Решение № 14697 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6981/2018 г.

Решение № 14697 от 29.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6981/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на МВР - К., срещу решение № 116/16.04.2018 г. по адм. дело № 34/2018 г. на Административен съд - К., с което е отменена заповед № 292з - 62/10.01.2018 г. (погрешно изписана изписана в диспозитива на решението № 292з - 66/11.01.2018 г.) на директора на ОДМВР - К.. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно, като навежда доводи за необоснованост и материалноправна незаконосъобразност, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта. Ответникът по касационна жалба - Р. Каракехайов, чрез процесуален представител, в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила и присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, на младши инспектор Р. Каракехайов - младши автоконтрольор I степен в група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност" на сектор "Пътна полиция" към отдел "Охранителна полиция" на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 от Закона за МВР (ЗМВР), чл. 197, ал. 1, т. 2; чл. 199, ал. 1, т. 6, предложение 4 и чл. 204, т. 3 ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 6 месеца за преустановяване на изпълнение на служебните задължения за времето 08,10 ч. до 08,35 ч. на 24.11.2017 г. в [населено място], когато заедно с другия служител от наряда се е отклонил от определената му точка за контрол ( автогара 21 - век) и е осъществил нерегламентиран и несанкциониран ( без да уведоми и без да получи разрешение от съответното длъжностно лице) престой в района на кафене "Франко". АС е приел за установено, че заповедта е издадена от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 204, т. 3 ЗМВР, при издаването й е спазена процедурата по установяване на дисциплинарно нарушение, но заповедта е издадена в нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, тъй като не е изяснено какви са били последиците от неизпълнението на жалбоподателя. Също така не е взето предвид, че приетото от дисциплинарнонаказващия орган нарушение "неуплътняване на работното време" е незначително, тъй като за времето от 08. 10 ч. до 20. 00 ч. ( каквото е работното време според утвърден часови график за 24.11.2017 ), това неуплътняване на работното време е 25 минути. Липсват и мотиви защо е наложен максималният предвиден в закона размер на наложеното наказание, след като видно от справката за професионалния стаж служителят е награждаван шест пъти и е наказван веднъж. Решението е правилно като краен резултат. Обосновани са изводите за липса на мотиви в оспорваната заповед защо неизпълнението на служебните задължения за период от 25 минути от 12 часова смяна, квалифицирано като неуплътняване на работното време по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 6 ЗМВР следва да бъде наказано с най - тежкото предвидено в този законов текст наказание, без да се изложат мотиви дали се касае за невиновно поведение, каквито обяснения е депозирал служителят - а именно, че са били налице обективни, независищи от него причини, за да не може да започне дежурството или ако е налице виновно поведение - защо не се кредитират обясненията и дали не е налице маловажно нарушение по смисъла на чл. 198, ал. 2 ЗМВР, което е по - леко наказуемо. Тежестта на наложеното наказание действително не съответства нито на тежестта на извършеното, нито на данните за личността на извършителя, като обоснован е изводът на АС за съдържание на справката, сочещо на съвестно изпълнение на служебните задължения от страна на дисициплинарно наказаното лице. Предвид изложеното АС правилно е констатирал допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 ЗМВР при издаване на оспорената заповед, което е достатъчно основание за отмяната й. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 700 ( седемстотин) лева заплатено адвокатско възнаграждение, платими от ОДМВР - К.. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение.