Решение № 57 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6760/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Национален осигурителен институт (НОИ) със седалище и адрес на управление в София, на бул. Александър Стамболийски 62-64, против решение 1120 от 20.05.2025 г., постановено по адм. д. 167 по описа за 2025 г. на Административен съд Кърджали. Релевират се оплаквания за недопустимост, неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените от В. М. Х. против НОИ искови претенции бъдат отхвърлени изцяло. Претендира се присъждане на разноски за настоящото производство, както и юрисконсултско възнаграждение за производството пред първата инстанция. Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответника по касация адвокатско възнаграждение. Ответникът В. М. Х. с [ЕГН] и с адрес в [населено място], Община Кирково, Област Кърджали оспорва основателността на касационната жалба в писмен отговор, представен в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. Иска отхвърлянето й и потвърждаването на атакувания съдебен акт. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство, за което представя доказателства, че е реално платено. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), НОИ е осъден да заплати на В. М. Х. сума в размер на 500.00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващо се в заплатено възнаграждение за адвокат в производството по обжалване по административен ред на Разпореждане 083-00-7-3 от 18.09.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ Кърджали (ТП на НОИ Кърджали), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.02.2025 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Наред с това ответникът по иска е осъден да заплати на ищеца направените от него по делото разноски в размер на сумата от 410.00 лв. Производството по адм. д. 167/2025 г. по описа на Административен съд Кърджали е образувано по искова молба с правно основание по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на В. М. Х., предявена против НОИ, за осъждането на ответника да му изплати обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 500.00 лв., изразяващи се в направени от него разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване по административен ред на Разпореждане 083-00-7-3/18.09.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Кърджали, с което на ищеца е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 09.12.2023 г. до 08.08.2024 г. в размер на сумата от 24.20 лв. дневно, ведно със законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното му заплащане. Съдът е установил следната фактическа обстановка: В. Х. депозирал в ТП на НОИ Кърджали Заявление, вх. 083-00-7-1/03.01.2024 г., с което поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица л. 54-55 от адм. д. 539/2024 г. на Административен съд Кърджали. С Разпореждане 083-00-7-3/18.09.2024 г., издадено от за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Кърджали на Х. е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 09.12.2023 г. до 08.08.2024 г. в размер на 24.20 лв. дневно л. 8 от първоинстанционното дело. Недоволен от размера на отпуснатото му обезщетение за безработица, ищецът обжалвал Разпореждането пред горестоящия административен орган директорът на ТП на НОИ Кърджали, който с Решение 2153-08-280 от 07.11.2024 г. отхвърлил жалбата му л. 9-12 от първоинстанционното дело. В производството по оспорване по административен ред на Разпореждане 083-00-7-3/18.09.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Кърджали, Х. сключил с адв. Д. И. Кръпова от Адвокатска колегия Кърджали Договор за правна защита и съдействие 76/07.10.2024 г., в който била договорена сума в размер на 500.00 за адвокатско възнаграждение, заплатена в брой оригинал на л. 41 (гръб) от първоинстанционното дело. С решение 512/24.02.2025 г. по адм. д. 539/2024 г. по описа на Административен съд Кърджали (л. 13-23, пак там) Решение 2153-08-280/07.11.2024 г. на директора на ТП на НОИ Кърджали и Разпореждане 083-00-7-3/18.09.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ Кърджали са отменени, като незаконосъобразни, като съдът е постановил връщане на преписката на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Кърджали за ново произнасяне по Заявление на Х., вх. 083-00-7-1/03.01.2024 г., за отпускане на парично обезщетение за безработица, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това съдебно решение. Решението на административния съд е окончателно и е влязло в сила на 24.02.2025 г. При така установените фактически обстоятелства, съдът е преценил предявените от Х. против НОИ главен и акцесорен иск за допустими и доказани по основание и размер. Приел е, че по делото са установени кумулативно изискуемите предпоставки от сложния фактически състав за ангажиране на безвиновната отговорност на държавата за вреди по ЗОДОВ: отменен с влязъл в сила съдебен акт незаконосъобразен индивидуален административен акт Разпореждане 083-00-7-3/18.09.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Кърджали, заради постановяването на което на ищеца е причинена имуществена вреда, изразяваща се в заплатеното от него адвокатско възнаграждение в производството по оспорване по административен ред на това Разпореждане, което оспорване съдът е подчертал, че се явява задължително условие за последващо обжалване по съдебен ред. Мотивирал се е, че Х. не би ангажирал адвокат и не би заплатил адвокатско възнаграждение, ако компетентният орган не бе издал незаконосъобразното Разпореждане, обективиращо неправилно определен размер на обезщетение за безработица. Посочил е, че нито в КСО, нито в АПК съществува специален ред, по който страната, при оспорване по административен ред на актове, като процесното Разпореждане, може да търси направените от нея разноски в това производство. Счел е, че единствената възможност за Х., в конкретния случай, е да реализира правата си по реда на ЗОДОВ. Отхвърлил е, като неснователна, тезата на касационния жалбоподател и ответник по иска, че приложение по казуса следва да намери нормата на чл. 120, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в редакцията й, обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.08.2023 г. (понастоящем обявена за противоконституционна), съгласно която, при обжалване по административен ред на актове за неправилно определяне на обезщетения за безработица или на другите посочени в нормата на чл. 117, ал. 1, т. 1-6 КСО актове, жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за адвокатска защита. Тълкувал е тази разпоредба в смисъл, че същата не въвежда безусловна и категорична пречка за съответното лице да търси възстановяване на понесените от него разходи за адвокатско възнаграждение изобщо и независимо от изхода на проведеното оспорване по административен ред на съответния неблагоприятен за него акт. Определил е размера на имуществената обезвреда по главния иск, така както е претендиран. Уважил е акцесорния иск за присъждане на законната лихва върху сумата на обезщетението. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Мотивиран така, Административен съд Кърджали е постановил обжалвания в настоящото производство резултат. Решението е валидно, допустимо и правилно. При касационната проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК не се установяват релевираните от касационния жалбоподател пороци, поради което не са налице основания за отмяната на обжалвания съдебен акт. Неоснователно касационният жалбоподател възразява, че решението, предмет на инстанционен контрол, е недопустимо поради наличието на изрична разпоредба тази на чл. 120, ал. 2 КСО, уреждаща въпроса за недължимостта на направените разноски за адвокат в производството по чл. 117, ал. 1 и ал. 2 КСО. С решение 6 от 05.06.2025 г. на Коституционния съд на Република България по конст. дело 28 от 2024 г., обн. в ДВ, бр. 48 от 13.06.2025 г., цитираната от касатора норма на чл. 120, ал. 2 КСО е обявена за противоконституционна, поради което същата не се прилага към датата на постановяване на настоящия съдебен акт (чл. 22, ал. 2 от Закона за Конституционен съд), респ. от нея не могат да се черпят аргументи за недопустимост на главния иск за имуществена обезвреда. Независимо от горното и дори разпоредбата на чл. 120, ал. 2 КСО в редакцията й, обн. в ДВ, бр. 66 от 2023 г. да беше действаща към настоящия момент, същата не обосновава недължимост на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 12, ал. 3 АПК, в относимата му редакция, по производствата по този кодекс не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в него или в друг закон. Въпросът с разноските в административното производство не е уреден в Глава шеста от АПК Оспорване на административните актове по административен ред. В КСО също липсва специален ред, по който страната, при оспорване на актовете по чл. 117, ал. 1 КСО по административен ред, може да търси направените от нея разноски в това производство. С оглед на това, както обосновано се е аргументирал административния съд, за Х. не е налице друг ред за защита, освен този по чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Да се възприеме разбирането, че засегната страна изобщо няма право, по какъвто и да е ред, да получи обезщетение във връзка с незаконосъобразен акт на държавен орган, каквото обезщетение в подобни случаи е съизмеримо със заплатения размер за адвокатско възнаграждение, противоречи на чл. 7 от Конституцията на Република България и на принципите на правовата държава. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Основния закон, където е регламентирано, че всеки гражданин може да се явява в държавните учреждения със защитник. Ангажирането на адвокат е нормална и обоснована грижа по най-добрия и адекватен начин да се защитят правата или законните интереси на едно лице, когато те са нарушени или застрашени, още повече когато тези права са свързани с отпускането на пенсии, добавки, компенсации, помощи и обезщетения по КСО. От доказателствата, събрани в хода на развилото се пред Административен съд Кърджали производство се установява, че ищецът и ответник по касация е претърпял вреда в пряка причинна връзка с издаденото и отменено по съдебен ред Разпореждане 083-00-7-3/18.09.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Кърджали, тъй като за получената адвокатска услуга той е заплатил в брой на адв. Кръпова възнаграждение от 500.00 лв. Плащането в брой е отразено в Договор за правна защита и съдействие 76 от 07.10.2024 г., като в този случай и съгласно мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. на Върховния касационен съд по тълк. д. 6/2012 г., договорът за адвокатска услуга има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Издаденото Разпореждане и потърсената от лицето адвокатска защита се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, защото ищецът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не бе издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Правилно, в тази връзка, административният съд се е мотивирал, че издаденият незаконосъобразен административен акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие. Не може да бъде споделено оплакването на касатора, че определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението за имуществена обезвреда не отчита приетото по Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, както и фактическата и правна сложност на делото. Настоящият състав на Върховния административен съд преценява, че този размер отговаря на обема на осъществената от адв. Кръпова в полза на Х. процесуална защита и съдействие в административното производство по оспорване на Разпореждане 083-00-7-3/18.09.2024 г. на за ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Кърджали, като правилно първоинстанционният съд не е определил обезщетението под минималния размер за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с предмет по КСО, визиран в нормата на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. По изложените съображения, обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в касационното производство, на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Такива обаче се дължат на ответника по касация, но не в размера, който е претендиран. Основателно е направеното от касатора възражение за прекомерност на заплатения от ответника по касация за настоящото производство адвокатски хонорар. Касационното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, като следва да бъде съобразен обемът на осъществената в полза на Х. от адв. М. Бозов адвокатска работа (подаване на отговор на касационната жалба и на молба за даване на ход на делото по същество в отсъствие на адвокат), както и обстоятелството, че, на основание чл. 220 АПК, фактическите установявания в касационното производство са забранени. Поради това в полза на Х. следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за производството пред настоящия съд в размер на сумата от 400.00 лв., какъвто е минимумът за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес, посочен в чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия