Решение № 4354 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2651/2016 г.

Решение № 4354 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2651/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна при Централно управление на НАП против Решение № 2524/27.11.2015 г., постановено по административно дело № 472/2015 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, с която е отменен Ревизионен акт № Р-1304718-091-01/01.10.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 842/23.01.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна и с който са установени задължения за данък върху доходите по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г., 2009 г. и 2010 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което се иска неговата отмяна, след което да се постанови друго по съществото на спора. От приходната администрация е подадена и частна жалба против Определение № 122/19.01.2016 г., постановено по административно дело № 472/2015 г. по описа на Административен съд - Варна, с молба същото да бъде отменено. С оспореното определение, съдът е оставил без уважение молба по чл. 248 от ГПК, подадена от Директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна за изменение на решението в частта за разноските. Изложени са съображения за това, че юрисконсултското възнаграждение представлява част от дължимите на ответника разноски, които са своевременно поискани, поради което е следвало да бъдат присъдени от съда. Ответникът по касационната жалба - Димитър Александров Димитров чрез пълномощника си - адвокат Колева изразява писмено становище за неоснователност на жалбата и моли оспореното съдебно решение да бъде оставен в сила като правилно и законосъобразно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Решението е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предмет на съдебната проверка пред първоинстанционния съд е ревизионен акт, издаден в ревизионно производство, целящо да установи задължения за данък върху доходите на физическите лица за периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2011 г. на лицето Димитър Александров Димитров. Съдът основно е акцентирал на следните спорни моменти: разликата от заплатената по договор сума за закупуване на риболовен кораб "Харасимов младши" до констатираната в ревизионния акт стойност на кораба представлява ли непаричен доход на лицето, подлежащ на облагане и налице ли са получени средства /дивиденти/ от "Бул Мар" ООД от Ивайло Петров Пейков. Въпреки двете назначени съдебно-оценъчни експертизи, съдът не е успял да установи каква е била пазарната цена на кораба, придобит от ревизираното лице. Отказал е да кредитира заключението, изготвено в хода на ревизионното и съдебното производство, съгласно което тази цена е 552 727 лева, с мотива, че тази цена не е определена и установена чрез някой от методите за определяне на пазарни цени по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. Според съда пазарната цена не е обоснована с пазарни аналози, както изисква Наредба № Н-9/2006 от 14.08.2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени и използваните от вещото лице методи не са сред посочените в наредбата, като от неговото заключение не ставало ясно по кой от методите е извършена оценката на кораба. В хода на съдебното производство е назначена втора съдебно-оценъчна експертиза, заключението по която отново не е кредитирано с мотива, че вещото лице не е дало обективна и безпристрастна оценка на стойността на кораба, тъй като се било повлияло от медийната информация за продавача. Като краен извод съдът е приел, че не е опровергана доказателствената сила на договора за продажба на кораба относно договорената в него цена и пазарната цена на кораба е тази, която е посочена в договора, следователно не са налице данни за сключване на сделката при отклонение от данъчното облагане. Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд не е разрешил по същество първия спорен въпрос, а именно не е дал отговор на въпроса, каква е пазарната цена на кораба, предмет на сделката, сключена между физически лица, и дали същата съответства на договорената, която е в размер на 60 000 лева. В зависимост от отговора на този въпрос, съдът е бил длъжен да установи дали приходната администрация е имала право да приложи разпоредбата на чл. 77 от ЗДДФЛ, съгласно която при определяне на задълженията на лицата по този закон в случаите на сделки, сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане и прилагане на пазарни цени, се прилагат съответно разпоредбите за предотвратяване на отклонението от данъчно облагане от Закона за корпоративното подоходно облагане. След като съдът е приел, че второто заключение по съдебно-оценъчната експертиза не е обективно и безпристрастно е следвало да назначи друго вещо лице, което да установи каква е била пазарната цена на риболовния кораб, тъй като този въпрос е останал без отговор. На следващо място, от мотивите на съдебното решение не става ясно как съдът е достигнал до извода си за корекция в недостига на паричните средства за ревизираните периоди - 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Като краен извод съдът е приел, че за данъчни периоди 2007 г., 2008 г. и 2009 г. жалбата е частично основателна, за 2011 г. е неоснователна, като липсва становище за периода 2010 г., за който едва от диспозитива става ясно, че жалбата е приета за основателна. Тази неяснота и липса на мотиви следва да бъде преодоляна при новото разглеждане на делото. С оглед на изложеното, оспореното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда, който да се съобрази с указанията по тълкуването и прилагане на закона, съдържащи се в настоящото съдебно решение. При този изход на спора, при новото разглеждане на делото съдът повторно ще се произнесе и по исканията на страните за присъждане на разноски. Следователно подадената от приходната администрация частната жалба против определението, с което е оставено без уважение искането за изменение на оспореното решение в частта за разноските, се явява без предмет и при отпаднал правен интерес за подателя й. Поради това частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото в тази му част да се прекрати. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение