Решение № 739 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14164/2010 г.

Решение № 739 от 17.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14164/2010 г., II о., докладчик съдията Светлана Йонкова С решение от 20.07.2010 г. по адм. д. № 396/2009 г. Ловешкият административен съд е отхвърлил жалбата на Петър Трендафилов Трендафилов срещу заповед № РД-14-128/23.11.2009 г. на зам. началника на ДНСК София и го е осъдил да заплати съдебни разноски. Решението се обжалва с касационна жалба от Петър Трендафилов. Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът по касационната жалба ДНСК София е на становище, че е неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението да бъде отменено. Върховният административен съд обсъди касационните основания и установи следното: С обжалваната пред Ловешкия административен съд заповед на зам. началника на ДНСК София е наредено на жалбоподателя Трендафилов да премахне незаконен строеж "Водопровод от тръби PEHD (водопроводно отклонение) с диаметър 40мм и дължина 111 м., започващ с водомерна шахта в УПИ ХVII-486 от кв. 41 по плана на с. Голям извор, премиващ по улица с о. т. 375 - о. т. 372 и свързан с водопровод от поцинковани тръби 2, изпълнен през 1993 г. Заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Ловешкият административен съд е приел, че заповедта е издадена при спазване на материалноправните и процесуалноправни изисквания на закона. Строежът е незаконен, тъй като е изпълнен преди издадените за него строителни книжа да влязат в сила и които след това са били отменени от съда. Установено е, че имотът на жалбоподателя е извън регулация. През 1993 г. е изграден водопровод с поцинковани тръби, водоснабдяващ имота от съществуващ резервоар. През 2003 г. на името на жалбоподателя е одобрен проект и издадено разрешение за строеж за изграждане на водопровод (водопроводно отклонение), описан по - горе, който да свърже съществуващия и изграден през 1993 г. водопровод с водопроводната мрежа на с. Голям извор. Строежът е изпълнен от жалбоподателя преди строителните книжа да влязат в сила. Впоследствие тези книжа са отменени с влязло в сила решение на Ловешкият административен съд. При тези данни законосъобразно и обосновано Ловешкият административен съд е приел, че процесният строеж е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. За него липсват строителни книжа, тъй като издадените такива са били отменени с влязло в сила решение на съд. Като незаконен, строежът подлежи на премахване. Ловешкият административен съд не е допуснал нарушение на закона, като е приел, че процесният строеж е изпълнен през 2003 г. и е различен по характеристика от съществуващия в имота на жалбоподателя такъв, изграден през 1993 г. В тази насока са представени многобройни писмени доказателства, обстоятелството е установено и от заключенията на техническите експертизи. Липсват доказателства в подкрепа на твърдяното от жалбоподателя, че е налице само един строеж, изграден през 1993 г.. Ако това беше така, то не биха били издавани по негово искане разрешение за строеж и инвестиционен проект през 2003 г. Различни са характеристиките на двата строежа, както и материалите за изпълнението им. Ловешкият административен съд подробно е обсъдил събраните по делото доказателства, както и всички доводи на страните, като обосновано е приел, че при издаване на процесната заповед не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да водят до незаконосъобразност на акта. Спазена е предвидената в чл. 225 ЗУТ процедура, на жалбоподателя е връчен констативния протокол и той е направил възражение по него. Присъствието на жалбоподателя при огледа на контролните органи не е задължително. Задължително е връчването на констативния акт. Това е направено и правото на защита на жалбоподателя не е било нарушено. Заповедта съдържа фактически и правни съображения. Процесният строеж е описан подробно както в мотивите, така и в диспозитива на заповедта. Законосъобразно и обосновано е прието, че процесното съоръжение представлява водопровод и водопроводно отклонение в една част. Двете поотделно или заедно представляват строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ, поради което е несъществено обстоятелство това как е определено в процесната заповед - като водопровод, в скоби водопроводно отклонение. Ловешкият административен съд не е допуснал нарушение на закона, като не е обсъждал решението на ВАС, цитираното в касационната жалба. То се отнася до водопровода от 1993 г.. Този водопровод, както и всички събрани по делото доказателства, свързани с него са ирелевантни за настоящия правен спор, тъй като не са негов предмет. Съдът не е имал задължение да ги обсъжда и да мотивира решението си с тях. Решението на Ловешкия административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд