Решение № 8275 от 2.8.2023 г. на ВАС, VII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Икономедиа" АД срещу Решение 5278 от 11.08.2022 г. на Административен съд София - град (АССГ) по адм. дело 1785/2020 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 122 от 30.09.2019 г. на председателя на Патентно ведомство на Република България (ПВ), с което е отменена регистрацията на марка с рег. 82221 "Пари" комбинирана, за всички стоки и услуги от класове 9, 16, 35, 36, 38, 40, 41 и 42 на Международната класификация на стоките и услугите (МКСУ), считано от 19.10.2012 г. Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в противоречие на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че неправилно съдът е приел, че макар дружеството да е доказало използването на марката в пет годишния срок, посоченото използване не може да се квалифицира като реално използване по смисъла на чл. 19, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) (отм.), тъй като рубриките от вестник, не могат да се квалифицират като самостоятелни стоки, а дори и да се приеме че могат, то в конкретния случай рубриката ПАРИ във вестник Капитал Daily не е обособена като самостоятелна стока. Излага че с представените доказателства за съществуващи марки, регистрирани именно във връзка с рубрики от вестник, се доказва, че процесната марка може да се обособи като самостоятелна стока и е годен предмет на маркова защита. Посочва, че рубриката от вестник би могла да се разпространява сред потребителите (читателите) по различни начини, включително като самостоятелна притурка, приложение или брошура към вестник, което обосновава извода, че същата е самостоятелна стока. Счита за неправилни изводите на съда, че рубриката ПАРИ представлява обособена част в периодичното издание, която обаче няма собствени читатели. Сочи, че същата има собствена икономическа стойност във вестника, тъй като таргетира определен кръг читатели, търсещи новини и анализи на финансова тематика. Допълва, че е неправилно да се поддържа теза, че вестници, разпространявани безплатно за потребителя, не са стоки от клас 16 МКСУ, само защото се разпространяват безплатно. Счита, че в конкретния случай рубриката ПАРИ се разпространява като част от вестник Капитал Daily, който потребителите могат да си закупят като хартиен брой на вестника или си заплатят платен абонамент за достъп до онлайн изданието. Сочи, че е ирелевантен фактът, че в конкретния случай рубриката ПАРИ се разпространява не като притурка или брошура, а като обособена част от вестника. Счита за неправилни изводите на вещото лице, възприети от съда, че ако рубриката е отделена в самостоятелна притурка, със собствена номерация и самостоятелен архив в електронно издание извън вестника, то тогава същата би представлявала самостоятелна стока. Посочва, че по делото са налице доказателства за реално използване по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗМГО (отм.) на процесната марка за стоки и услуги от класове 9, 16, 38 и 41 МКСУ. Счита, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е следвало да допусне повторна експертиза поради наличието на обстоятелствата по чл. 201 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК. Недопускането на такава съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В резултат на допуснатото процесуално нарушение, на практика е останал неизяснен от фактическа гледна точка ключовият въпрос дали рубриката от вестник представлява самостоятелна стока или не. Иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да се отмени обжалваният административен акт и да се върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно представен списък. Касаторът се представлява от адв. А. Кръстев и адв. К. Христов. Ответникът по касационната жалба Председателят на Патентно ведомство не изразява становище по касационната жалба. Ответникът - "168 ЧАСА" ЕООД, в качеството си на заинтересована страна по делото, в открито съдебно заседание и в представени писмени бележки, чрез адв. А. Семерджиева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да се остави в сила. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. За да постанови решението си, съдът е установил от фактическа страна, че "Икономедиа" АД е притежател на марката с рег. 82221 "ПАРИ" комбинирана, заявена на 21.03.2012 г. и регистрирана на 08.10.2012 г., със срок за защита до 21.03.2022 г. Марката е регистрирана за класове 9, 16, 35, 36, 38, 40, 41 и 42 МКСУ. Производството пред Патентното ведомство е образувано по постъпило на 19.10.2017 г. искане от "168 ЧАСА" ЕООД за отмяна на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19 ЗМГО (отм.) на регистрацията на марка с рег. 82221 "ПАРИ" комбинирана по отношение на стоките и услугите за всички класове, за които е била регистрирана - 9, 16, 35, 36, 38, 40, 41 и 42 МКСУ. Изложени са твърдения, че знакът се използва единствено за заглавие на рубрика, която е част от периодично издание, което се означава с марка, различна от процесната, а именно Капитал Daily. Посочено е, че знакът не е използван в качеството на марка, т.е. за означаване на някоя от стоките и услугите от класове 9, 16, 38 и 41, за които се твърди реално ползване от маркопритежателя. На 25.10.2017 г., със Заповед 571, председателят на ПВ е назначил състав на отдел "Спорове" за разглеждане на искането на основание чл. 42 ЗМГО (отм.). На 28.02.2018 г. е постъпило възражение от "Икономедиа" АД с вх. 70089691, с което са представени и доказателства. Във връзка с възражението на "Икономедиа" АД е постъпило Становище, вх. 70094890 от 16.05.2018 г. от "168 ЧАСА" ЕООД. На 16.09.2019 г., със Заповед 741 на председателя на ПВ, е назначен състав за разглеждане на искането и изготвяне на становище, съобразно правомощията по чл. 42, ал. 3 ЗМГО (отм.). На неустановена по делото дата съставът по искането е представил становище. На 30.09.2019 г. с оспореното по делото Решение 122 на председателя на ПВ е отменена регистрацията на марка с рег. 82221 "ПАРИ" комбинирана за стоки и услуги от класовете 9,16, 35, 36, 38, 40, 41 и 42 МКСУ, с притежател Икономедиа АД, считано от 19.10.2012 г. Решението е мотивирано с липса на доказателства за реално ползване на марката за периода 19.10.2012 г. 19.10.2017 г. Посочено е, че от представените от маркопритежателя доказателства се установява, че в продължителен период от време и с висока степен на интензивност, е Икономедиа АД е предлагало различни стоки и услуги от класовете 9, 16, 38 и 41 МСКУ, но те не позволяват да се направи извод, че въпросните стоки и услуги са предлагани именно под марката ПАРИ. Предоставяните стоки и услуги са обозначавани с друга марка, а именно Капитал Daily, като присъствието на подзаглавието ПАРИ върху две от страниците на вестника по-скоро насочва потребителите към тематиката съдържаща се на тези страници информация, отколкото да изпълнява ролята на знак, способен да отличи процесните стоки и услуги. В хода на производство пред първоинстанционния съд е прието заключение на СМЕ. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен административен орган, в предвидената от закона писмена форма, с посочване на фактическите и правните основания за постановяването му и без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При проверка съответствието на акта с приложимите материалноправни разпоредби, съдът не е установил нарушение. Позовавайки се на изготвеното заключение по СМЕ, съдът е стигнал до извод, че стоките и услугите, за които може да се регистрира търговска марка, т.е тези по МКСУ, следва да могат да се разпространяват самостоятелно и да имат самостоятелен пазарен дял. Съдът е приел, че рубриката/колонка във вестника, представлява тематично обособена част в периодично издание, която обаче няма собствени читатели, няма отделна цена, затова не може спрямо нея да се формира собствен дял на пазара. Приел е за правилни изводите на вещото лице, че рубриката ПАРИ не е отделена в самостоятелна книжка, брошурка, приложение, а е напечатана на вътрешните страници (стр. 20 и стр. 21) във вестника, където има отпечатани и други материали. Рубриката не е номерирана самостоятелно, а е част от вестника и за нея потребителите не могат да се абонират самостоятелно, извън общия абонамент за вестник Капитал Deily. Счел е, че реално извън заглавието на рубриката, няма друг белег, който да й придава самостоятелност, а това изключва и възможността заглавието ПАРИ да може да създаде собствен пазарен дял, т.е. за процесната марка не е налице реално използване. Първоинстанционният съд е изложил, че търговската марка не може да се отнесе към стоките и услугите от класовете 9 и 16 МКСУ, поради което по отношение на тези класове не е доказано реално ползване на марката в процесния период. По отношение на услугите от клас 38 МКСУ, съдът е изложил, че в този клас не са включват реклами, информация или съвети, които могат да бъдат предадени чрез телекомуникационни или излъчващи технологии, поради което е приел, че не е налице реално ползване на процесната марка и за услугите от клас 38 МКСУ. Първоинстанционният съд е приел, че марката ПАРИ не се отнася и за услугите от клас 41 МКСУ, включваща издателска дейност, публикуване на текстове с изключение на рекламни текстове и онлайн публикуване. Посочил е, че знакът ПАРИ представлява заглавие на рубрика във вестник и няма издател със такова наименование. Издателят Икономедиа АД публикува изданията Капитал, а от доказателствата по делото не се установява, че по наименованието ПАРИ се пазят и предлагат колекции от печатни или дигитални материали, нито се поддържа архив с такова име. По тези съображения, съдът е обосновал извод за законосъобразност на оспорвания административен акт и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. В касационната жалба на "Икономедиа" АД се твърди, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в това, че по делото не е допусната тройна съдебно маркова експертиза с цел да бъде установено, дали рубриката от вестник представлява самостоятелна стока или не. Съгласно чл. 195 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) съдът назначава вещо лице, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания из областта на науката, изкуството, занаятите и други. Въпросът дали от представените доказателства от Икономедиа АД се установява, реално използване и дали процесната марка ПАРИ е самостоятелна стока или не, е правен. За отговора му не са необходими специални знания, с които съдът не разполага. Става въпрос за преценка на доказателства дали те доказват и кои от тях доказват реалното използване на марката и за кои стоки и услуги, а това е правна дейност, която съдът следва да извърши, за да постанови акта си. Поради това не представлява процесуално нарушение недопускането на повторна СМЕ, изготвена от тричленен екип от вещи лица. С оглед на горното доводите на касатора за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила са неоснователни. По твърденията за постановяване на решението в противоречие с материалния закон и необоснованост: Правилно е посочено от първоинстанционния съд, че съгласно на § 5, т. 2 ЗМГО този закон се прилага за исканията за отмяна и заличаване на регистрация на марки и географски означения, по които няма влязло в сила решение до влизането му в сила. В основното си съдържание разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 19 ЗМГО (отм.) и на чл. 35, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 21, ал. 1 и 3 ЗМГО са идентични. Налице е разлика в съдържанието на чл. 19, ал. 2, т. 1 и относимия към него чл. 13, ал. 2 ЗМГО (отм.) и чл. 21, ал. 3 ЗМГО, която разлика е резултат на правилното транспониране в новия закон на Директива (ЕС) 2015/2436 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (Директива 2015/2436). Въпреки това и преди влизане в сила на новия закон съдът е длъжен да тълкува националния закон по начин, който най-пълно осигурява целите на директивата. Първа директива 89/104/ЕИО на Съвета от 21 декември 1988 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (Първа директива 89/104/ЕИО) е отменена с Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно марките (Директива 2008/95/ЕО), която от своя страна е отменена с Директива (ЕС) 2015/2436. Понастоящем приложима е Директива 2015/2436, която именно транспонира и националния закон с оглед и на изрично посоченото в неговия § 3. Независимо от това безспорно е, че съдържанието на релевантните разпоредби и в трите директиви е идентично, поради което и практиката на Съда, постановена по всяка от директивите по отношение на тези разпоредби, е приложима. Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) за марката Minimax е основополагащо за разбирането на Съда за понятието реално използване на марка и начина на неговото оценяване. От изложеното в точки 36 39, обобщени в точка 43 на решение от 11 март 2003 г., Ansul, С-40/01, EU: C: 2003: 145 за марката Minimax, е видно, че реалното използване на марката е: 1.) използване на марката на пазара за стоките или услугите, защитени с марката и 2.) използване в съответствие с основната функция на марката да гарантира на потребителя идентичност на стоките или услугите, като му позволи без всякаква вероятност от объркване да различава продукта или услугата от други, които имат друг произход. При преценката на реалното използване следва да се вземат предвид всички релевантни факти и обстоятелства, които установяват дали търговската експлоатация на марката е реална, и по-специално дали такова използване се разглежда като обосновано в засегнатия икономически сектор, за да се създаде или да се поддържа пазарен дял на стоките или услугите, защитени с марката. Това може да включва вземането предвид и на естеството на стоките или услугите, особеностите на засегнатия пазар и обхвата и честотата на използване на марката. Реалното използване на марката е действителното използване в съответствие с основната функция на марката, което не е символично и което гарантира идентичността на произхода на стоките или услугите на потребителите, като им позволява, без никаква възможност от объркване, да разграничат продукта от други, които имат друг произход. В съответствие с Директива (ЕС) 2015/2436 и практиката на СЕС са и разпоредбите от ЗМГО. Съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 ЗМГО регистрацията на марка се отменя по искане на всяко лице, когато марката не е била използвана съгласно чл. 21. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗМГО регламентира, че когато в срок 5 години от датата на регистрацията притежателят не е започнал реално да използва марката на територията на Република България във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването е било преустановено за непрекъснат период от 5 години, регистрацията може да бъде отменена, ако не съществува основателна причина за неизползването. Аналогична е била и разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от отменения ЗМГО. Процесната марка с рег. 82221 "ПАРИ" комбинирана, е заявена на 21.03.2012 г. и регистрирана на 08.10.2012 г., със срок за защита до 21.03.2022 г. Марката е регистрирана за класове 9, 16, 35, 36, 38, 40, 41 и 42 МКСУ. Правилно е посочено от съда, че по отношение на стоките и услугите от класове 35, 36, 40 и 42 МКСУ от страна на Икономедиа АД не са изложени аргументи за реално ползване и не са представени доказателства в тази насока. В хода на административното производство от притежателя на марката Икономедиа АД се е твърдяло, че марката е използвана във връзка със следните стоки и услуги: мрежови периодични издания и електронни справочници от клас 9; печатни произведения и изделия; периодични и непериодични издания, вестници, списания от клас 16; услуги на новинарски и информационни агенции; услуги за предаване на електронна справочна информация; разпространение на информация по абонамент от клас 38; издателски услуги, публикуване на текстове, с изключение на рекламни текстове; он-лайн публикуване на периодични издания; библиотечни услуги от клас 41. При анализиране на ангажираните от притежателя на марката доказателства извлечение от електронната страница на economedia bg, относно Капитал Daily, извлечение от register.bg, извлечения от броеве на вестник Капитал Daily за периода 09.2016 г. 10.2017 г., извлечения от онлайн изданието на всекидневник Капитал Daily за периода 09.2016 г. 10.2017 г., изводът на административния орган, възприет и от първоинстанционния съд, за недоказано от касатора реално ползване на марката за стоки и услуги от класове 9, 16, 38 и 41 на МКСУ, е правилен. Обстоятелството, че дружеството в релевантния период е предлагало различни стоки и услуги от класове 9, 16, 38 и 41 на МКСУ, не води до твърдения от него извод, че тези стоки и услуги се предлагани под марката ПАРИ. Думата "стока" е дефинирана в националното ни законодателство единствено за целите на някои специални закони. Поради това, както е посочил и първоинстанционният съд, по аргумент от чл. 9, ал. 1 от Закона за нормативните актове (ЗНА), във връзка с чл. 36, ал. 1 от Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, издаден от Председателя на Държавния съвет на Народна република България, обн., ДВ, бр. 39 от 21.05.1974 г. (Указ 883), относимо в случая се явява значението, което думата притежава на общоупотребимия български език, а именно на "продукт на труда, предмет с определена потребителна стойност, предназначен за продажба". ("Български тълковен речник", изд. "Наука и изкуство", София, 2018, Четвърто издание, стр. 928). От своя страна, използваното в съдържанието на дадената дефиниция съществително име "продукт" означава предмет, който е резултат от човешки труд, произведение, изделие. (пак там, стр. 770) От доказателствата по делото се установява, че процесната марка ПАРИ в част от релевантния период е заемала място (в горния колонтитул на страници 20 и 21) във вестник Капитал Deily. Рубриката не е номерирана самостоятелно, а е част от общата номерация на вестника. В електронното издание на вестника, няма самостоятелна секция или раздел, обозначен с името на рубриката. Видно от посоченото процесната марка обозначава рубрика в този вестник, която няма самостоятелна стойност. Марката се използва в рамките на вестника, който се издава под името Капитал Deily, а не под името ПАРИ. Посочените страници от вестника не се продават отделно, поради което не поддържат пазарен дял, извън пазарния дял на вестника. Читателите на рубриката, макар и да искат да прочетат само нея, не могат да си направят абонамент само за тази рубрика, отделно от общия абонамент за вестника. Посоченото потвърждава изводите на съда, за липса на собствена икономическа стойност на процесната марка. Поради това не може да се приеме, че тя е реално използвана на територията на страната във връзка с включените в клас 9 и 16 МКСУ стоки, а именно: мрежови периодични издания и електронни справочници, както и печатни произведения и изделия и периодични и непериодични издания, вестници, списания. Правилни са изводите на съда за липсата на реално ползване на марката по отношение на услугите, включени в клас 38 МКСУ услуги на новинарски и информационни агенции; услуги за предаване на електронна справочна информация; разпространение на информация по абонамент и по отношение на услугите от клас 41 МКСУ издателски услуги, публикуване на текстове, с изключение на рекламни текстове; он-лайн публикуване на периодични издания; библиотечни услуги. Липсват доказателства, че касаторът е предоставял посочените услуги под процесната марка ПАРИ. Предвид изложеното не е доказано реалното използване на регистрираната марка с 82221 ПАРИ, комбинирана за стоки и услуги от класовете 9, 16, 35, 36, 38, 40, 41 и 42 МКСУ. Доводите на касатора за неправилност на извода на първоинстанционния съд за законосъобразност на Решение 122 на председателя на Патентното ведомство, са неоснователни. Съдът не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са поискани, с оглед на което не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 Върховният административен съд