Решение № 1543 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9899/2021 г.

Решение № 1543 от 17.02.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9899/2021 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Банско, чрез процесуалния си представител адв. М. Коцева, против решение № 1108/21 юни 2021 г., постановено по адм. д. № 1005/2019 г. по описа на Административен съд Благоевград. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от К. Л. - М. против заповед № 01-19-62 от 22 юли 2019 г. на кмета на Община Банско, с която, на осн. чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, е наредено премахването на незаконен строеж "Външен бар с подземен склад и дървен навес, ограда-каменен зид, дървен навес (допълващо застрояване за търговия) и архитектурно оформяне на дворно пространство", V категория, с местоположение ПИ с идентификатор 21498.351.177 по КК и КР на гр. Добринище. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съдът обосновано е отменил заповед № 01-19-62/22 юли 2019 г., на кмета на Община Банско. Безспорно е установено, че не е налице незаконен строеж, подлежащ на премахване на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. При издаване на заповедта неправилно е приложен материалният закон. Към момента, както на започване на строежа, така и на неговото изпълнение, е имало одобрен инвестиционен проект и издадено разрешение за строеж. Строежът е реализиран при наличието на всички законови предпоставки за това. Установено е, че след построяването на процесния обект издаденото строително разрешение е било отменено, с влязло в сила съдебно решение, но като незаконосъобразно, а не е прогласявана неговата нищожност. Това не е и не би могло да бъде основание за премахване на строежа. Наличието на строителни книжа към момента на започването на строежа и неговото завършване обуславя неговата законност. Отмяната на тези строителните книжа като незаконосъобразни впоследствие не водят до незаконност на обекта. Не е налице незаконен строеж, по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 225а ЗУТ. Твърдението от процесната заповед, че строителството е извършено без одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, не може да бъде възприето като правно релевантно. Доводът в касационната жалба, че не е съществувало разрешението за строеж при извършване на стоежа, тъй като разрешение за строеж № 37/26 юни 2018 г. е нищожно и не е породило правни последици, би бил основателен, ако беше верен. С решението по административно дело № 675/18 г. на Административен съд Благоевград не е прогласил разрешението за строеж за нищожно, а го е отменил като незаконосъобразно. Нищожността е изначална, ако процесното РС е обявено за нищожно, то ноторно е, че строителното разрешение не е съществувало изобщо в правния мир и това би довело до незаконност на строежа. В случая, обаче, с влязло в сила решение е приета незаконосъобразността му и това установяване е направено след приключване на строежа, а нормата на чл. 225, ал. 2 ЗУТ определя за незаконен строеж, който се извършва без редовни строителни книжа. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на ответницата Л. - М.следва да се присъдят сторените разноски, в размер на 900 лева, доказани като реално платени. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав