Решение № 16292 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5083/2012 г.

Решение № 16292 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5083/2012 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Йорк" ООД - гр. София чрез управителя Георги Йорданов Козаров срещу решение № 772/16.02.2012 г., постановено по адм. дело № 7873/2010 г. на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 2000907048/16.02.2010 г. (неправилно административният съд е посочил за дата на издаване на ревизионния акт 7.09.2010 г.), издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 1328/7.09.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП за непризнато право на данъчен кредит за данъчни периоди на месеците май, юни, юли, август и октомври 2008 г. в размер на 39 238,84 лв. и лихва за закъснение от 13 606,45 лв. и за определен корпоративен данък за 2008 г. в размер на 19 150 лв. и лихви 4 891,30 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Развити са доводи от касатора, че тъй като договорът за реклама няма изрична цялостна уредба в българското законодателство и се причислява към т. нар. ненаименовани договори, страните могат да договорят всичко, което не противоречи на повелителни правни разпоредби. Излага оплаквания, че в ревизионният акт имало противоречиви констатации и съдът не бил задължил ответника да уточни извършването на коя услуга оспорва - изработването на рекламен клип или организацията по излъчването и следенето на рекламния клип на фирма "Йорк" ООД. Подробни съображения, обосноваващи оплакванията са развити в касационната жалба. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Колева, която е направила искане за присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Бонев я оспорва, тъй като правилно съдът бил формирал изводите си за липса на реално осъществени доставки от "Алфа Браво" ЕООД и "Бела Инс" ЕООД, като в подкрепа на изводите на съда са и изготвените заключения на съдебно-техническата експертиза. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура е на становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата е приел, че не е установена реалността на доставките по издадените от "Алфа Браво" ЕООД и "Бела Инс" ЕООД фактури, които са с предмет плащане по договор (поръчка) на телевизионна реклама. Установено е от съда, че е налице договор за телевизионна реклама по кабелен оператор RN Канал 0, както и че издадените от доставчиците фактури са осчетоводени. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства и е установил, че няма доказателства подизпълнителя "Атина" ЕООД да е изработил рекламните видеоклипове. Аналогични са мотивите на съда и относно другия подизпълнители ЕТ "Вирджиния ЕР ЕН - Георги Стоянов" и "Некста" ЕООД, като по отношение на първия са изложени мотиви, че той е отрекъл да е имал търговски взаимоотношения с "Йорк" ООД, както и че рекламата е изготвена от технически персонал на кабелния оператор. Съдът, въз основа на данните по делото, е направил извод, че липсват категорични доказателства за автора на рекламните клипове, поради което е приел, че е налице основанието, по което приходните органи са отказали право на данъчен кредит - чл. 70, ал. 5 ЗДДС. По същите мотиви съдът е приел, че правилно е извършено облагането с корпоративен данък от приходните органи по същите фактури. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО и е приел, че при недоказана реалност на процесните доставки законосъобразно е увеличението на финансовия резултат, респ. определянето на корпоративен данък. Обжалваното решение е правилно постановено. Реалността на доставката е основополагаща за признаване на материалното право на приспадане на данъчен кредит. Това означава, че дори да е извършено осчетоводяване на фактурите, както е в процесния случай, при неустановяването на реалността, не може и да възникне претендирането от получателя на правото на данъчен кредит. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че по делото не са ангажирани доказателства от ревизираното дружество, че посочените във фактурите доставчици са реализирали телевизионните реклами. Не е установено реалното изработване на същите и от сочените за подизпълнители ЕТ "Вирджиния ЕР ЕН - Георги Стоянов" и "Некста" ЕООД. Нещо повече, от писмени обяснения, дадени пред ревизията от собственика на ЕТ "Вирджиния ЕР ЕН - Георги Стоянов" е заявено, че рекламата е изработена от технически персонал на кабелния оператор RN Канал 0, но и че не е имал никакви търговски взаимоотношения с фирма "Йорк" ООД. Във връзка с изработването на рекламните видеоклипове, първоинстанционният съд правилно се е позовал и на назначената и изслушана в съдебното производство съдебно-техническа експертиза. От нейните констатации не се установява как е създаден съответния видеоклип, тъй като според вещото лице липсва конкретна информация и с какви средства е създаден рекламния видеофилм. Нещо повече, при липса на данни за изработката, вещото лице дори е изразило съмнение, че е възможно този клип да е направен и на персонален компютър, като е уточнил при разпита в съдебно заседание на 4.04.2011 г., че е възможно това да е извършено чрез програмата Power Point. Относно представените впоследствие дискети в допълнителното си заключение експертът е посочил само, че и двете съдържат една и съща информация с големина 13 890 КВ с продължителност 19 секунди. Наличието на две дискети с едно и също съдържание с обяснява с обстоятелството, че едната е представена от жалбоподателя, а другата от ответника. Наличието на договори и фактури са доказателства само за възникнали облигационни взаимоотношения на страните по тях. Представените спецификации също не установяват констатирано изпълнение, тъй като те представляват последващи документи, а поради липсата на такива, които да ги предхождат и да установяват, че посочените фирми са изработили процесните реклами, не може да доведе до извод за доказана реалност на доставките по смисъла на чл. 9 ЗДДС. Осчетоводяването от доставчиците на издадените на касатора фактури не замества доказателствата за реалното осъществяване на посочените в тях стопански операции. Наред с това, като се има предвид обяснението на ЕТ "Вирджиния ЕР ЕН - Георги Стоянов", че не е имал никакви търговски взаимоотношения с фирма "Йорк" ООД, по този начин от него е осъществено опровергаване на представения частен документ - спесификация от 1.08.2007 г., че са извършени излъчвания на рекламен клип на фирма "Йорк" ООД от ЕТ " "Вирджиния ЕР ЕН - Георги Стоянов". Касационният жалбоподател в голямата си част от оплакванията, визирани в жалбата пред настоящия съд сочи, че клиповете са били излъчени от посочения кабелен оператор. Това обаче не е достатъчно, за да се признае, че за него е възникнало правомерно приспадане на данъчен кредит по издадените от "Алфа Браво" ЕООД и "Бела Инс" ЕООД фактури, тъй като не е установено, че тези доставчици са доставили посочените във фактурите услуги. Законосъобразни са изводите на съда и относно облагането с корпоративен данък за 2008 г. в размер на 19 150 лв. и лихви 4 891,30 лв. Правилно е прието, че при неустановена реалност на доставките, обсъдени по-горе, законосъобразно в ревизионния акт приходните органи са увеличили финансовия резултат на ревизираното дружество на основание чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО е като е потвърдил ревизионния акт и в тази му част, съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото, на ответника не следва да се уважи искането за юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото производство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, предвид обстоятелство, че с настоящето решение не се променя резултата по делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,