и представеното от касатора поименно длъжностно разписание в сила от 19.06.2018 г., видно от които на служителите, заемащи същата длъжност в същия отдел, при еднакво ниво и степен на длъжността е определена основна заплата в размер на 1000 лв. Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр задължава работодателя да осигури равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд, като критериите за оценка на труда при определяне на трудовите възнаграждения и на трудовото изпълнение трябва да са еднакви за всички работници и служители, съгласно чл. 14, ал. 3 от ЗЗДискр. В случая при издаване на оспорената заповед, касатора не е съобразил посочените разпоредби и доказателство за това е представеното по делото решение № 448 от 10.11.2016 г. на КЗД, с което е установено, че с определеното основно възнаграждение в Заповед № ЧР 36/30.01.2014 г. и заповед № ЧР 98/02.04.2015 г., изпълнителният директор на ИАРА е третирал неравно Н. Х. в нарушение на чл. 14, ал. 1 от ЗЗДискр, в сравнение със служителите заемащи същата длъжност. Както правилно е заключил първоинстанционният съд напълно идентичен е случаят с възстановяване на жалбоподателя с оспорената заповед. Определената на служителя основна заплата е с 260 лв. по - ниска от тази на другите служители, заемащи същата длъжност и със същите квалификационни степени. Обоснован е изводът на съда, че определената със заповед № ЧР 80 от 03.04.2018 г. основна заплата на Харалампиев е в нарушение на задължението на органа по назначаването по чл. 67, ал. 4 от ЗДСл да определи индивидуалния й размер, като отчете нивото на заеманата длъжност, квалификацията и професионалния опит, което я прави незаконосъобразна. Наведените в касационната жалба оплаквания, касаят изцяло законосъобразността на постановеното решение на Комисията за защита от дискриминация и са неотносими към настоящото производство, предмет на проверка по което е решението на Административен съд С.-град, относно оспорване на заповед № ЧР 80/03.04.2018 г. на изпълнителния директор на ИАРА, в частта относно определеното основно възнаграждение на Харалампиев. Същите не съставляват касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, с оглед на което и настоящата инстанция не дължи произнасяне по тях. Поради изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че решението не страда от от релевираните с касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Независимо от изхода на спора, искането на адв. Живков за присъждане на адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна полощ на ответника на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА е неоснователно и следва да се отхвърли. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА в случаите на осъществена по ал. 1 безплатна адвокатска защита, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати. В настоящия случай насрещната страна не е осъдена за разноски, поради което не е налице предпоставката на чл. 38, ал. 2 от ЗА, ето защо адвокатско възнаграждение не може да бъде присъдено на адв. Живков, осъществил безплатна адвокатска помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение