Решение № 10647 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5021/2018 г.

Решение № 10647 от 9.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5021/2018 г., VIII о., докладчик съдията Красимира Желева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е образувано по касационна жалба на С. Йозов против решение № 63 от 16.02.2018 г. по адм. дело № 820/2017 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед за задържане на лице, рег. № 352 зз-88 от 05.10.2017 г. издадена от В. Генчев, на длъжност младши експерт в група "ОП" при РУ на МВР, гр. Свищов. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт, поради постановяването му при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – младши експерт в група ОП при РУ на МВР, гр. Свищов, не е изразил становище по нея. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в законния срок. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд – Велико Търново е отхвърлил жалбата на против заповед за задържане на лице № 352-зз-88 от 05.10.2017 г. Съдът е обсъдил данните по административната преписка и точно е установил релевантните за спора фактическите обстоятелства. Въз основа на доказателствения материал по делото правилно съдът е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. На основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР –полицейските органи са изпълнявали служебните си задължения, като автопатрул и лицето, след надлежно предупреждение да преустанови неправомерното си поведение е продължило съзнателно да пречи на полицейски органи да изпълнят задълженията си по служба. С оглед съдържанието на акта, гласните доказателства и приложените докладни записки във връзка с инцидента, по повод на които е задържан жалбоподателя съдът правилно е приел, че не са налице основания за отмяна на обжалваната заповед. Посочил е, че в случая са били налице законовите предпоставки за издаване на оспорената заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР – полицейските органи са изпълнявали служебните си задължения като дежурен автопатрул и лицето, след надлежно предупреждение да преустанови неправомерното си поведение- не е ползван обезопасен колан, при което е възпрепятствал извършване на проверка от полицейски служители, държал се е арогантно и това действие е продължило съзнателно да пречи на полицейските орган да изпълнят правомощията си по чл. 150 от ЗДвП. Правилни и обосновани са изводите на съда относно правното естество на принудителната административна мярка, наложена на жалбоподателя и съответствието й в случая с преследваната от закона цел. С оглед съдържанието на акта и приложените докладни записки във връзка с инцидента, по повод на който е задържан жалбоподателят, съдът аргументирано е отхвърлил възраженията за непропорционалност на приложената принудителна административна мярка. Правилно е приел за неоснователни доводите за липса на мотиви в оспорената заповед. В заповедта е посочено правното основание и фактическите причини за задържането му, а в съпътстващите документи подробно са изложени фактическите обстоятелства, обусловили необходимостта от издаване на акта. Независимо от конкретните причини и условия за проявеното неправомерно, агресивно поведение на жалбоподателят, той не е преустановил същото след предупреждения от служителите на МВР, с което обективно им е попречил да изпълнят задълженията си по служба. Задържането по чл. 72, ал. 1, т. 2 ЗМВР е мярка, която е насочена към обезпечаване на изпълнението на полицейските правомощия и в случая тя е приложена законосъобразно. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение,