Решение № 6614 от 30.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11601/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. Й. К. чрез процесуален представител адв. Михалков против Решение 6403 от 27.10.2023г. по адм.7286/23г. по описа на АССГ. Решението се обжалва като незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила, липса на мотиви и непълнота на доказателствата. При условията на евентуалност, моли да се отмени съдебното решение и да се върне делото на друг състав за провеждане на съдебно следствие и събиране на доказателства. Жалбоподателят твърди, че няма качеството на обвиняем и това е видно от отговора на СРП. Няма процесуална възможност Прокуратурата да прекрати наказателно производство против жалбоподателя, тъй като той не е обвиняем. Твърди се , че не може и да се повдигне обвинение, защото е налице експертно заключение, което установява, че жалбоподателят не е употребил наркотични упойващи вещества. Налице е непълнота на доказателствата, тъй като съдът не е изискал служебно справка от СРП за относимите факти. В с.з. касационния жалбоподател, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Постъпило е заявление от адв. Михалков с искане за даване ход на делото, поддържа касационната жалба, моли да се уважи жалбата като се отмени решението и да се отмени обжалвания ИАА или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира разноски в размер на 70 лв., платена държавна такса за образуване на касационното производство. Ответникът Директора на СДВР, редовно призован не се явява и не изпраща представител. Постъпили са писмени бележки от юрисконсулт Алипиева, оспорва касационната жалба, счита решението на АССГ за правилно и моли съда да го потвърди, претендира юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба, предлага да се потвърди съдебното решение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна срещу съдебно решение, което подлежи на касационен контрол. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред АССГ е Решение рег. 513005-68 от 18.07.2023г. на директора на СДВР, с което е отказано изтриването на личните данни на Н. Й. К., обработвани в Интегрирана регионална полицейска система СДВР във връзка със заповед за задържане от полицейски орган 381 от 05.12.2022г. в 06 РПУ-СДВР, тъй като не е предвидена хипотеза за заличаване на лични данни в случаите на неприключило наказателно производство, съгласно чл.3 от Инструкция 8121з-748/20.10.2014г.. За да се произнесе по спора, съдът е установил, че в Интегрираната регионална полицейска система, са регистрирани данни за жалбоподателя - Задържане от полицейски орган 381/05.12.2022г. в 06 РПУ за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. С молба вх.328600-27152от 15.05.2022г. К. е сезирал директора на ГДНационална полиция с искане да разпореди изтриване на личните му данни от Интегрираната регионална полицейска система. С писмо от 30.05.2023г. зам. директорът на ГДНационална полиция е изпратил молбата на К. на директора на СДВР по компетентност. С Решение рег. 513005-68 от 18.07.2023г. на директора на СДВР е отказал изтриването на личните данни на Н. Й. К., обработвани в Интегрирана регионална полицейска система СДВР. За да постанови този резултат органът е приел, че срещу жалбоподателя е образувано наказателно производство, което не е приключило ЗМ 11391/2022г. по описа на СДВР. При тези фактически обстоятелства съдът е приел от правна страна, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в писмена форма, съдържа ясни мотиви и разпоредителна част, не са допуснати процесуални нарушения. Прието е, че личните данни на жалбоподателя са обработвани с цел разкриване на престъпление, тъй като на 05.12.2022г. същият е установен да управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена по надлежния ред. В конкретния случай е образувано досъдебно производство, което видно от писмо от 15.06.2023г. на Районна прокуратура София не е приключило. Според съда, представените доказателства, че жалбоподателят няма качество на обвиняем лице, както и че резултатът от Химикотоксилогичната експертиза е отрицателен не дават основание да се направи извод, че са налице предпоставките по чл.3 от цитираната Инструкция. Образуваното досъдебно производство не е прекратено, заповедта за задържане не е отменена с влязъл в сила съдебен акт. Съдебното решение е валидно и допустимо. Решението е неправилно и са налице основания за неговата отмяна. Не е спорно, че в българското законодателство не е транспонирана разпоредбата на Директива /ЕС/ 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27.април 2016г., относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета /26/, съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриване на данните от администратора или техен периодичен преглед. Съгласно чл.633 от ГПК приложим на основание чл.144 от АПК, решението на Съда на Европейския съюз е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. Дадените с Решение на СЕС от 30.01.2024г. по дело С-118/2022г. разрешения са относими към настоящия казус и се налага извод, че обработването на лични данни в случаите, свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и по конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустим само ако администраторът периодично проверява дали съхранението е необходимо за целите, за които те са били обработвани, като същия следва във всеки конкретен случай по искане на заинтересованото лице да осъществява тази проверка като съобрази релевантните обстоятелства. Едва след извършване на тази преценка, органът може да даде отговор на въпроса необходимо ли е обработката на лични данни да продължи да бъде осъществявана или следва регистрацията на лицето да бъде снета, респективно ограничена. В оспорения пред АССГ акт не е извършен необходимия анализ относно личността на жалбоподателя, осъщественото от него деяние, липсата на качество обвиняем, представената експертиза, за целите за защита националната сигурност ли се съхраняват и обработват данните или за целите на противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, налице ли са други данни за извършени от лицето престъпления и противообществени прояви, какъв период е изминал от извършване на деянието до датата на подаване на искането са изтриване на личните данни. Липсва анализ и оценка, както и извършване на проверка от органа, дали съхранението на данните все още е необходимо за целите, за които те са били обработвани или не. Оспореният акт е издаден в нарушение на чл.35 от АПК, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая и без извършването на необходимата преценка и анализ на обстоятелствата, посочени по- горе. Оспорената заповед е и немотивирана, тъй като не съдържа конкретни фактически основания, относно постановения отказ при липсата на пълно и точно установяване на релевантните факти и обстоятелства. От изложеното се налага извод за неправилност на оспореното решение и постановяване на решение по същество за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на органа за ново произнасяне по подаденото заявление от К.. При новото произнасяне, органът освен да събере относимите доказателства, следва да извърши пълен и обстоен анализ на същите и да постанови своя акт при излагане на конкретни фактически съображения, относно необходимостта от съхранение на личните данни за целите, за които са били обработвани, при съобразяване с мотивите на настоящото решение и дадените разрешения по въпрос с решение от 30.01.2024г. по дело С-118/2022г на СЕС. С оглед изхода на делото в полза на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 70 лв, съгласно приложения списък на л.25 от касационното дело. По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение