Решение № 13346 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4291/2015 г.
ВАСIII отделение09.12.2015 г.докладчик Румяна Лилова
Диспозитив
ОТМЕНЯ № 1564 от 13.03.2015 г., постановено по адм. д. № 1645 по описа за 2015 г. на Административен съд София - град, в обжалваната част. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София - град в тази част. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 13346 от 9.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4291/2015 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 1564 от 13.03.2015 г., постановено по адм. д. № 1645 по описа за 2015 г. на Административен съд София - град (АССГ), в частта, с която, по жалба на Исмат Джамил Али, гражданин на Ирак, роден на 14.02.1981 г., е отменено Решение № 341 от 22.01.2015 г. на заместник - председателя на ДАБ, в частта, с която молбата на това лице за предоставянето на хуманитарен статут е отхвърлена. Релевират се всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснати от състава на АССГ нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касационния жалбоподател изводите на съда за допуснато нарушение в хода на административното производство на чл. 35 АПК и чл. 75, ал. 2 ЗУБ са формални. Съдът не е посочил какво е конкретното допуснато нарушение - необсъждане на обстановката, неправилното й възприемане, неправилно възприемане на фактите или неправилно използване на неактуална справка. Твърди се също така неправилно приложение на Решение № С-285/12 на Съда на Европейския съюз от 30.01.2014 г., с което според касатора се очертава рамката на понятието въоръжен вътрешен конфликт, но не се променя тълкуването, направено в Решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-465/07 на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета на ЕС. На следващо място се поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил териториалното деление на насилието в Ирак и това, че ответникът по касация е кюрд от гр. Захо, Иракски Кюрдистан, както и причините поради които е напуснал Ирак - проблеми с брат му. Наред с това, макар да се е позовал на приложената по делото справка относно обстановката в Ирак, съдът е цитирал последната избирателно, без да обсъди конкретно обстановката в Иракски Кюрдистан, където не се водят бойни действия. Освен това, с оглед бежанската история на лицето, в която не се обосновава страх от преследване и заплаха за живота на кандидата, съдът не е извършил и преценка във връзка с описаната в Решение по дело С-467/07 на Съда на Европейския съюз пълзяща скала, която е от съществено значение при оценяването на молба за субсидиарна закрила. Обстановката в гр. Захо, според касатора, не изпълнява предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Твърди се, че е налице несъответствие на формираните от решаващия съд изводи с установените по делото факти. По тези съображения се иска отмяната на решението предмет на контрол в обжалваната част. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от редовно упълномощен юрисконсулт, който от негово име поддържа жалбата. По същество иска нейното уважаване. Ответникът оспорва жалбата в представен по делото отговор - възражение на касационната жалба и в съдебно заседание чрез упълномощен процесуален представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съдът е приел, че обжалваното административно решение е издадено от компетентен орган, при съобразяване изискванията за форма на акта по чл. 59 АПК и в съответствие със специалните процесуални изисквания. За да постанови решението, в обжалваната част, първоинстанционният съд е съобразил от фактическа страна представената справка относно положението в Ирак и това, че според изявленията на Исмат Джамил Али в рамките на проведеното интервю, той е арестуван веднъж поради употреба на алкохол, а конкретната причина да напусне Ирак са противоречията с неговите братя. В тази връзка е посочил, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут, което не се отнася обаче, до искането му за предоставяне на хуманитарен статут. Като е съобразил чл. 9, ал. 1 ЗУБ, чл. 75, ал. 2 ЗУБ и цитираната по - горе практика на Съда на Европейския съюз, съставът на АССГ е направил извод, че в конкретния случай административният орган не е изпълнил задължението си при произнасяне по молбата за статут да прецени всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави. Това, според съда, не било направено доколкото не е извършена преценка на фактите и обстоятелствата, свързани с държавата по произход на лицето, търсещо закрила - в частност хуманитарен статут. Съдът е посочил, че принципът "забрана за връщане" е главното основание на закрилата на бежанците. Като се е позовал на практика на Европейския съд по правата на човека, на отделни разпоредби от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи и от Хартата за основните права на Европейския съюз в тази връзка, е направил извод, че спорният отказ за предоставяне на хуманитарен статут е постановен при съществено нарушение на задължението по общото правило на чл. 35 АПК да се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и на специалната разпоредба на чл. 75, ал. 2 ЗУБ да се извърши преценка на всички относими факти, свързани с държавата по произход. По тези съображения е отменил оспореното решение, в частта относно отказа за предоставяне на хуманитарен статут и е върнал преписката за ново произнасяне съгласно дадените в решението указания. В останалата част, съдебното решението, като необжалвано, е влязло в сила. В обжалваната му част, решението предмет на контрол, е неправилно като постановено при наличието на релевираните касационни основания. Оправдано е направеното в касационната жалба оплакване, че първоинстанционният съд не е обосновал направените в решението решаващи правни изводи за допуснати от административния орган нарушения на чл. 35 АПК и чл. 75, ал. 2 ЗУБ. В този смисъл основателно се твърди, че в съдебния акт не се съдържа конкретика относно допуснатото нарушение при издаване на административното решение - необсъждане на обстановката от административния орган, неправилното й възприемане или използване на неактуална справка относно държавата на произход на ответника по касация. Предвид възприетото в обжалваното решение от фактическа и правна страна, поради липсата на конкретика, невъзможно се явява извършването на касационен контрол на правните изводи на съда. Въпреки че, правилно при постановяване на решението първоинстанционният съд е отчел практиката на Съда на Европейския съюз, намерила израз в посочените решения, както и цитираните разпоредби от ЕКПЧ, съставът на АССГ не е формирал решаващите си правни изводи въз основа на конкретните факти и в този смисъл, тези изводи се явяват необосновани. Затова решението подлежи на отмяна. Делото следва да бъде върнато за разглеждане от друг състав на АССГ. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере актуална справка за обстановката в Ирак, в това число конкретно относно гр. Захо в Иракски Кюрдистан и останалата част от Иракски Кюрдистан. При постановяване на крайния съдебен акт съдът следва да вземе предвид личната история на чужденеца, както и заявеното от него в съдебното заседание на 10.03.2015 г. пред състава на АССГ по адм. д. № 1645 по описа за 2015 г. във връзка с невъзможността да се върне в държавата си по произход и причините за това. При това съдът следва да даде отговор относно наличието или не на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на Исмат Джамил Али след като изложи конкретни съображения и извърши преценка досежно наличието на въоръжен вътрешен конфликт в Ирак, в това число в Иракски Кюрдистан на база събраните данни за тази страна и регион, което в решението, предмет на проверка не е направено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,