Решение № 12197 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12864/2016 г.

Решение № 12197 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12864/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на О. Й. Х. от гр. С., обл. С.. Жалбата е против решение № 853 от 28.09.2016 г., постановено по адм. дело № 1034/2014 г. по описа на Административен съд С. област. С него е отхвърлена жалбата на касатора против уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. изх. № 02-230-6500/2427 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Д. Ф. "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и уважаване на жалбата срещу обжалваното уведомително писмо, евентуално да бъде върнато делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд с указания за правилното прилагане на закона. Ответникът - изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага обжалваното решение да бъде потвърдено. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение № 853 от 28.09.2016 г., постановено по адм. дело № 1034/2014 г. по описа на Административен съд С. област, е отхвърлена жалбата на О. Й. Х. против уведомително писмо изх. № 02-230-6500/2427 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г. С този административен акт е отказано заявено от жалбоподателя искане за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП) и по и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР1), и са наложени санкции за бъдещ период - по СЕПП в размер на 5548,85 лв. и по НР1 в размер на 4553,69 лв. Извън тези две схеми със същото уведомително писмо е удовлетворено изцяло искането за подпомагане по схемата за национално доплащане на площ (СНДП), което поради този резултат е извън предмета на съдебния контрол за законосъобразност. За да постанови посочения вече резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ, в писмена форма и съдържал изложени фактически и правни основания за издаването му. Освен това административният съд е приел, че обжалвания акт е издаден при спазване на административнопроизводствените правила и е материално законосъобразен. В тази насока първоинстанционният съд се е позовал от фактическа страна на данните от извършената административна проверка на заявлението на жалбоподателя въз основа на одобрения специализираният слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2013 г., който е актуализиран за 2013 г. въз основа на ново самолетно или сателитно заснемане, извършено на 03 и 04 юли 2013 г. Така установените в административното производство изводи са били потвърдени и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Въз основа на това административният съд е приел, че от правна страна административният орган правилно е приел за недопустими площите по уведомителното писмо, тъй като за тях са били налице условията за недопустимост по чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП - за една и съща площ са подадени две или повече заявления за подпомагане и застъпването не е отстранено и чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Също правилно е била наложена и санкция за бъдещ период, която е била в съответствие с чл. 58 от Регламент № 1122/2009 г. - при установена недопустимост над 50 %. Обжалваното решение е правилно. Установява се, че касаторът е заявил искане за финансово подпомагане по СЕПП, по Схемата за национално доплащане на площ (СНДП) и по НР1. От тях по СНДП искането е удовлетворено, поради което предмет на контрол за законосъобразност са другите две схеми, по които е отказано финансово подпомагане, и са наложени санкции за бъдещ период - по СЕПП в размер на 5548,85 лв. и по НР1 в размер на 4553,69 лв. По СЕПП се установява от колони 3 и 5 от таблицата на стр. 1 и 2 и обяснителните бележки към нея, че недопустимата площ е определена на две основания. Първото е чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП - за една и съща площ са подадени две или повече заявления за подпомагане и застъпването не е отстранено. Това основание касае два Блока на земеделското стопанство (БЗС) - № 61922-246-2-2 и № 61922-9-1-1. Конкретните размери на намалената площ на това основание са посочени в таблицата на стр. 1 и стр. 2 от уведомителното писмо - разликата между декларираната площ по колона 2 и площта на парцелите след разрешаване на двойно заявената площ в колона 3. А за всички останали описани в таблицата имоти, за част от тях е прието условие за недопустимост по чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва и заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой за 2013 г. А конкретните размери на намалената площ на това основание също са посочени в таблицата на стр. 1 и стр. 2 от уведомителното писмо - разликата между декларираната площ по колона 2 и площта на парцелите след извършените административни проверки в колона 5. А по НР1 са посочени идентични основания. Първото от тях е чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/. Основанието е, че за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. Това основание също касае БЗС № 61922-246-2-2 и БЗС № 61922-9-1-1. Конкретните размери на намалената площ на това основание са посочени в таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо - разликата между декларираната площ по колона 2 и площта на парцелите след разрешаване на двойно заявената площ в колона 3. За всички останали описани в таблицата имоти, за част от тях е прието условие за недопустимост по чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 и чл. 16а, ал. 4 (изм.) от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол /Наредба № 105/. Основанието е, че земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него и попадащи извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2013 г. Конкретните размери на намалената площ на това основание са посочени в таблицата на стр. 4 от уведомителното писмо - разликата между декларираната площ по колона 2 и площта на парцелите след извършените административни проверки в колона 5. С оглед на изложеното процесното уведомително писмо не е незаконосъобразно поради липса на мотиви, както правилно е приел административният съд. Противно на твърденията в касационната жалба няма отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, посочените площи, които са приети за недопустими за подпомагане по всяка програма и схема, както и данните от административната преписка обективират волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на жалбоподателя, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Освен това следва да се посочи, че словесната и табличната част на писмото представляват едно цяло. В тях са посочени конкретни обстоятелства, въз основа на които издателят на акта е приел, че процесните площи са недопустими за подпомагане. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи, какъвто е настоящият случай. Позоваването на извършените справки, проверки и т. н. в тяхната съвкупност представляват фактическите основания, съответстващи на посоченото в писмото правно основание, което е мотивирало административния орган да вземе решението си. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него административно право. От събраните по делото доказателства се установява, че касационният ответник правилно е отказал финансово подпомагане на касатора с процесното уведомително писмо. Относно неотстраненото застъпване за БЗС № 61922-246-2-2 и БЗС № 61922-9-1-1 както по СЕПП, така и по НР1. Установява се, че с уведомително писмо изх. № 02-230-6500/3559 от 14.09.2013 г. касаторът е уведомен за установеното застъпване. О. Й. Х. е попълнила приложението към уведомителното писмо, в което под № 13 и № 13 изрично е декларирал с положения от него подпис, че се отказва от искането за подпомагане на застъпената площ от 0,05 ха на БЗС № 61922-246-2-2. Същият отказ е направен и под № 15, 16, 21 и 22 за застъпена площ от 0,22 ха на БЗС № 61922-9-1-1. От общата неотстранена площ от 0,67ха за този БЗС по процесното уведомително писмо касаторът е потвърдил искането си за подпомагане само за площта от 0,45 ха под № 17, за която е представил договор за наем от 20.04.2012 г. с В. Г. за имот 016003. Същата застъпена площ от 0,45 ха обаче е била потвърдена и от друг заявител - Н. Х. К., който за същия имот 016003 е представил договор за наем от 04.03.2013 г. с Е. Н. К. (л. 125 от делото). При тази конкуренция за права правилно е установена недопустимост и за двамата земеделски стопани. Това е в съответствие с чл. 17, ал. 7 (изм.) от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания (Наредба № 5). Така е защото административният орган няма правомощия да разрешава спорове за права, нито такива могат да бъдат разрешени в настоящото производство. Следва да се допълни, че останалите потвърдени от О. Й. Х. за застъпени парцели спорът е разрешен в негова полза - видно от процесното уведомително писмо неотстранено застъпване е прието само за коментирания в предходния абзац площи. При така установения отказ за подпомагане на застъпените площи и правилно разрешения спор за права, правилно е прието, че за СЕПП са налице условията на чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП, а за НР1 - тези по чл. 12, т. 4 от Наредба № 11. Уведомителното писмо е законосъобразно в тази му част и правилно е отхвърлена жалбата срещу него с обжалваното съдебно решение. Относно условията за СЕПП по чл. 43, ал. 3, т. 4 и 6 от ЗПЗП и за НР1 по чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 и чл. 16а, ал. 4 (изм.) от Наредба № 105. Както вече се каза недопустимостта на това основание касае всички останали БЗС-та по процесното уведомително писмо. От данните по делото се установява, че в случая са били налице основанията по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП по СЕПП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. по НР1. Така е защото назначената в първоинстанционното производство експертиза е изследвала дали процесните парцели са били в добро земеделско състояние. В т. 1 и т. 5 от експертизата вещото лице почти изцяло е потвърдило констатациите на административния орган. Единственото изключение от това е една незначителна площ - 0,02 ха от БЗС № 61922-243-6-2. За тази площ и въобще за този БЗС неправилно е приета с уведомителното писмо недопустимост за подпомагане. Това обаче не се отразява върху процесното уведомително писмо като краен резултат. Така е, защото дори при съобразяване от съда на допустимост за площта от 0,02 ха на БЗС № 61922-243-6-2, пак не би следвало да бъде удовлетворено искането за подпомагане. В този случай недопустимата за подпомагане площ става 17,89 ха (вместо 17,91 ха по уведомителното писмо). А процентът на наддеклариране става 55,99 % (вместо 56,09 % по уведомителното писмо). При този процент на наддеклариране при приложението на чл. 58, изр. 2 от Регламент № 1122/2009 г. /за СЕПП/ и чл. 16 от Регламент № 65/2011 г. /за НР1/, пак не се дължи финансово подпомагане за цялата площ, тъй като недопустимата площ е в границите над 50 %. Този резултат има несъществено отражение върху санкцията за бъдещ период, но както се каза промяната е несъществена. Предвид и липсата на касационни доводи в тази насока не следва да бъде променян постановения резултат. Това е в съответствие с чл. 218, ал. 1 от АПК. Относно недопустимите площи на това основание в експертизата подробно са посочени конкретните причини за недоброто земеделско състояние на частите от тези БЗС-та. При липса на доказателства за обратното изводите на вещото лице следва да бъдат възприети изцяло. Заключението е пълно, ясно и обосновано. Не може да се приеме, че заключението на вещото лице в тази му част е оборено от разпитания по делото свидетел. Същият няма поглед върху всички части от заявените за подпомагане парцели. Може да установи, че парцелът се ползва, но не и границата и площта на ползване на всеки парцел. Така че неговите показания не противоречат на заключението на вещото лице. С оглед изложеното уведомителното писмо е законосъобразно и в частта му за основанията по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП по СЕПП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 по НР1. Неправилно съд е приел, че за процесното уведомително писмо са били налице и условията на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП по СЕПП, което има отношение и към условията по чл. 16а, ал. 4 (изм.) от Наредба № 105 от Наредба № 11 по НР1. В случая следва да се съобрази, че уведомителното писмо е за кампания 2013 г. Специализираният слой е одобрен на 27.02.2014 г. - преди създаването на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП /приета с ДВ, бр. 40 от 13.05.2014 г./. Към момента на одобряване на специализирания слой не може да се вмени тежест на касатора от необжалване на заповедта за одобряване на специализирания слой, тъй като към него момент не е съществувала санкцията по чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП. Затова правните последици от необжалването на заповедта за одобряване на специализирания слой са свързани единствено с нейната сила като доказателствено средство. Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразност на оспорения административен акт въз основа на представените от страните доказателства. Базата данни от самолетното и сателитно заснемане от 2013 г. и изготвената цифрова ортофотокарта, респективно данните от информационната система за администриране и контрол /ИСАК/ за допустимост на земеделските площи посредством специализиран слой "Площи в добро земеделско състояние" са само един вид доказателство. Но те не могат да бъдат единствени, респективно не може да се изключи опровергаването на доказателствената им сила. Възможността за оборване на данните от специализирания слой е и изрично посочено от министъра на земеделието и храните в т. IV от Заповед № РД 09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните. Това е заповедта по чл. 16г, ал. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, с която е одобрен специализирания слой за относимата кампания 2013 г. Но в случая от събраните доказателства в хода на съдебното производство доказателства не е оборена доказателствената сила на данните от ИСАК по отношение на посочените части от парцелите. Тези данни са потвърдени от обсъдената по-горе експертиза. Въз основа на това са категорични установени условията по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП по СЕПП и чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 по НР1. Това е достатъчно за законосъобразността на уведомителното писмо. Затова правилно с обжалването решение е отхвърлена жалбата и в тази й част. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,