Решение № 14144 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4755/2010 г.

Решение № 14144 от 23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4755/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Смолян против решение № 43/05.03.2010 г. по адм. дело № 3/2010 г. на Административен съд - Смолян. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, ЕТ "Дента - д-р Варя Караджова АПМПДМ - ИП" - Варя Ангелова Караджова, от гр. Чепеларе счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 43/5.03.2010 г. по адм. дело № 3/2010 г. Административен съд - Смолян е отменил заповед № 21/РД-08-879/17.12.2009 г. на директора на РЗОК - гр. Смолян, с която на основание чл. 316, ал. 4 от Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. (НРД 2006) и чл. 42 от индивидуален договор № 210029/27.02.2009 г. е определил санкция - финансова неустойка в размер на 203.39 лева и прекратяване на договора с едномесечно предизвестие. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорената заповед е издадена при нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и в несъответствие с целта на закона - основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за недопустимост и неправилност поради неточно приложение на материалния закон и невярна преценка на фактите по делото за неоснователни. По делото е установено, че връчването на индивидуалния административен акт е станало в нарушение на постигнатите между страните договорености за получаване на съобщения и обмяна на информация, което обосновано е мотивирало административния съд да приеме, че е спазен срока на съдебното оспорване, респ. допустимостта на съдебното производство. След изслушаните свидетелски показания за датата на връчване на заповед № 21/РД-08-879/17.12.2009 г. съдът законосъобразно е приел, че подадената от ЕТ "Дента - д-р Варя Караджова АПМПДМ - ИП" - Варя Ангелова Караджова, от гр. Чепеларе жалба е в законоустановения срок и като допустима следва да бъде разгледана. За да наложи процесните санкции, административният орган се е позовал на финансов протокол № 21/РД 13-415/01.12.2009 г. на финансов контрольор, в който е констатирано, че за едно ЗЗОЛ са отчетени и заплатени от РЗОК - Смолян два амбулаторни листи за обтурации на един и същи зъб (с код 45) в рамките на 12 последователни месеца. Санкциониращият орган е приел, че е налице некачествено осъществена медицинска дейност, позовавайки се единствено на броя обтурации. Наложената за това нарушение санкция е обусловила и санкцията за прекратяване на индивидуален договор № 210029/27.02.2009 г. Изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорената заповед са правилни. Съгласно чл. 307, ал. 2 от НРД 2006 финансовите инспектори имат правата по чл. 73, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване, но нямат право да извършват медицински контрол, какъвто представлява проверката относно качеството на извършваната дейност. Необходимостта от определени професионални познания не може да бъде заместена от документалното изброяване на извършените обтурации на зъб с код 45. Отчитайки възможността за различни локализация на кариозния процес, необходимостта от поставяне на повече от една пломба е напълно реална и не е свързана с некачествено осъществяване на медицинската дейност. С разпоредбата на чл. 302, ал. 2 от НРД 2006 изрично е предвидено повторно отчитане на обтурация като медицинска дейност с единственото условие, че е за сметка на ИСП. Тълкуването на цитирания текст, потвърждава извода, че не винаги повторната медицинска дейност сочи некачествено извършена предходна. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение намира атакуваното съдебно решение за правилно постановено и като такова същото следва да бъде потвърдено. Води от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,