Решение № 3776 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13732/2009 г.

Решение № 3776 от 22.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13732/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по две касационни жалби - от "ИДА" ЕООД гр. Благоевград и от Областен управител на Област с административен център гр. Благоевград против решение № 452/6.08.2009 г. постановено по адм. дело № 179/2009 г. на Административен съд - гр. Благоевград. И по двете жалби са наведени касационни оплаквания за недопустимост на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения от съда, който се произнесъл по недопустима жалба, на две основания: - ДАГ като специализиран административен орган не е легитимирана да подава жалба, вкл. и за нищожност, тъй като съгласно § 123 ПЗР ЗИД на Закона за горите (ДВ, бр. 16 от 2003 г., изм., бр. 29 от 2006 г., доп., бр. 34 от 2006 г., в сила от 1.10.2006 г./, Министъра на земеделието и горите е органа, притежаващ материална компетентност в процедурата по придобиване на собственост върху земи от държавния горски фонд - частна държавна собственост. Председателят на ДАГ не бил оправомощен да подава жалба. Счита се, че при липса на материална компетентност на подателя на жалба, същият няма и интерес да инициира и води съдебно производство във връзка с действителността на заповед № ОА-773/30.12.08 г., издадена от областен управител на Област с административен център гр. Благоевград. Възражението е неоснователно. Съгласно чл. 20 ЗГ /ред. ДВ, бр. 64 от 2007 г./ управлението на държавния горски фонд и контролът върху всички гори и земи от него се осъществява от Държавната агенция по горите като ЮЛ, ръководена от председател. Подателят на жалбата е правосубектен, има надлежна процесуална легитимация. Налице е и правен интерес за атакуване по съдебен ред на действителността на заповед № ОА-773/30.12.08 г. Съгласно чл. 147 АПК право да оспорва административния акт имат граждани и организации, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени от него, или за които поражда задължения. Жалбата, по която се е произнесъл административния съд е подадена от ДАГ в качеството на организация, която съгласно § 1, т. 2 ДР АПК е ЮЛ, чиито права са засегнати от атакувания акт. Предмет на този акт е разпореждане с имоти, попадащи в горско стопанска територия или "смесена гора" според актовете за държавна собственост, предоставени за управление на Държавна агенция по горите - Държавно горско стопанство Места. Правният интерес не произтича от наличието или липсата на материална компетентност на председателя на ДАГ като административен орган по реда на § 123 ЗГ да се разпорежда с имоти частна държавна собственост, а от засегнати права на ДАГ по отношение на имотите, предмет на атакуваната заповед. Правният интерес на ДАГ да оспори акта е налице предвид извършеното разпореждане с имоти, които са предоставени за управление и контрол на ДАГ, чрез структурата й - ДГС Места. При смяната на собствеността отпада възможността на организацията-жалбоподател да управлява и контролира имотите. Това са правата, които са засегнати с издадената заповед, което обосновава правния интерес на жалбоподателя. Друго наведено основание за недопустимост на подадената жалба пред административния съд, а оттам и на постановеното съдебно решение е за това, че актът, предмет на съдебна проверка за нищожност не е имал характеристиките на индивидуален административен акт. Оплакването е неоснователно. Заповед № ОА-773/30.12.08 г. на Областния управител на Област с административен център гр. Благоевград е издадена на основание чл. 44 ЗДСоб. като е наредена продажбата на имоти - частна държавна собственост на търговското дружество "ИДА" ЕООД. Твърди се, че заповедта е едностранно волеизявление на компетентния държавен орган в процедура по продажба, в която органът не действа като административен, а като субект, равнопоставен с насрещната страна. Областният управител е действал именно в качеството си на административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК - принадлежи към системата на изпълнителната власт, носител е на административни правомощия. Издадената заповед е индивидуален административен акт, тъй като има характеристиките на такъв - представлява изрично волеизявление на административен орган, с което от една страна се създават права и задължения за дружеството "ИДА" ЕООД - във връзка с нареденото разпореждане с държавни имоти, а от друга се засягат непосредствено интересите на ДАГ като организация. Заповедта е издадена именно в изпълнение на административните правомощия, които са възложени по чл. 44 вр. с чл. 48 ЗДС. В тази процедура едностранните волеизявления на органа са административни актове. Органът действа именно като административен, а не като равнопоставен гражданско- правен субект. Равнопоставеност може да е налице при наличие на повече от една страна, т. е. в договорните отношения. В случая обаче не се атакува договорът по силата на който е извършена продажбата и е прехвърлена собствеността, където участващият орган има качеството на равнопоставен субект. Атакува се заповед, издадена в изпълнение и при осъществяване на властнически правомощия. Наведено е и касационно оплакване по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК за материална незаконосъобразност на решението на административния съд. Твърди се, че въз основа на събраните доказателства било установено, че имотите, предмет на заповедта на са част от държавния горски фонд, не били горско-стопанска територия, поради което неправилно било прието, че областният управител няма компетентност да се разпорежда с тези имоти, представляващи частна държавна собственост, и по реда на ЗДСоб. Съдът е приел, че издадената заповед е нищожна, тъй като по реда на ЗДСоб. областният управител е наредил разпореждане с имоти, по отношение на които няма компетентност, тъй като разпореждането с имоти, включени в държавния горски фонд, е от компетентността на Министъра на земеделието и горите и по реда на ЗГ. Установено е, че "ИДА" ЕООД има права на собственост върху сгради и постройки, намиращи се върху имотите, предмет на заповедта. Безспорно имотите, предмет на заповедта са частна държавна собственост. Разпореждането с такава собственост се извършва по реда на чл. 44 ЗДСоб. и е от компетентността на областния управител. По отношение обаче на имоти, представляващи частна държавна собственост, но представляващи горски фонд, е налице специален ред за разпореждане като материалната компетентност за това е предоставена и на друг орган - Министърът на земеделието и горите. Съгласно § 123 ПЗР ЗИД на Закона за горите (ДВ, бр. 16 от 2003 г., изм., бр. 29 от 2006 г., доп., бр. 34 от 2006 г., в сила от 1.10.2006 ) - лице, придобило собственост върху сгради и съоръжения в държавен горски фонд - частна държавна собственост, до влизането в сила на този закон, може да закупи застроената и нормативно определената прилежаща площ, при определени и други условия. Заявлението се подава в едногодишен срок от влизането в сила на закона до министъра на земеделието и горите, който издава или отказва да издаде заповед въз основа на заявлението. Изводът е, че вида, статута и предназначението на имотите - частна държавна собственост обуславя и определя материалната компетентност на административния орган, който има правомощията да издаде заповед, с която да нареди продажбата на такива имоти. В случай, че имотите са част от държавния горски фонд, областният управител няма правомощия по отношение на тях и заповедта му, с която е наредил разпореждане с такива имоти са явява нищожна поради липса на материална компетентност. Трите имота са индивидуализирани надлежно в атакуваната заповед, вкл. И чрез АДС и са описани като попадащи в горско стопанска територия. Според АДС от 11.12.2008 г. имотите попадат в отдел 76"06" смесена гора. Видно е от приетата експертиза, че имотите са включени като горски площ в лесоустройствения план на горско стопанство Места през 1997 г. Съгласно действащия лесоустройствен план от 2007 г. тези имоти също са включени в него като горска територия - отдел 76. Имотите са отразени като горски територии и по картата за възстановената собственост. От друга страна вещото лице установява също, че имотите били включени в парцеларния план от 1994, както и че са плътно застроени и върху тях няма горски насаждения. При тези доказателства следва да се приеме, че докато не е сменено предназначението им по надлежния ред, те са част от държавния горски фонд без значение какво е действителното фактическо положение, т. е. има или не в тях горски насаждения. Статута на земята се определя според документите й за собственост. Промяна на предназначението на земи от държавния горски фонд се извършва по реда на чл. 14в, 14г от ЗГ - при провеждане на строго регламентирана процедура. Фактическото състояние на имота не определя автоматично неговия статут. Правото на собственост на държавата върху гори и земи от горския фонд се удостоверява с акт за държавна собственост чл. 7 ЗГ. В случая са налице такива АДС, издадени преди издаване на атакуваната заповед. Доказателствената им сила не е оборена надлежно, тъй като и от останалите събрани доказателства, вкл. действащия лесоустройствен план и КВС, се установява, че имотите са част от държавния горски фонд. АДС имат материална доказателствена сила, те са официални удостоверителни документи. В доказателствена тежест на лицето, което оспорва констатациите по АДС е да установи пълно ползващите го факти и обстоятелства. В случая жалбоподателите не са сторили това. Предвид изложеното, касационната инстанция намира изводите на съда за законосъобразни, в съответствие с релевантните по спора факти и приложимото право, поради което обжалваното решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Трето отделение