Решение № 106 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1451/2015 г.

Решение № 106 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1451/2015 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Стройгруп-Любомир Томов" - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Стоян Жеков срещу решение № 7589/8.12.2014 г., постановено по адм. дело № 11483/2012 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против РА № 231111654/7.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден с решение № 1961/13.08.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП за непризнато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер от 58 318,40 лв. по фактури, издадени от "Елшадай-5" ЕООД и "Стоун флаар" ЕООД за данъчни периоди на месеците декември 2008 г., януари, април, май, юни, юли и септември 2009 г. и декември 2010 г. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че неправилно съдът е приел, че процесните доставки на услуги на СМР не са били извършени реално. Според касационния жалбоподател касае се за строителни услуги, доставени за изграждането и ремонта на обекти, по които е изпълнител, а спорните доставчици са подизпълнители, както и че за всички доставки са представени доказателства - оригинали на фактури, протоколи за приемане на извършената работа, строителни книжа и сметки. Изложено е и оплакване, че съдът не е обсъдил в съвкупност приетите съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, нито се е съобразил, че доставките са разплатени и затова е възникнало данъчно събитие по тях съгласно чл. 25 ЗДДС. Според касатора, неправилно съдът е направил извод в решението си, че право на данъчен кредит не следва да се признава, тъй като не е установена кадрова обезпеченост на доставчиците. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. Перпериева я спорва с искане за оставане в сила като правилно на обжалваното решение, както и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е приел, че процесните доставки от "Елшадай-5" ЕООД и "Стоун флаар" ЕООД са с предмет - СМР (труд, механизация и материали) и е възприел констатациите на приходните органи, че неоснователно са издадени процесните фактури без реално да са извършени доставките. Според съда, когато се касае за извършване на услуга, следва да бъде удостоверен резултат от извършената услуга при получателя или да бъдат представени доказателства за използване на полученото, както и е необходимо да се извърши проверка във връзка с осчетоводяване на разхода при доставчика. В този смисъл изложени са мотиви в обжалваното решение, че не е достатъчно за упражняване правото на данъчен кредит притежаването на данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 ЗДДС, а трябва да е изпълнено изискването да са налице реално осъществени облагаеми доставки. Съдът се е позовал и на решение по дело С-285/11 на СЕС, според което за да е налице право на приспадане на ДДС, е необходимо да се провери дали доставките са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършване на облагаеми доставки. Относно представените доказателства - фактури, договори и приемателно-предавателни протоколи са частни документи и не се ползват с материална доказателствена сила. Според съда, те трябва да бъдат подкрепени и с други доказателства, насочени към установяване на основната, водеща предпоставка за признаване правото на данъчен кредит - облагаема доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС. В решението е посочено, че не е установено, че доставчикът разполага с ресурс, както човешки, така и материален за обезпечаване и изпълнение на услугите, нито са представени транспортни документи, складови разписки за материалите. Реалността според съда на доставките не е доказана и от двете съдебни експертизи - счетоводна и техническа и въз основа на тях и на писмените доказателства, събрани по делото е направен извод, че законосъобразно приходните органи не са признали правото на данъчен кредит - чл. 68, ал. 1, чл. 69, ал. 1 и чл. 9 ЗДДС. Обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Установено е по делото, че касаторът ЕТ "Стройгруп-Любомир Томов" е сключил договор от 25.01.2008 г. в качеството на главен изпълнител с Общинска администрация - с. Гърмен за преасфалтиране на общински пътища на подобект IV-19707 с. Гърмен - с. Дебрен - М. П. - отклонение с. Дебрен; М. П. - отклонение с. Дъбница. Установено е също така, че ЕТ "Стройгруп-Любомир Томов" е сключил договор и със "Стоун флаар" ЕООД като подизпълнител по договор от 1.10.2008 г. само за труд на обект "Преасфалтиране на общински пътища" - с. Гърмен. Съставени са актове, обр. 12 за установяване на всички видове СМР, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати изискванията на проекта и протоколи, обр. 19 за установяване завършването и разплащането на натуралните видове СМР. Установено е, че касационният жалбоподател е сключил на 12.12.2007 г. договор и с Министерство на правосъдието, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - Затвор - гр. Белене за "Укрепване на подпорна стена пред административна сграда, изграждане на помещения за извънредно свиждане и доставка и монтаж на система за видеонаблюдение на затвора в гр. Белене". СМР са приети с актове, обр. 19. Съдебно-техническата експертиза, приета по делото е установила тези обстоятелства, включително, че приемателно-предавателни протоколи, обр. 12 и 19 са съставени и подписани от касатора и неговия доставчик "Стоун флаар" ЕООД. Вещото лице е констатирало, че за част от материалите, вложени в обектите преди издаването на процесните "Струма строй 7" ЕООД е фактурирала същите материали на "Стоун флаар" ЕООД като получател. Приемателно-предавателните протоколи, обр. 19 по доставките със "Стоун флаар" ЕООД са представени по делото. Доставчикът "Елшадай-5" ЕОО е издал фактура № 453/27.12.2010 г. с предмет "труд-ремонт приемно здание и вертикална планировка на ж. п. гара" с ДДС 3 1010 лв. Съдебно-счетоводната експертиза е констатирала, че този доставчик за периода на месец декември 2007 г. има назначени 17 бр. работници на трудов договор, а относно доставчикът "Стоун флаар" ЕООД процесните фактури са осчетоводени и ДДС е начислен. Първоинстанционният съд не е направил обсъждане нито на представените по делото доказателства, нито на двете съдебни експертизи - съдебна и техническа, поради което оплакването в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на писмените доказателства и на съдебните експертизи, е основателно. Правилни са изводите на съда за правната природа на правото на данъчен кредит и че тежестта на доказване реалността на доставките е върху получателя на доставките на стоки и/или услуги. Посоченото в мотивите на обжалваното решение, че представените фактури, договори и протоколи не са достатъчни, за да се приеме, че същите обективират реално извършена дейност. Констатираното от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, че "Стоун флаар" ЕООД разполага със седемнадесет работници на трудов договор въобще не е обсъдено от съда и не е изследвано дали това е така, нито има изложени каквито и да било мотиви - приемащи или отхвърлящи тази констатация на вещото лице. Мотивите на съда, обусловили обжалвания пред настоящата касационна инстанция резултат са общи, не е извършено никакво обсъждане на събраните по делото доказателства, за да се установи дали те кореспондират с установеното от приходните органи и констатациите на съдебните експертизи - съдебна и техническа. Съдът не е длъжен да възприема изцяло съдебните експертизи, но негово задължение е съгласно чл. 202 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК да ги обсъди заедно с писмените доказателства по делото, а в процесния случай съдът не е изпълнил това свое задължение. Мотивите на съда не конкретни, поради което и препятства настоящият съдебен състав да направи преценка за правилността на решението и да се извърши съответната проверка за спазване на материалния закон. За да се преодолеят извършените съществени нарушения на съдопроизводствените правила от решаващия съд, свързани с необсъждане на относимите доказателства и доказателствени средства, каквито са съдебните експертизи, следва обжалваното решение да се отмени и на основание чл. 222, ал 2, т. 1 АПК делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото съдебният състав следва да постанови решението си по същество чрез обсъждане и съвкупна преценка на всички представени по делото доказателства и на съдебните експертизи - счетоводна и техническа. Съдът следва да установи налице ли е връзка между сключените договори на ЕТ "Стройгруп-Любомир Томов" с неговите възложители - Общинска администрация - с. Гърмен и Министерство на правосъдието, ГД "Изпълнение на наказанията" - затвора в гр. Белене и процесните доставки от "Елшадай-5" ЕООД и "Стоун флаар" ЕООД и дали последните са действали като подизпълнители до договорите с Общинска администрация - с. Гърмен и Министерство на правосъдието, ГД "Изпълнение на наказанията" - Затвора в гр. Белене. Предвид изхода на делото и на основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съд не се произнася по разноските. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,